Търново (вилает Одрин)

Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.

Търново (на турски: Bayramlı, Байрамлъ) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

Търново
Bayramlı
— село —
СтранаFlag of Turkey.svg Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Надм. височина76 m
Население655 души (2000)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 14 километра североизточно от Узункьопрю, на десния бряг на Ергене. От Одрин е отдалечено на 67 километра, а от Цариград – на 225.

ИсторияРедактиране

В 19 век Търново е голямо българско село в Узункьоприйска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Търново (Tirnovo) е село с 360 домакинства и 1745 жители българи.[1] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 391 български екзархийски семейства или 2117 души.[3] В село Търново имало осем махали: Дервенската, Киселаковата, Гърчовата, Клинчовата, Паспальовата, Гроздановата, Бадаяновата и Белчовата. Имало три църкви, двадесет дюкяна, майстори железари и две прамататници.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Търново се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

ЛичностиРедактиране

Родени в Търново
  •   Георги Петков Стоянов (1903 – 1944), български комунистически деец[6]
  •   Георги Петков Тарълов (1910 – 1944), български партизанин, ятак[6]
  •   Димитър Петков Грозданов (1910 – 1944), комунистически деец, член на РК на БРП в Горна Оряховица[6]
  •   Димитър Димов (1903 – 1968), български партизанин и офицер
  •   Димитър Попдимитров (1894 – 1968), български военен деец, полковник
  •   Иван Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[7]

НаселениеРедактиране

  • 1873 – 1745 души[1]
  • 1912 – 2117 души[3]
  • 1985 – 1060 души (548 жени и 512 мъже)[8]
  • 1990 – 954 души (482 жени и 472 мъже)[8]
  • 2000 – 655 души (341 жени и 314 мъже)[8]

БележкиРедактиране

  1. а б Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 48-49.
  2. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  3. а б Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.
  4. Никола З. Шумарев. „Низ ужаса на пламъците“, София, 2010, Издателство Макро Студио, стр. 113.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  6. а б в Списък на убити партизани
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  8. а б в Yerelnet.org.tr, посетен на 24.10.2010, архив на оригинала от 4 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150604004345/http://www.yerelnet.org.tr/koyler/koy.php?koyid=243975, посетен на 2010-10-24