Търпейца

селище в Република Македония
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Трапезица.

Търпейца или Търпевица (понякога книжовно Трапезица, на македонска литературна норма: Трпејца) е село в Северна Македония с 358 жители.

Търпейца
Трпејца
— село —
Търпейца от Галичица
Търпейца от Галичица
North Macedonia relief location map.jpg
40.96° с. ш. 20.7836° и. д.
Търпейца
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Охрид
Географска област Охридско
Надм. височина 942 m
Население 303 души (2002)
Пощенски код 6322
МПС код OH
Търпейца в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в подножието на планината Галичица на източния бряг на Охридското езеро, на 17 km южно от град Охрид по пътя за манастира „Свети Наум“.

ИсторияРедактиране

Средновековната църква „Света Богородица Заум“ (Захумска) се намира на 1 km от Търпейца и може да се посети само през Охридското езеро.[1]

Селото е векове наред чифлик на манастира „Свети Наум“. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) това е причината поради която „щат не щат“ селата Любанища и Търпейца са сред шестте села от Охридска каза предпочели върховенството на константинополския патриарх пред Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търпейца има 320 българи патриаршисти гъркомани и в селото функцинира гръцко училище.[2]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Търпевица (Trpévitza) е посочено като село с 50 домакинства със 140 жители българи.[3]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Търпейца и пише:

Малко по-нататък спряхме в българското село Трапезица. То е известно по своите мозайки. Езерното крайбрежие е покрито с разноцветни мозаически камъчета... Това село се казва Трапезица, защото над него планината е образувала две площади във форма на трапези.[4]
 
Олтарна фреска от църквата „Свети Никола“

В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото има 315 жители българи-християни.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 303 жители македонци.[6]

В 2005 година е поставен темелният камък на църквата „Свети Никола“, градена върху основи на по-стара църква. Под върха на планината Галичица, в местността Поле, се намира параклисът „Възнесение“ или „Свети Спас“.[1]

СтопанствоРедактиране

Известно е като рибарско селище. От скоро време местното население развива туризъм, като се дават квартири под наем, а на брега на езерото има и ресторанти.[7]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  2. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.162-163.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100-101.
  4. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 323.
  5. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.252
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Мишо Јузмески: „Елшани – живот меѓу каменот и водата“, Елшани, 2009