Търново (община Битоля)

село в Северна Македония
(пренасочване от Търново (Община Битоля))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.

Търново (на македонска литературна норма: Трново; на арумънски: Tãrnuva; на гръцки: Τύρνοβο) е село в община Битоля на Северна Македония. Селото традиционно има влашко население.

Търново
Трново
— село —
Изглед от началото на XX век
Изглед от началото на XX век
North Macedonia relief location map.jpg
41.0453° с. ш. 21.2511° и. д.
Търново
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 960 m
Население 278 души (2002)
Пощенски код 7205
МПС код BT
Търново в Общомедия

ГеографияРедактиране

Разположено е на 960 m надморска височика в североизточните падини на планината Баба в областта Пелагония, на 11 km западно от Битоля. Селото почти се е сляло с разположеното на запад също влашко село Магарево.[1]

ИсторияРедактиране

 
Буковският, Барешанският и Търновският манастир

За името на селото съществува следната легенда: преди много години един селянин със своето магаре пренасял с кошове тръни; кошовете се преобърнали и претърколили – мястото, където останало магарето го кръстили Магарево, а мястото, където се изтърколили кошовете – Търново.[2]

През ΧΙΧ век Търново е голямо и богато село в Битолска кааза на Османската империя. В селото функционира добре уредено гръцко училище, в което от 1847 година до 1849 година преподава Константин Миладинов. Традиционно жителите му се занимават с абаджийство.[3]

В 1854 година е изградена църквата „Успение Богородично“, която пострадва през Първата световна война и е възстановена през 30-те години на XX век.[4] През 1864 година с румънска подкрепа Димитри Атанасеску открива в родната си къща в Търново първото арумънско училище в Македония.[5] Част от жителите на Търново остават в лоното на елинизма. Жителите на Търново и Мегарово пишат на патриарха и на гръцкото консулство в Битоля:

Вярно е, че един развален език, наречен влашки, който е смесица от различни диалекти, все още се говори от нас. Но това е бебешки език и с времето се изоставя, тъй като всичките ни деца, и момчета и момичета, се посвещават на ученето на гръцки. Всички тук сме цивилизовани от гръцкия език и го използваме в нашите търговски сделки. Затова желанието ни към него се увеличава с увеличаването на усилията на чужди сили да доведат до политическото ни и религиозно разделение. Усилията на чужденците, които са изпратени при нас от Влашко, никога няма да постигнат целта си...[6]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Турновон (Tournovon) живеят 2800 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Магарово, Търново и Чончополи (Magarovo, Tirnovo et Tchontchopoli) са посочени заедно като населявани от 3000 власи и 500 албанци.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Търново има 2450 жители, от тях 2400 са власи християни, а останалите 50 арнаути мохамедани.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търново има 1920 власи и работят две гръцки и едно румънско училище.[10]

Румънеещите се къщи в селото пострадват в 1905 година от нападения на гръцки андартски чети.[11]

В 1961 година селото има 292 жители.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 278 жители самоопределили се както следва:[12]

 
Гръцкото училище в Търново преди 1912 година
 
Начало на възстановяването на „Успение Богородично“ и проект на църквата, 1926
Националност Всичко
македонци 146
албанци 82
турци 0
роми 0
власи 48
сърби 1
бошняци 0
други 1

На 30 юли се провеждат Търновските срещи на бежанците от Егейска Македония.[1]

Най-много изселници от Търново има в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1]

ЛичностиРедактиране

Родени в Търново
Починали в Търново
  •   Алекси Спасов Попов, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[17]
  •   Васил Иванов Василев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[18]
  •   Васил Цанев (Цанов) Кръстев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[19]
  •   Пано Георгиев Калъмски, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[20]
  •   Прокопи Господинов Дамянов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[21]
Други

ЛитератураРедактиране

  • Αγγέλου, Τηλέμαχος, "Μεγάροβο-Τύρνοβο τα δύο ελληνικά φρούρια της πόλεως Μοναστηρίου και φωλέα του ελληνισμού της Δυτικής Μακεδονίας", Θεσσαλονίκη 1954.
  • Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., "Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα", Συμπόσιο "Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία", Θεσσαλονίκη 1991.
  • Ανδρεάδης, Χρήστος Γ., “Ανέκδοτα έγγραφα των κατοίκων Μεγάροβου και Τυρνόβου”, Μακεδονικά 21, Θεσσαλονίκη 1981.

БележкиРедактиране

  1. а б в г Трново. // Мој Роден Крај. Посетен на 11 ноември 2017.
  2. Магарево. // Мој Роден Крај. Посетен на 30 юли 2018.
  3. Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 5 и 6, с. 76.
  4. Цркви и манастири во Националниот парк Пелистер. // Bitola Tourist Info. Посетен на 11 юни 2017.
  5. Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. „Lumina“, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319 – 330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 120 – 129, Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, с. 44, 50, 55
  6. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 49.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106-107.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  10. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.
  11. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 212.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  14. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995.
  15. Ντίνος Χριστιανόπουλος, ΄Ελληνες ποιητές σε μακεδονικές πόλεις (πλην Θεσσαλονίκης) επί τουρκοκρατίας, Θεσσαλονίκη 2008, (ISBN 978-960-7265-86-9)
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 554.
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 1, 2; а.е. 279, л. 2
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 1, 2
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 1, 2; а.е. 279, л. 13
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 2, 3