Търговска тайна е формула, практика, процес, дизайн, модел, метод за търговия или комбинация от подобна информация, която не е публично известна или достъпна при разумно усилие и с която бизнес предприятие може да получи икономическо предимство пред конкурентите или клиентите.[1] В някои юрисдикции се използват изрази като „конфиденциална информация“, но най-общо трябва да се прави разлика с термина „класифицирана информация“ и държавна тайна които касаят различни области.

Определение

редактиране

Точната формулировка на понятието зависи от юрисдикцията, както и конкретните типове информация, които са обект на защита. Все пак следните три фактора са общи за повечето определения:

Търговската тайна

  • не е публично известна;
  • доставя икономическа изгода на притежателя (при това изгодата трябва да е свързана именно с нейната секретност);
  • е предмет на разумни усилия да бъде запазена.

Тези три аспекта са включени и в чл. 39 на Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост[2].

Според българския Закон за защита на конкуренцията „Производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.“[3]

Източници

редактиране
  1. Lin, Tom C. W. Executive Trade Secrets // 28 април 2012.
  2. www.wto.org
  3. Закон за защита на конкуренцията // lex.bg. Посетен на 29 март 2017.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Trade secret в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​