Търновски височини

възвишение в България

Търновските височини (или Търновска планина) са хълмисто-ридови възвишения в Северна България, в северната ивица на Средния Предбалкан, област Велико Търново, между реките Негованка и Веселина.[1]

Търновски височини
(Търновска планина)
43.097° с. ш. 25.697° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария (Област Велико Търново)
Част отПредбалкан
Надм. височина439,8 m
Подробна карта
Подробна карта

Търновските височини се простират между долината на река Негованка на запад, която ги отделя от платото Плужна и долината на река Веселина на изток, която ги отделя от изолираната височина Романа. На юг долината на река Янтра ги отделя от възвишението Меловете, а в района на село Шереметя седловина висока 342 м ги свързва с Присовския рид. На югозапад, в района на село Ново село се свързват с нископланинския рид Стените, а по северното им подножие преминава условната граница между Средната Дунавска равнина и Средния Предбалкан.[1]

Дължината им от запад на изток е около 40 км, а максималната им ширина в средата е 9 – 10 км. Средната надморска височина е 360 – 400 м, като на запад и изток силно се понижава. Максимална височина 439,8 м, разположена в Арбанашкато плато на запад от Петропавловския манастир. Северните им склонове, обърнати към река Янтра са стръмни, а останалите – полегати. Между Велико Търново и село Самоводене са проломени от река Янтра – пролома Дервент (Търновски пролом). Билото им е плоско и широко. На запад от пролома е Беляковското плото, а на изток от него – Арбанашкато плато. Изградени са от долнокредни огънати варовици, мергелни и пясъчникови пластове, които образуват Търновската антиклинала. Изобилстват карстови форми, въртопи, понори и пещери. Почвите са сиви горски и рендзини. Частично са обрасли с дъбово-габърови гори, примесени с липа. По южните, полегати склонове и по билните им заравнености са разположени обработваеми земи и пасища.[1]

В средата на височините, около пролома на Янтра е разположен град Велико Търново, източно от него селото-музей Арбанаси, а северозападно – село Беляковец. По северното им подножие са градовете Горна Оряховица и Лясковец и селата Хотница, Самоводене, Козаревец, Добри дял и Джулюница, а по южното – Родина, Драгижево, Шереметя, Леденик, Момин сбор, Ветринци, Балван и Ново село.[1]

По северното подножие на височините и през пролома на Янтра, от Горна Оряховица до Велико Търново преминава участък от трасето на жп линията Русе – Стара Загора – Подкова.[1]

През височините и по подножията им преминават участъци от 5 пътя от Държавната пътна мрежа:

В средата на височините, в района на Велико Търново и Арбанаси са разположени 3 известни православни манастира: Петропавловския, Патриаршеския и Преображенския.[1]

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране