Тази статия е за едноименното село. За областта вижте Тъмръш. За помашката „република“ вижте Тъмръшка република.

Тъмръш е обезлюдено село, намиращо се в едноименната историко-географска област, на Тъмрашка река западно от връх Пангарлийца. Освен център на областта, то е и „столица“ на т. нар. Тъмръшка република.

Тъмръш
— бивше село —
Полуразрушена къща в Тъмръш.
Полуразрушена къща в Тъмръш.
Страна България
ОбластОбласт Пловдив
ОбщинаРодопи
Закриване1913 г.
Тъмръш в Общомедия

История редактиране

Най-ранните сведения за Тъмраш, под името „Село Тъмраш“, като част от нахията Филибе(Пловдив), се съдържат в подробния тимарски регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г., в който се посочва, че селото е било част от тимара на спахията "Сюлейман войвода, гулям(слуга)на Иса бей"(Istanbul – BOA, TD 26, s.139). Селото се споменава в османски списък на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. Посочени са жителите Мустафа, син на Ширмерд, Герги Рум, Хюсеин Чобан, Абдуллах, Герги Лека, Златил Радослав, Драгуш Чавдарлъ, Тодорчо Добре и Коджа Ширмерд, натоварени да събират съответно 25, 30, 50, 30, 25, 25, 25 и 25 овце.[1]

 
Стари мюсюлмански гробища от Търмръш

Според османски списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с джизие от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските семейства в Тъмръш е 20, като 5 от тях са нови.[2]

Селото е изгорено през 1877 година и повторно през 1912 година от българи-християни за отмъщение на местните помаци, които са участвали активно в потушаването на Априлското въстание, като подпалват и разграбват селата Бойково, Дедово, Перущица и Сотир (днес Храбрино) и подлагат българското население там на масови убийства, изнасилвания и други зверства.[3] Селото е подпалено отново от перущенци по време на Балканската война през 1912 година, а оцелялата част от помашкото му население окончателно се изселва в Турция. Останали са от него основите на 300 къщи и две гробища. Според Любомир Милетич към 1912 година населението на Тъмръш (Тъмръшъ) се състои от помаци.[4]

По време на Балканските войни по-голямата част от жителите на селото се изселват в Анадола край Кония, където основават село Тъмрашкьой (Tımraşköy), днешно Гьокхююк (Gökhüyük). Друга група се установява в село Елегьол край Одрин, една част заминава за Измир, а някои семейства се установяват в съседни села, в Смолян и в Пловдив.[5] Тъмръшлии се нанасят в предградието Газиемир на Измир и до днес повечето му кметове са наследници на тъмръшлии.[6][7]

Личности редактиране

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Цветкова, Бистра. Турски извори за българската история III. София, Българска академия на науките, 1972. с. 76.
  2. Грозданова, Елена. Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при Министерски съвет, [2001]. ISBN 954-9800-14-8. с. 21.
  3. Стоянов, Захарий. Записки по българските въстания. Книга 2. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2007, [1892]. ISBN 978-954-739-944-0.
  4. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 269.
  5. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 331. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
  6. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция, 2 // Pomak News Agency, 24 декември 2011. Посетен на 24 декември 2011.[неработеща препратка]
  7. FİLİBE-TİMRAŞLI