Увереността е състояние на яснота, хипотезата или прогнозата, че избраният начин на действие е най-добрият или най-ефективният. Свръхувереността или самонадеяността е прекомерна вяра в някой (или нещо) да успее, без никакво отношение към провала. Увереността може да бъде самоизпълняващо се пророчество, тъй като тези без нея може да се провалят или да не опитат, защото им липсва, а тези с нея може да успеят, защото я имат, а не поради вродена способност.

Млада боксьорка показва увереност в себе си

Социалните психолози са открили, че самочувствието (увереността в себе си) е свързано с други психологически променливи в отделните индивиди, включително спестяване на пари,[1] как индивидите упражняват влияние върху другите[2] и отговорността като ученик[3]. Маркетинговите изследователи са открили, че общото самочувствие на дадено лице е негативно свързано с нивото му на тревожност.[4]

Към юношеството младежите, които имат малък контакт с приятели, са склонни да имат ниско самочувствие.[5] Успешното представяне на децата в музиката също повишава чувството за самочувствие, както и мотивацията за учене.[6][7]

Източници

редактиране
  1. Thorndike, Edward L. Psychological Notes on the Motives for Thrift // The Annals of the American Academy of Political and Social Science 87. 1920-01-01. DOI:10.1177/000271622008700133. с. 212 – 218.
  2. Mowday, Richard T. Leader Characteristics, Self-Confidence, and Methods of Upward Influence in Organizational Decision Situations // Academy of Management Journal 22 (4). 1979-12-01. DOI:10.2307/255810. с. 709 – 725.
  3. Gough, Harrison G. и др. A personality scale for social responsibility // The Journal of Abnormal and Social Psychology 47 (1). 1952-01-01. DOI:10.1037/h0062924. с. 73 – 80.
  4. Locander, William B. и др. The Effect of Self-Confidence and Anxiety on Information Seeking in Consumer Risk Reduction // Journal of Marketing Research 16 (2). 1979-01-01. DOI:10.2307/3150690. с. 268 – 274.
  5. Waddell, Kathleen J. The self-concept and social adaptation of hyperactive children in adolescence // Journal of Clinical Child Psychology 13 (1). 1984-03-01. DOI:10.1080/15374418409533169. с. 50 – 55.
  6. Clift, S., Hancox, G., Staricoff, R., & Whitmore, C. Singing and health: A systematic mapping and review of non-clinical research. // Sidney de Haan Research Centre for Arts and Health: Canterbury Christ Church University.. 2008.
  7. Hallam, Susan. The power of music: Its impact on the intellectual, social and personal development of children and young people // International Journal of Music Education 28 (3). 2010-08-01. DOI:10.1177/0255761410370658. с. 269 – 289.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Confidence в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​