Търница (на македонска литературна норма: Трница) е бивше село в Северна Македония, на територията на община Маврово и Ростуше.

Търница
Трница
— село —
Хотел „Кораб“ в Търница
Хотел „Кораб“ в Търница
41.7117° с. ш. 20.6881° и. д.
Търница
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областГорна Река
Надм. височина1352 m
Население0 души
Пощенски код1256
Търница в Общомедия

География редактиране

 
Църквата „Свети Никола“ в Търница

Местността Търница се намира на пътя Маврово - Дебър, на левия бряг на Мавровската река, в подножието на планината Бистра. От Търница се отделя пътят към селата Беличица и Вълковия. В Търница има мотел „Кораб“, паметник на партизанина от този край Живко Брайковски и църква „Свети Никола“.

 
Общ изглед

История редактиране

В края на XIX век Търница е албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Търница (Térnitza) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 94 албанци православни.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търница има 240 жители арнаути мохамедани.[2]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Търница като албанско село.[3]

Личности редактиране

Родени в Търница
  •   Мустафа, местен лидер на Бали Комбетар
  •   Сабри Качак (? – 1905), разбойник, осъждан от османските власти, избягал от Битолския затвор към 1903 г. и продължил да разбойничества.[4]

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176 – 177.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
  3. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  4. Дебър, година І, бр.5, 2 юли 1905, с.3-4.