Турилик

вид птица

Туриликът (Burhinus oedicnemus) е птица от семейство Туриликови (Burhinidae). Среща се и в България.

Турилик
Eurasian Thicknee - Along Po river - Italy FJ0A1202 (28252446508).jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
семейство:Туриликови (Burhinidae)
род:Турилици (Burhinus)
вид:Турилик (B. oedicnemus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Burhinus oedicnemus distr.png
Турилик в Общомедия
[ редактиране ]

Физически характеристикиРедактиране

Дължина на тялото 41-43 cm. Размах на крилата 81-87 cm. Среща се предимно привечер, сутрин рано и нощем, рядко денем. Лети и бяга добре. Излита след леко разбягване. Има характерна външност, която го отличава от другите дъждосвирцови птици. Общата му сивокафява окраска е с тъмни продълговати резки. Очите са големи, жълти. Клюнът в основата си е жълт, на върха черен. Краката са жълти. При полет на крилете се виждат две бели ивици, а след кацане се вижда едната. Глас — продължителен и звънтящ „тур-ли, буули, були були, туру-туру лик“, който през брачния период се чува непрекъснато нощем.

РазпространениеРедактиране

Общо разпостранение — гнезди петнисто от Пиренейския полуостров и Англия на изток до Волжко-Уралското междуречие, на север до бреговете на Балтийско море, Средна Украйна. На юг до Средиземно море. Зимува на Пиренейския и Арабския полуостров, в Северна и Средна Африка.

Разпространение в България — гнезди по Черноморието, най-много в Добруджа. По рядко във вътрешността на Южна България. Ежегодно в страната мътят 30-60 птици.

Начин на живот и храненеРедактиране

Храни се с едри насекоми, охлюви, червеи, гущери, дребни гризачи.

РазмножаванеРедактиране

Моногамни. Двойките се оформят април-май. Снасят яйцата направо на земята или в леко утъпкана трапчинка. Мътилото от 2-3 яйца.

ИзточнициРедактиране

  1. Burhinus oedicnemus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 31 декември 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Турилик. Посетен на 25 март 2012