Търново (община Битоля)

село в Северна Македония
(пренасочване от Търново (Община Битоля))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.

Търново (на македонска литературна норма: Трново; на арумънски: Tãrnuva; на гръцки: Τύρνοβο) е село в община Битоля на Северна Македония. Селото традиционно има влашко население.

Търново
Трново
— село —
Изглед
Изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.0453° с. ш. 21.2511° и. д.
Търново
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 960 m
Население 278 души (2002)
Пощенски код 7205
МПС код BT
Търново в Общомедия

ГеографияРедактиране

Разположено е на 960 m надморска височика в североизточните падини на планината Баба в областта Пелагония, на 11 km западно от Битоля. Селото почти се е сляло с разположеното на запад също влашко село Магарево.[1]

ИсторияРедактиране

 
Буковският, Барешанският и Търновският манастир

За името на селото съществува следната легенда: преди много години един селянин със своето магаре пренасял с кошове тръни; кошовете се преобърнали и претърколили – мястото, където останало магарето го кръстили Магарево, а мястото, където се изтърколили кошовете – Търново.[2]

„...потеглихме къмъ Търново и Мегарово, села на западъ отъ Битола и нѣщо 6 км. отдалечени. И двѣтѣ сѫ почти чисто аромѫнски села съ около 6500 души жители. Поради високото разположение на сѣверния наклонъ на Перистери и поради здравия климатъ тукъ сѫ се прѣселили и около 40 мухамедано-албански фамилии; тукъ посѣщаватъ и много хора, които сѫ страдали отъ трѣска. Тѣзи двѣ села сѫ раздѣлени чрѣзъ една рѣкичка и не правятъ такова впечатление, както Невеска и Крушево,[3] които, разбира се, сѫ несравненно по-хубаво разположени; но, при все това, тѣ сѫ доста хубави, иматъ послани улици, прѣкрасни кѫщи и хубави черкви. Въ Търново има и единъ манастиръ съ добъръ приютъ за болни. Въ мегаровската черква има сѫщата рѫчна работа, но е груба, макаръ и да се твърди, че била изработена отъ сѫщия майсторъ.

Учителя Буня и неговата жена сѫ хора любезни и много гостоприемни, тѣ ми помагаха даже и въ моята работа.“[4]

През ΧΙΧ век Търново е голямо и богато село в Битолска кааза на Османската империя. В селото функционира добре уредено гръцко училище, в което от 1847 година до 1849 година преподава Константин Миладинов. Традиционно жителите му се занимават с абаджийство.[5]

В 1854 година е изградена църквата „Успение Богородично“, която пострадва през Първата световна война и е възстановена през 30-те години на XX век.[6] През 1864 година с румънска подкрепа Димитри Атанасеску открива в родната си къща в Търново първото арумънско училище в Македония.[7] Част от жителите на Търново остават в лоното на елинизма. Жителите на Търново и Мегарово пишат на патриарха и на гръцкото консулство в Битоля:

Вярно е, че един развален език, наречен влашки, който е смесица от различни диалекти, все още се говори от нас. Но това е бебешки език и с времето се изоставя, тъй като всичките ни деца, и момчета и момичета, се посвещават на ученето на гръцки. Всички тук сме цивилизовани от гръцкия език и го използваме в нашите търговски сделки. Затова желанието ни към него се увеличава с увеличаването на усилията на чужди сили да доведат до политическото ни и религиозно разделение. Усилията на чужденците, които са изпратени при нас от Влашко, никога няма да постигнат целта си...[8]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Турновон (Tournovon) живеят 2800 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Магарово, Търново и Чончополи (Magarovo, Tirnovo et Tchontchopoli) са посочени заедно като населявани от 3000 власи и 500 албанци.[10] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Търново има 2450 жители, от тях 2400 са власи християни, а останалите 50 арнаути мохамедани.[11]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търново има 1920 власи и работят две гръцки и едно румънско училище.[12]

Румънеещите се къщи в селото пострадват в 1905 година от нападения на гръцки андартски чети.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В 1961 година селото има 292 жители.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 278 жители самоопределили се както следва:[15]

 
Гръцкото училище в Търново преди 1912 година
 
Начало на възстановяването на „Успение Богородично“ и проект на църквата, 1926
Националност Всичко
македонци 146
албанци 82
турци 0
роми 0
власи 48
сърби 1
бошняци 0
други 1

На 30 юли се провеждат Търновските срещи на бежанците от Егейска Македония.[1]

Най-много изселници от Търново има в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1]

ЛичностиРедактиране

Родени в Търново
Починали в Търново
  •   Алекси Спасов Попов, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[19]
  •   Васил Иванов Василев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[20]
  •   Васил Цанев (Цанов) Кръстев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[21]
  •   Пано Георгиев Калъмски, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[22]
  •   Прокопи Господинов Дамянов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[23]
Други

ЛитератураРедактиране

  • Αγγέλου, Τηλέμαχος, "Μεγάροβο-Τύρνοβο τα δύο ελληνικά φρούρια της πόλεως Μοναστηρίου και φωλέα του ελληνισμού της Δυτικής Μακεδονίας", Θεσσαλονίκη 1954.
  • Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., "Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα", Συμπόσιο "Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία", Θεσσαλονίκη 1991.
  • Ανδρεάδης, Χρήστος Γ., “Ανέκδοτα έγγραφα των κατοίκων Μεγάροβου και Τυρνόβου”, Μακεδονικά 21, Θεσσαλονίκη 1981.

БележкиРедактиране

  1. а б в г Трново. // Мој Роден Крај. Посетен на 11 ноември 2017.
  2. Магарево. // Мој Роден Крај. Посетен на 30 юли 2018.
  3. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 37.
  4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 38.
  5. Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 5 и 6, с. 76.
  6. Цркви и манастири во Националниот парк Пелистер. // Bitola Tourist Info. Посетен на 11 юни 2017.
  7. Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. „Lumina“, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319 – 330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 120 – 129, Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, с. 44, 50, 55
  8. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 49.
  9. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  10. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106-107.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  13. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 212.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  15. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  17. Ντίνος Χριστιανόπουλος, ΄Ελληνες ποιητές σε μακεδονικές πόλεις (πλην Θεσσαλονίκης) επί τουρκοκρατίας, Θεσσαλονίκη 2008, (ISBN 978-960-7265-86-9)[неработеща препратка]
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 554.
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 1, 2; а.е. 279, л. 2
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 1, 2
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 1, 2; а.е. 279, л. 13
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 2, 3