Тюркски езици
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тюркските езици представляват езиково семейство, включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство.
Тюркски езици | |
Държави и автономни територии, където тюркски езици са официални | |
Разпространение | Централна Азия, Сибир, Мала азия, Балкани |
---|---|
Говорени от | 155 000 000 души |
Систематизация по Ethnologue виж | |
Тюркски езици в Общомедия |
Тюркските езици се говорят около 155 милиона души и са седмото по големина езиково семейство в света (след индоевропейските, синотибетските, конго-нигерските, афроазиатските, австронезийските и дравидските езици). Броят на говорещите тюркски езици най-вероятно ще се увеличава в следващите десетилетия.
Повечето тюркски езици си приличат много във фонетиката, морфологията и синтаксиса, макар че има някои изключения (чувашки, халаджки, якутски). Носители на различни тюркски езици могат да се разберат взаимно в различна степен, особено ако езиците им спадат към един клон. Голямата степен на подобие затруднява класификацията на тюркските езици, понеже съществуват и преходни диалекти. По политически причини понякога се създават изкуствени граници между езиците, а по исторически причини понякога някои езици възникват като смесени езици и е трудно да се определи към кой клон принадлежат.
Тюркските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са:
- турският – 83 милиона, в Турция, Балканите, Западна Европа, Близкия изток;
- азербайджанският – 31 милиона, в Азербайджан, Иран, Русия;
- узбекският – 23 милиона, в Узбекистан, Таджикистан, Киргизия, Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай;
- казахският – 9 милиона, в Казахстан, Китай, Монголия;
- уйгурският – 8 милиона, в Китай, Узбекистан, Казахстан и Киргизстан;
- туркменският – 6,8 милиона, в Туркменистан, Иран, Афганистан;
- татарският – 6 милиона в европейска Русия, Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан;
- киргизкият – 3,7 милиона, в Киргизия, Казахстан, Китай;
- башкирският – 2,2 милиона, в европейска Русия;
- чувашкият – 1,8 милиона, в европейска Русия;
- кашкайският – 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан.
Хазарският, тюрко-аварският и прабългарският език са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски, тюрко-аварски и прабългарски език, биват причислени към огурската група.
Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са долганският и тофаларският в Сибир, или-тюркският и айнският език в Китай, чулимският език в Алтай.
Лексикални особености
редактиранеС изключение на чувашки и някои сибирски езици, тюркските езици имат много близък речников състав.
Сравнение на някои общи понятия
български | пратюркски | турски | азербайджански | туркменски | татарски | казахски | узбекски | уйгурски | чувашки |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
майка | *ana | anne/ana | ana | ene | ana | ана | ана | ана | анне |
нос | *burun | burun | burun | burun | burın | мұрың | бурун | бурун | - |
ръка | *qol | kol | qol | qol | qol | қол | қўл | кол | - |
път | *jo:l | yol | jol | ýol | jol | жол | ѝўл | ёл | çул |
дебел | *semir2 | semiz | semiz | simyz | semiz | семіз | семиз | самăр | |
земя | *torpaq | toprak | torpaq | topraq | tupraq | топырақ | тўпроқ | тупрақ | тăпра |
кръв | *qian | kan | qan | gan | qan | қан | қол | қан | юн |
пепел | *kül | kül | kül | köl | kül | күл | қўл | қөл | кĕл |
вода | *sıb | su | su | suw | sıw | су | сув | су | шыв |
бял | *aq | ak | ağ | ak | aq | ақ | оқ | ақ | - |
черен | *qara | kara | qara | garä | qara | қара | қора | қара | хура |
червен | *qır2ıl | kızıl | qızıl | gyzyl | qızıl | қызыл | қизил | қизил | хĕрлĕ |
син/небе | *kö:k | gök | göy | gök | kük | көк | кўк | көк | кăвак |
Географска класификация
редактиранеТюркските езици могат да бъдат разделени на шест клона по географски признак [1] Архив на оригинала от 2011-04-08 в Wayback Machine.:
- Югозападни – Огузки тюркски
- Западноогузска група: турски, гагаузки и азербайджански
- Източноогузска група: туркменски език и хорасански тюркски
- Южноогузска група: включва някои ирански диалекти (кашкайски, сонкорийски, айналуски и др.) и един афганистански (афшарски)
- Северозападни – Кипчакски тюркски
- Западнокипчакска група, включваща кумикски, карачаево-балкарски, кримскотатарски и караимски.
- Севернокипчакска или волго-уралска група включваща: татарски и башкирски. Сибирските татарски езики (тура, бараба, томски, тюменски, ишимски, иртишки, тоболски, тара и др.) са отчасти с различен произход
- Южнокипчакска или арало-каспийска група включваща казахски, каракалпакски, кипчапски узбекски и ногайски език.
- Югоизточни – Карлукски езици
- Североизточни – Сибирски тюркски
- Северосибирска група включваща якутски (саха) и долгански
- Разнородната южносибирска група включваща следните подгрупи:
- Саянска тюркска група – тувински (сойот, урянхай) и тофаларски (карагас);
- Енисейска тюркска груха – хакаски, шорски, както и други диалекти като сагай каца и кизил;
- Чулимска тюркска група – диалекти като кюерик;
- Алтайска тюркска група – алтайски език (ойрот) и диалекти като туба, куманда, ку, телеут, теленгит
- Огурски тюркски
- Халаджки език
Една от основните трудности, срещани при класификацията на различните тюркски езици и диалекти, е въздействието на съветските и особено сталинистките национални политики – създаването на нови национални граници, потискането на езици и писмености и масови изселвания – са имали върху етническия състав на културни кръстопътища като Хива, Хорезмия, Ферганската долина и Кавказ. Много от изброените класификации поради това не са общоприети нито в детайли, нито в общи линии. Друг често разискван проблем е влиянието на пантюркизма и зараждащия се национализъм в новообразуваните средноазиатски републики върху схващанията за етнически подразделения.
В по-нови времена лингвистите са склонни да разделят старата урало-алтайска езикова група на две. Тюркските езици сега се определят като по-близки до корейския, японския, тунгусо-манджурските и монголските езици, но са отделени от уралските езици.
Фонетична класификация
редактиранеОсвен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици:
- Огурските езици се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм/зетацизъм и ламбдаизъм/сигматизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. хĕр вм. пратюркски *kyz (дъщеря), както и в някои прабългарски думи шаран вм. тур. sazan. Съществуват и прабългарски думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. корем, чувашки хырăм, пратюркски *qaryn, което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. göz (око) – görmek (виждам).
- Междинната съгласна в пратюркската дума *adaq (крак) се запазва в източния клон: adaq (тувински), ataχ (якутски), но дава [j] в останалите езици ayaq. Халаджкият (hadaq) е изключение и се причислява към групата аргу.
- Огузките езици се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. kalan вм. *qalγan (останал).
- Загубата на крайното [g] дели езиците на севернозападни и югоизточни, напр. уйгурски taγliq вм. татарски tawlı (планински).