Туркестанска област
- Тази статия е за областта на Казахстан. За областта в Руската империя вижте Туркестанска област (Руска империя).
Туркестанска област (на казахски: Түркістан облысы; на руски: Туркестанская область, до 2018 г. Южноказахстанска област) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 116 086 km² (13-о място по големина в Казахстан, 4,3% от нейната площ, без площта на град Шъмкент). Население на 1 януари 2019 г. 1 983 967 души[1] (2-ро място по население в Казахстан, 10,74% от нейното население, без населението на град Шъмкент). Административен център на областта е град Туркестан. Разстоянието от столицата Астана до Туркестан 1403 km.
Туркестанска област Түркістан облысы | |
област в Казахстан | |
Страна | Казахстан |
---|---|
Адм. център | Туркестан |
Площ | 116 086 km² |
Население | 1 983 967 души (2019) 17,1 души/km² |
Райони | 13 + 3 |
Губернатор | Умирзак Шукаув |
Официален сайт | www.ontustik.gov.kz |
Туркестанска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеТуркестанска област е образувана на 10 март 1932 г. под името Южноказахстанска област (Оңтүстік Қазақстан облысы, Южно-Казахстанская область). В периода 1962 - 1997 г. се нарича Чимкентска област, по името на областния център град Чимкент, след което отново е върнато старото название Южноказахстанска област. На 19 юни 2018 г. с указ на президента на Казахстан е преименувана на Туркестанска област, а нейният административен център е преместен от град Шъмкент в град Туркестан. Бившият областен център Шъмкент е отделен от състава на новата Туркестанска област и получава статут на град от републиканско значение[2]. Двата града Шъмкент и Туркестан са най-старите градове в областта, като първите официални сведения за тях се появяват съответно през 12-ти и 15 век. Останалите 6 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1945 г. (Ленгер) до 1969 г. (Жетисай).
Географска характеристика
редактиранеТуркестанска област се намира в южната част на Казахстан. На юг и югозапад граничи с Ташкентска, Сърдаринска, Джизакска и Навойска област на Узбекистан, на запад – с Къзълординска област, на север – с Карагандинска област и на изток – с Жамбълска област. В тези си граници заема площ от 116 086 km² (13-о място по големина в Казахстан, 4,3% от нейната площ, без територията на град Шъмкент). Дължина от север на юг 580 km, ширина от сзапад на изток 400 km.[3]
Туркестанска област е разположена в източната част на Туранската низина и западните разклонения на планината Тяншан. По-голямата част от областта представлява слабо хълмиста равнина, с височина 200 – 300 m, заета на югозапад от пясъците на пустинята Къзълкум, а на север – от пясъците на пустинята Мойънкум. Крайните южни части на областта са заети от полупустинната област Гладна степ, а крайните северни – от пустинята Бетпак Дала. В централната част, от югоизток на северозапад се простира хребета Каратау (крайно северозападно разклонение на Тяншан, връх Бесаз 2176 m). На югоизток са разположени хребетите на Западен Тяншан – Таласки Алатау (западната му част), Каржантау (2824 m) и Угамски (4238 m, ).[3]
Климатът на областта е рязко континентален, засушлив, със сравнително топла, краткотрайна и почти безснежна зима, с чести затопляния и дъждове и продължително горещо и сухо лято. Средна януарска температура от -11 °C на север до -2 °C на юг, средна юлска температура 26 – 29 °C на север и югозапад и 19 – 25 °C на югоизток. Годишната сума на валежите е около 100 mm в пустинята Бетпак Дала, в равнините на югозапад – от 100 до 400 mm, като силно се колебае през отделните години, на югоизток – в предпланинските части 400 – 800 mm, а в планините до 1000 mm и повече. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 230 денонощия в планинските части до 320 денонощия в равнинните райони.[3]
Най-голямата река е Сърдаря, пресичаща областта от юг на северозапад с притоците си Келес, Курукелес, Арис и др., които се стичат от планините и водите им широко се използват за напояване. На Сърдаря е изградено голямото Шардаринско водохранилище и действат няколко големи иригационни канали Жетисайски (в Гладната степ), Ариски, Туркестански (с Бугунското водохранилище) и др. През северната част на областта протича долното течение на река Чу, водите на която се губят в пустинята Мойънкум, и, която през лятото пресъхва на отделни участъци. В заливната тераса на Сърдаря има много малки сладководни, а около долното течение на Чу – солени (Акжайкън и др.) езера.[3]
В равнините преобладават пустините с пясъчни, кафяви и сивокафяви почви заети от тревисто-пелинова и солянкова растителност, с малки участъци от черен и бял саксаул, тамарикс и други храсти. По долините на Сърдаря и Чу са развити ливадни, често засолени почви, обрасли с тръстика и малки горички от върба и туранга. В планините са представени почти всички височинни пояси – от пустините в подножието, до алпийските пасища и ледниците, с постепенната смяна на почвената покривка от планинско-степни сиви, канелени, и черноземни почви през планинските кафяви и сивокафявите до планинско-ливадните почви. Пустините се обитават от гризачи (лалугер, пясъчник, пустинна мишка, змии, костенурки, гущери); планините – планински козел (тау-теке), планински овен (архар), барс, мечка, планински орел; долините на реките – вълк, лисица, хермелин, пор, глиган, фазан; езерата – диви гъски и патки.[3]
Население
редактиранеНа 1 януари 2019 г. населението на Туркестанска област област е наброявало 1 983 967 души (10,741% от населението на Казахстан, без населението на град Шъмкент). Гъстота 317,09 души/km². Етнически състав: казахи 76,02%, узбеки 16,97%, таджики 1,86%, руснаци 1,79%, азербайджанци 0,93%, турци 0,83% и др.[1]
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Туркестанска област се дели на 13 административни района, 7 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение и 4 град с районно подчинение и 7 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2019 г.) |
Административен център | Население (2019 г.) |
Разстояние до Туркестан (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Град с областно подчинение | ||||||
12. Шъмкент | гр. Шъмкент | |||||
13. Аръс | 7654 | ? | гр. Аръс | 74 252 | 155 | |
14. Кентау | 7745 | ? | гр. Кентау | 204 796 | 45 | |
15. Туркестан | 196 | 165 743 | гр. Туркестан | 165 743 | - | |
Административен район | ||||||
1.Байдибекски район | 7233 | 54 033 | с. Шаян | 8165 | 137 | |
2.Казъгуртски район | 4031 | 106 479 | с. Казъгурт | 11 160 | 241 | |
3.Мактааралски район | 808 | 132 538 | сгт Мирзакент | 13 339 | 427 | Атакент |
4.Ордабасински район | 2594 | 119 541 | с. Темирлановка | 10 420 | 126 | |
5.Отрарски район | 16 758 | 54 050 | с. Шаулдер | 7462 | 118 | |
6.Сайрамски район | 1148 | 210 782 | с. Аксукент | 23 846 | 199 | |
7.Саръагашки район | 4171 | 187 088 | гр. Саръагаш | 30 146 | 383 | Коктерек |
8.Сузакски район | 41 049 | 61 679 | с. Шолакорган | 12 117 | 88 | Къзъмшек, Таукент |
9.Толебийски район | 3064 | 118 224 | гр. Ленгер | 23 756 | 210 | |
10.Тулкибаски район | 2275 | 111 701 | с. Турар Ръскулов | 17 958 | 250 | Састобе, Тулкибас |
11.Шардарински район | 12 872 | 78 304 | гр. Шардара | 28 209 | 462 | |
16.Жетисайски район[4] | 1046 | 171 150 | гр. Жетисай | 23 650 | 404 | |
17.Келески район[5] | 3451 | 142 081 | с. Абай | 21 356 | 414 |
Външни препратки
редактиране- Официален уебсайт Архив на оригинала от 2009-10-06 в Wayback Machine.
Източници
редактиране- ↑ а б Численность населения Республики Казахстан по полу в разрезе областей, городов, районов и районных центров и поселков на начало 2019 года // Комитет по статистике Министерства национальной экономики Республики Казахстан. Архивиран от оригинала на 2021-10-20. Посетен на 2019-08-02.
- ↑ akorda.kz. Публичное подписание Указа „О некоторых вопросах административно-территориального устройства Республики Казахстан“ // Архивиран от оригинала на 2018-06-20.
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Чимкентская область (Туркестанская область), т. 29, стр. 203 – 204
- ↑ Отделен от Мактааралски район
- ↑ Отделен от Саръагашки район