Тюменска област
Тюменска област е субект на Руската Федерация (РФ), влизаща в състава на Уралския федерален окръг[1]. Площ заедно с Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецкия автономен окръг 1 464 173 km2 (3-то място по големина в Руската Федерация, след Република Якутия и Красноярски край, 8,55% от нейната територия). Площ без двата автономни окръга 160 122 km2 (24-то място в Руската Федерация, 0,94% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. заедно с двата автономни окръга 3 692 400 души (9-о място в Руската Федерация, 2,51% от нейното население). Население без двата автономни окръга 3 692 400 души (31-во място в Руската Федерация, 1,02% от нейното население). Административен център град Тюмен. Разстояние от Москва до Тюмен 2144 km.
Тюменска област Тюменская область | |
Субект на Руската федерация | |
Тюменска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Тюмен |
Площ | 1 464 173 km² |
Население | 3 692 400 души (2018) 2,52 души/km² |
Адм. център | Тюмен |
Федерален окръг | Уралски федерален окръг |
Губернатор | Владимир Якушев |
Часова зона | UTC +3/+5 |
МПС код | 72 |
Официален сайт | admtyumen.ru |
Тюменска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеПървите руски градове на територията на сегашната Тюменска област възникват в края на ХVІ в. – Тюмен (1586 г.) и Тоболск (1587 г.). През 1670 г. е основана Слобода Коркина, която заедно със селището Ялуторовск през 1782 г. са признати за град Ишим и град Ялуторовск. През 1796 г. е създадена Тоболска губерния, която на 2 март 1920 г. е преименувана на Тюменска губерния и административния център е преместен в град Тюмен. Сегашната Тюменска област е образувана на 14 август 1944 г. от части на Омска и Курганска област.
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеТюменска област се намира в западната част на Азиатска Русия (Западен Сибир и влиза в състава на Уралския федерален окръг. На изток граничи с Красноярски край, на югоизток – с Томска и Омска област, на юг – с Казахстан, на югозапад – с Курганска и Свердловска област, на запад – с Република Коми и Ненецки автономен окръг на Архангелска област, а на север се мие от водите на Карско море на Северния ледовит океан. В тези си граници заема площ заедно с Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецкия автономен окръг 1 464 173 km2 (3-то място по големина в Руската Федерация, след Република Якутия и Красноярски край, 8,55% от нейната територия). Площ без двата автономни окръга 160 122 km2 (24-то място в Руската Федерация, 094% от нейната площ).[2]
Релеф, полезни изкопаеми
редактиранеТюменска област в по-голямата си част е разположена в пределите на Западносибирската равнина с височина до 285 m (в източната част на възвишението Сибирски Ували). На запад се простират източните склонове Северен, Приполярен и Полярен Урал, части от Уралските планини с максимална височина връх Народная 1895 m в Приполярен Урал. Понижените части на равнините са силно заблатени, осеяни с голямо количество езера.[2]
В недрата на Тюменска област през 1950-60-те години са открити огромни залежи на нефт и газ, т.нар. Западносибирски нефтогазов басейн. На източните склонове на Урал се разработват находища на кафяви въглища, железни и други руди и многочислени находища на строителни материали.[2]
Климат
редактиранеКлиматът в областта е континентален. Средна януарска температура в село Тазовски -28,9 °C. Лятото е кратко и хладно със средна юлска температура от 15,3 °C в град Тарко Сале до 3,6 °C на остров Бели в Карско море. В средните части на областта средната януарска температура (в село Казим) е -23,3 °C, а средната юлска температура от 15,9 °C в сгт Березово до 17,6 °C в град Ханти Мансийск. В южните части на областта средната януарска температура е -18,6 °C в град Ишим и -16,7 °C в град Тюмен, а средната юлска температура в Тюмен е 18,6 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 222 mm на юг до 577 mm на северозапад. В северните части широко е разпространена вечно замръзналата почва. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава от 157 – 162 денонощия в южните части до 115 – 125 денонощия в Ханти-Мансийския автономен окръг.[2]
Води
редактиранеРеки
редактиранеНа територията на Тюменска област протичат около 75 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина над 420 хил. km, като малко над 70 хил. от тях протичат по територията на Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецкия автономен окръг. Всичките реки в областта принадлежат към водосборния басейн на Карско море. Най-голямата водна артерия е река Об, която пресича областта в западна и северна посока на протежение около 1500 km. Нейни основни притоци са: леви – Голям Юган, Голям Салим, Иртиш (с притоците си Ишим, Тобол, Туртас, Демянка и Конда), Северна Сосва; десни – Вах, Аган, Пим, Лямин, Казим, Полуй. На север протичат реките Надим, Пур, Таз, Месояха, Танама, Юрибей. Речната мрежа е най-гъста на север, в Ямало-Ненецкия автономен окръг, като тук протичат над 2/3 от всичките реки в областта, а речната мрежа в средните части, в Ханти-Мансийския автономен окръг се характеризира с висока заблатеност, а гъстотата ѝ е два пъти по-малка от тази на север. Като цяло реките са с равнинен характер, бавно течение и множество меандри. Водният им режим се характеризира със сравнително ниско и разтегнато във времето пролетно пълноводие, по време на което преминава до 80-85% от годишния отток, устойчиво лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие, при което по-малките реки в лесотунсрата и тундрата замръзват до дъно. Пълноводието на реките в южната, лесостепна зона е през април и май, а на северните реки от края на май или началото на юни до юли-август. На север реките замръзват през октомври, а се размразяват през май и юни, а на юг замръзват през ноември, а се размразяват през април.[3]
Езера
редактиранеВ Тюменска област има над 1,7 млн. езера и изкуствени водоеми с обща площ над 64 800 km2, като количеството им намалява от 5,07% от територията на север до 1,96% на юг. Голяма част от тях са разположени в обширните блатни райони (вътрешно-блатни езера) и в пониженията на релефа, но се срещат и ледникови, термокарстови, крайбрежно-лагунни и крайречни езера. Те са предимно пресноводни, но на юг, в зоната на недостатъчното овлажнение има и езера с повишена минерализация. Най-големите езера са разположени на полуостров Ямал и в южните части на областта: Ямбуто, Яррото 1-е, Яррото 2-е, Шуришкарски Сор, Голям Уват и др.[3]
Блата
редактиранеБлатата и заблатените земи заемат 375 711 km2 (10,49% от територията на областта). Тук се намират най-големите блатни системи в Русия и едни от най-големите в света – Голямо Васюганско блато и Салимо-Юганската блатна система.[3]
Почви, растителност, животински свят
редактиранеПочвите в областта са предимно подзолисто-пясъчни и пясъчни, а също торфено-блатни. В крайния север (полуостров Ямал и Гидански полуостров) преобладават тундровите почви, а в южните части – ливадните черноземи съпроводени със солонци. По долините на реките широко разпространение имат алувиалните почви.[2]
На север растителността е тундрова и тясна полоса от лесотундрова растителност. Голяма част от областта е заета от тайга, състояща се основно от бор, ела, кедър, смърч и лиственица. На юг е развита лестепната зона с петна от брезови гори. Горските запаси на Тюменска област съставляват около 57% от общите запаси на Западен Сибир.[2]
Животинския свят в тундрата е: северен елен, северна лисица, бял заек, леминги, бяла патица, полярна сова; в тайгата – лос, бялка, северноамериканска катерица, кафява мечка, росомаха, собол, вълк, лисица и множество птици; в лесостепите – тетерев. Аклиматизирани са ондатра, норка, баргузински собол, бобър. През летния период на север има голямо количество пролетни водоплаващи птици – гъски, патици. Реките и езерата са богати на различни видове риби.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2018 г. населението на Тюменска област заедно с двата автономни окръга 3 692 400 души (9-о място в Руската Федерация, 2,51% от нейното население), а население без двата автономни окръга 3 692 400 души (31-во място в Руската Федерация, 1,02% от нейното население). Гъстота 2,52 души/km2. Градско население 80,66%. При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на областта е следния: руснаци 2 352 063 души (63,7%), ханти 414 682 (11,23%), татари 157 296 (6,5%), украинци 157 296 (4,26%), азербайджанци 43 610 (1,18%), ненци 31 621 (0,86%) и др.
Административно-териториално деление
редактиранеНа територията на Тюменска област са разположени още два субекта на РФ Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра и Ямало-Ненецки автономен окръг. Съгласно постановлението на Конституционния съд на РФ, територията и населението на Тюменска област са единни, органите на държавната власт се формират във всички населени области в съответствие с федералните закони и договори. Ръководството на Тюменска област работи за необходимостта от сливане на трите субекта в един.
В административно-териториално отношение Тюменска област (без автономните окръзи) се дели на 5 областни градски окръга, 21 муниципални района, 5 града, всичките с областно подчинение, селища от градски тип няма.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Тюмен (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
1. Тюмен | 470 | 744 554 | гр. Тюмен | 744 554 | ||
2. Заводоуковск | 2996 | 46 960 | гр. Заводоуковск | 26 006 | 96 | |
3. Ишим | 46 | 65 259 | гр. Ишим | 65 259 | 319 | |
4. Тоболск | 222 | 102 417 | гр. Тоболск | 98 886 | 247 | |
5. Ялуторовск | 52 | 39 837 | гр. Ялуторовск | 39 837 | 75 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Абатски | 4080 | 17 258 | с. Абатское | 7959 | 378 | |
2. Армизонски | 3109 | 9344 | с. Армизонское | 4776 | 242 | |
3. Аромашевски | 3446 | 10 800 | с. Аромашево | 5373 | 235 | |
4. Берзюжки | 2829 | 10 836 | с. Бердюже | 5158 | 400 | |
5. Вагайски | 18 400 | 20 849 | с. Вагай | 5013 | 309 | |
6. Викуловски | 5799 | 15 510 | с. Викулово | 6995 | 435 | |
7. Голишмановски | 4085 | 26 040 | с. Голишманово | 14 336 | 225 | |
8. Исетски | 2751 | 25 661 | с. Исетское | 7479 | 75 | |
9. Ишимски | 5444 | 29 921 | гр. Ишим | 319 | ||
10. Казански | 3095 | 16 163 | с. Казанское | 6206 | 374 | |
11. Нижнетавдински | 7357 | 22 813 | с. Нижная Тавда | 6846 | 82 | |
12. Омутински | 2828 | 18 658 | с. Омутинское | 9201 | 171 | |
13. Сладковски | 4023 | 10 658 | с. Сладково | 3303 | 414 | |
14. Сорокински | 2701 | 9894 | с. Болшое Сорокино | 5317 | 377 | |
15. Тоболски | 17 222 | 21 151 | гр. Тоболск | 247 | ||
16. Тюменски | 3689 | 118 123 | гр. Тюмен | |||
17. Уватски | 48 321 | 19 125 | с. Уват | 5031 | 382 | |
18. Упоровски | 3008 | 20 896 | с. Упорово | 6417 | 130 | |
19. Юргински | 4409 | 11 573 | с. Юргинское | 4546 | 202 | |
20. Ялуторовски | 2947 | 14 594 | гр. Ялуторовск | 75 | ||
21. Ярковски | 6657 | 23 324 | с. Ярково | 7017 | 115 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Тюменской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Икономика
редактиранеЕдна от най-богатите руски републики. Основа на регионалната икономика е добива на нефт (65% от целия руски добив) и природен газ (92%). В областта са съсредоточени най-големите в Русия нефтени и газови находища. Има и големи находища на въглища, торф и злато.
Селско стопанство
редактиранеНа цената на производството, половината от земеделието е растителна продукция. Отглеждат зърнени култури; както и технически и фуражни култури, картофи и зеленчуци.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 1775[4] | 1634,3[5] | 1296,8 | 1181,9[5] | 990[6] | 1091,2 | 1102,7[6] |
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Самойлова Г.С., Чистякова Н.Ф. и др. Тюменска област (Тюме́нская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула - Улан Батор [Телевизионная башня — Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Тюменская область, том 26, стр. 409-410
- ↑ а б в ((ru)) «Вода России» – Тюменска област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))