Търновските Пандекти са среднобългарски хартиен препис на втория (търновски) славянски превод на „Пандекти“ („Тълкувания на Господните заповеди“)[1] – монашеска настолна книга, съставена през XI век от византийския църковен писател Никон Черногорец.[2]

Търновски Пандекти
Оригинален езиксреднобългарски
Видръкопис

В него има собственоръчен подпис на търновския патриарх Теодосий II Патриарх Български (1348 – 1363), дарил книгата на Зографския манастир.[3] По неизвестен път тя е била изнесена от обителта и сега се пази, разделена на две части, в Санкт Петербург (Архив на Петербургското отделение на Института по руска история, колл. 238, оп. 1, е.х. 502) и Москва (Руска държавна библиотека, собр. Е. Е. Егорова, № 1).[4]

Бележки редактиране

  1. Павлова, Р. За историята на произведенията на Никон Черногорец в славянската писменост. – Търновска книжовна школа, 6, 1999, 209
  2. За него: Byzantine Monastic Foundation Documents (edd. J. Thomas, A. Constantinides Hero). Washington, 2001, 377 – 378 Архив на оригинала от 2013-07-03 в Wayback Machine..
  3. Иванов, Й. Български старини из Македония. 3 изд. С., 1970, 234 – 235.
  4. Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 246 – 248.

Литература редактиране

  • Павлова, Р. Три рукописи четырнадцатого века с подписью болгарского патриарха Феодосия. – Славистични изследвания, 4, 1978, 130 – 142
  • Из коллекций академика Н. П. Лихачева: каталог выставки. Санкт-Петербург, 1993, 212
  • „Звучат лишь письмена...“: к 150-летию рождения академика Николая Петровича Лихачева (каталог выставки). Санкт-Петербург, 2012, 216