Търлиско евангелие
Търлиското евангелие е книга, български превод на неделното евангелие, написан с гръцки букви през 1861 година в източномакедонското българско село Търлис, днес в Гърция. Автор на превода е учителят Димитър Стоилов. Преведено на местен неврокопски говор, Евангелието е важен източник за историята на българския език. Издадено е в 1920 година от българския учен Йордан Иванов.[1][2]
| Търлиско евангелие | |
 Началната страница № 5 | |
| Автор | Димитър Стоилов |
|---|---|
| Създаден | 1861 г. Търлис, Османска империя |
| Оригинален език | български език с гръцка азбука |
| Жанр | евангелие |
| Търлиско евангелие в Общомедия | |
Описание редактиране
Ръкописът се пази в Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“. Съдържа 236 страници с големина 20 на 30 cm. На страници 233 - 236 има съдържание озаглавено на гръцки „Ο πίναξ των περιεχομένων της βίβλιου ταύτης. Ευαγγέλια κυριακοδρόμια“ с всички евангелски заглавия и страниците според пагинацията.[1]
На страница 231 има текст на гръцки, обозначаващ автора на превода - учителя Димитър Стоилов от Търлис, както и датата септември 1861 година:
| „ | Διά χειρός του Δημητρίου Στοιλήδου, παιδαγογού εκ κωμής Ταρληφζίου εν έτησιν 1861, Σεπτεμβρίου.[1]
От ръцете на Димитър Стоилов, педагог от село Търлис в годината 1861, септември. |
“ |
Съдейки по това, че всички заглавия и подзаглавия на текста са на гръцки, авторът очевидно владее добре гръцкия език и е вероятно той да е преводач, а не преписвач на по-стар превод. Към това води и фактът на употребата на неврокопското наречие.[1]
-
Страница 46 -
Страница 80 -
Страница 231
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Милетичъ, Л. Два български рѫкописа съ гръцко писмо : 1. Недѣлни поучения от XVIII вѣкъ. 2. Търлиско евангелие от 1861 год. // Български старини VI. София, Издава Българската академия на науките, Държавна печатница, 1920. с. 71.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 620.