Убрус

Убрус (на гръцки μανδύλιον) или „Образ неръкотворен“ (на гръцки Αχειροποίητος – неръкотворен) е иконографско изображение на Христос, при което се представя единствено главата на Божия Син върху кърпа. Изображението е известно в Западна Европа като (Mandylion, от гръцкото μανδύη – плащаница), а в Русия като „Спас Нерукотворный“.

Произход

Източно предание

„Абгар получава Убруса“, детайл от триптих в манастира „Света Екатерина“, Синай

Според легендата, разказана от църковния историк Евсевий Кесарийски, владетелят на малоазийския град Едеса (днес Шанлъурфа, Турция) цар Абгар бил болен от проказа. Той поискал от своя придворен художник Ананий да му донесе изображение на Иисус Христос, за чиито чудотворни лечебни сили бил слушал много. Ананий открил проповядващия Иисус и се опитал да го нарисува, но „не могъл да осмисли образа Божи“. След края на проповедта Христос измил лицето си и го подсушил с ленена кърпа (убрус), която след това дал на художника. На нея бил отпечатан ликът му – „Образ неръкотворен“. Това изображение се сочи като първа икона, създадена по свръхестествен път.

Ананий я занесъл на Абгар и когато той я целунал, се излекувал от проказата. Неръкотворната икона била залепена на дъска и поставена над градската порта на Едеса. През 545 г. персийският шах Хосрой обсадил града. По това време Убрусът бил замазан и забравен. Едеският епископ получил откровение, че ако се извади наяве Божият образ, градът ще бъде спасен. Когато мазилката била свалена, се открило платното с изображение на лицето на Иисус (Убрус) и негативният отпечатък от него в глинената замазка – Керамидион (Керамида). След победата над Хосрой двете изображения се превърнали в най-голяма ценност за града. В „Хроника“ на Михаил Сирийски се разказва, че през 6 век аристократът Атанасий поръчал на художник да прерисува Убруса. Полученото копие отговаряло съвършено на оригинала. През 944 г. византийските императори Константин VII Багрянородни и Роман I Лакапин обсадили Едеса, тогава владяна от арабите и поискали Убрусът да им бъде предаден срещу откуп. Неръкотворният образ бил тържествено пренесен в столицата на Византия и се съхранявал в църквата „Света София“. След падането на Константинопол в ръцете на кръстоносците в 1204 г., оригиналното изображение изчезва.

Западноевропейска легенда

Възниква в периода 13 – 15 век, най-вероятно сред францисканските монаси. Според нея, по пътя към Голгота Иисус бил придружаван от набожната девойка Вероника. Тя подала на божия син ленена кърпа с която той попил потта и кръвта от лицето си. Вярва се, че полученият отпечатък наричан „Кърпата на Вероника“, се съхранява в катедралата „Свети Петър“ в Рим. Съществува предположение, че името Вероника произлиза от изкривен латински – vera icon (истински образ).

Торинската плащаница

Според една хипотеза Убрусът от Едеса и Торинската плащаница, представляваща (според преданията) отпечатък на тялото на Христос върху покривалото, с което бил покрит в гроба, са една и съща реликва.

Убрусът в източноправославната иконопис

Византия

Легендата за „Образа неръкотворен“ изиграва ролята на аргумент в защита на иконите през Иконоборческия период, когато този род изображения са подложени на гонение във Византия. След победата на иконопочитанието, Убрусът се превръща в едно от най-важните изображения в иконописта. От богословска гледна точка Убрусът е разглеждан като доказателство за въплъщението на второто лице на триединния Бог в човешки образ – Иисус Христос. Придават му се особени чудодейни сили. Изобразяван е по бойните знамена на източноправославните армии. Често първата самостоятелна творба на млад иконописец, служеща като изпит при признаването му за майстор, е „Убрус“.

Най-ранните запазени изображения на Убрус представят само главата на Христос на чист фон. Често липсва дори нимб. Впоследствие се появяват гънки, подсказващи ленената кърпа, която понякога е украсена и с геометрични мотиви. В Държавния музей на изкуството, Грузия се съхранява енкаустична икона от 7 век, наречена „Анчисхатският Спас“. Това бюстово изображение е сочено понякога за оригиналната икона от Едеса.

В иконите след 15 век горните краища на кърпата понякога са държани от два ангела.

България

С висока художествена стойност се отличава „Убрусът“, изобразен от Боянският майстор в прочутата църква през 1259 г. Тук е представен и „Керамидионът“.

Изображение от този тип е съхранено и в стенописите на църквата „Свети Йоан“ в Земенския манастир, датиращи от 14 век. Добре известна по света е българската икона „Христос Убрус“ от 13 век в катедралата на град Лаон, Франция. Надписът на български гласи: „Образъ Господень на Убрусе.“

Въпреки че християнски персонажи са често срещани в монетосеченето на източноправославните владетели, няма практика Убрусът да се поставя на монетите. Изключение от правилото е уникалната старобългарска монета, принадлежаща на цар Константин Асен.

Традицията на изобразяването на Убруса продължава и през Възраждането. Пример в това отношение е иконата „Св. Убрус“, дело на зограф от Тревненската художествена школа, 19 век.

Русия

„Св. Вероника“ на Ханс Мемлинг, 1470 г.

Характерна за руската иконопис разновидност е така нареченото изображение „Спас-Мокра брада“. Представя Божия Син с прилепнала от водата брада, с остър връх. Популярна в Русия е иконата „Спас Неръкотворни“ от Новгородската църква „Св. Образ“, от втората половина на 12 век. Понастоящем тя се съхранява в Третяковската галерия.

Убрусът в западноевропейското изкуство

Поради културни и религиозни особености, изображението тук придобива по-различен характер. Лицето на Христос се представя обемно, пластично моделирано. Кърпата също е реалистично нарисувана. За разлика от иконописта, често в изображението се включва тръненият венец. Появява се нов иконографски тип – света Вероника, държаща кърпата с образа на Христос. Светицата обикновено е представена като девойка в средновековни одежди, на фона на пейзаж.

Галерия

• 

  „Христос Убрус“, Боянска църква, 1259 г.

• 

  „Образ неръкотворен“ на Сергей Ушаков, Русия 1658 г.

• 

  „Мандилион“

• 

  „Волто Санто“ („Светия Лик“) от Монтопело, Италия

• 

  „Мандилион“ от Ватикана

Източници

• „Образ Спаса Нерукатворнаго в византийских иконографических програмах“ – Шарон Герстель ((ru))
• com_extcalendar/Itemid,273/extmode, view/extid,292/recurdate,1218919411/ Пренасяне неръкотворния образ Господен от Едеса в Цариград – pravoslavie.bg
• „Българските средновековни монети“ – Стоян Авдев, издателство „БЕСИКЕ“, София 2007 г.
• „Старобългарско изкуство“, Том II – Никола Мавродинов, издателство „Наука и изкуство“, София, 1959 г.
• „Андрей Рубльов“ – издателство „Български художник“, София

Вижте също

• Живопис на Търновската художествена школа

Външни препратки

• Галерия с изображения на „Убрус“