Отваря главното меню

Уганда (на английски: HMS Uganda (66), от на английски: UgandaУганда) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от крайцерите тип „Цейлон“ (Краун Колъни – 2-ра серия). Поръчан по програмата от 1939 г., на 1 март и заложен в корабостроителницата Vickers-Armstrongs в Нюкасъл на 20 август 1939 г. Крайцера е спуснат на вода на 7 август 1941 г., като е първият кораб, който носи това име в британския флот, и влиза в строй на 3 януари 1943 г.

„Уганда“
HMS Uganda (66)
от 21.10.1944 г.: HMCS Uganda
от 14 януари 1952 г.: HMCS Quebec
HMS Uganda underway.jpg
Лекият крайцер „Уганда“
Флаг Великобритания Великобритания
Канада Канада
Клас и тип Лек крайцер от типа „Цейлон“
Производител Vickers-Armstrongs в Нюкасъл, Великобритания.
Живот
Поръчан 1 март 1939 г.
Заложен 20 август 1939 г.
Спуснат на вода 7 август 1941 г.
Влиза в строй 3 януари 1943 г.
Изведен от
експлоатация
Превърнат на блокшив през 1979 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 163,98/169,32 m
Ширина 18,9 m
Газене 6,1 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
4 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
80 000 к.с.
Скорост 32,25 възела
(59,7 km/h)
Водоизместимост 8530 t (стандартна)
10 800 t (пълна)
Броня пояс: 83 mm
траверси: 51 mm
палуба: 51 mm
погреби: 83 mm
кули: 51 mm
барбети: 25 mm
Екипаж 730 души
Далечина на
плаване
6520 морски мили при 12 възела ход
Радиолокационна
станция (РЛС)
Type 281;
Type 272;
Type 277;
Type 274;
Type 282;
Type 283.
Въоръжение
Артилерия 3x3 152 mm
Зенитна артилерия::
4x2 102 mm
3x4 40 mm
10x2 20 mm
Самолети 2 хидроплана;
1 катапулт
Торпеда 2x3 533 mm ТА[1]
„Уганда“
HMS Uganda (66)
от 21.10.1944 г.: HMCS Uganda
от 14 януари 1952 г.: HMCS Quebec
в Общомедия

Втора световна войнаРедактиране

След влизането в строй през януари 1943 г. влиза в състава на 10-та ескадра крайцери на Флота на метрополията. На 27 януари с края на изпитанията, крайцера се насочва за Скапа Флоу на Оркнейските острови. На 29 февруари крайцера е разгърната при северозападните подходи за патрулиране и защита на съдоходството. През март той продължава да изпълнява дадените функции, но вече базиран във Фрийтаун. През април крайцера действа в Южния Атлантик, попътно прихващайки вражеските блокадопробивачи. На 5 май „Уганда“ съвместно с крайцера Charybdis съпровождат в Канада лайнера Queen Mary, превозващ за срещата във Вашингтон с президента Рузвелт премиер-министъра Уинстън Чърчил и висши щабни офицери. При този преход плава със скорост 30 възела, а Charybdis е принуден да се върне обратно поради лошото време.

През юни крайцера действа при югозападните подходи, след което е преведен в 15-та ескадра крайцери на Средиземноморския флот. При превода крайцера е планиран да съпровожда войсковите конвои WS31/KMF17. На 21 юни крайцера отплава от Клайд. Освен него конвоя KMF17 до Гибралтар се съпровожда от разрушители. На 26 юни, когато конвоя се разделя, крайцера остава с KMF17 и се насочва за Алжир.

Действия в Средиземно мореРедактиране

На 3 юли в Алжир той взема на борда си главнокомандващия, адмирал Кънингам, и се насочва с него за Малта, където пристига на следващия ден. Там крайцера влиза в състава на Източното съединение за поддръжка, където освен него влизат крайцерите Carlisle, Colombo и Delhi, мониторите Erebus и Roberts. На 9 юли крайцера влиза заедно с крайцерите Orion, Mauritius и Newfoundland в състава на силите за прикритие на конвоите, превозващи десантните сили в предстоящата операция в Сицилия. На 10 юли крайцера пристига в централния район на десанта, плажа ACID, и поддържа десанта на 1-ва въздушно-десантна дивизия югозападно от Сиракуза. Спасява 36 оцелели от болничния кораб Talamba, подложен на въздушна атака. На 11 юли крайцера обстрелва Аугуста под прикритието на разрушителите Eskimo и Nubian. На 12 юли съвместно с Mauritius и разрушителите Nubian и Tartar е изпратен за централното Средиземноморие за подсигуряване на корабоплаването.

Повреди от управляема бомбаРедактиране

От 9 септември крайцера прикрива десанта на 10-ти британски корпус в Салерно (Operation Avalanche). Крайцера получава леки повреди от стълкновението си с крайцера Delhi по време на отразяване на въздушна атака. На 11 септември крайцера оказва огнева поддръжка съвместно с монитора Roberts, крайцерите Mauritius, Orion, Aurora, американските крайцери Philadelphia и Boise отразявайки немските контраатаки. Едновременно корабите са подложени на въздушни атаки. На 13 септември 1943 г. е атакуван по въздуха от бомбардировач Do-217 и получава попадение на управляема авиационна бомба FX-1400. Бомбата пробива корпуса на крайцера изцяло и се взривява под дъното. В резултат кораба губи ход и поема 1300 тона вода[2]. Крайцера е отбуксиран в Малта от американския буксир Narragansett.

След временен ремонт, проведен в течение на октомври, крайцера е изпратен за ремонт в САЩ, пристигайки на 3 декември в корабостроителницата на ВМС в Чарлстън, където се ремонтира до октомври 1944 г.

В състава на Канадския флотРедактиране

На 21 октомври 1944 г. крайцера е предаден на ВМС на Канада[3] с първоначалното име. На 30 октомври крайцера се насочва за Великобритания, за провеждане на окончателните работи, които е невъзможно да се завършат в САЩ. Крайцера е определен за служба в състава на Британския Тихоокеански флот. С пристигането, през ноември 1944 г., в метрополията, крайцера влиза за ремонт в Тайн. В хода на ремонта са модернизирани радарните установки. Радарите за управление на огъня на оръдията на главния калибър Type 274 са сменени с Type 284. Радарите за надводно и височинно наблюдение Type 277 и Type 293 са заменени с радара Type 272. Също е поставена апаратура за разпознаване „свой-чужд“. На 30 декември след края на ремонта крайцера се насочва към Средиземно море за продължаване на службата.

През януари в Александрия крайцера отново влиза за ремонт след взрив на борда по време на техническо обслужване на торпедата. На 14 февруари крайцера се насочва за Австралия за съединение с Тихоокеанския флот. На 2 март крайцера се присъединява към самолетоносача Formidable, австралийския разрушител Napier и разрушителя Urchin в търсене на оцелели моряци от търговски кораб, торпилиран 800 мили западно от Фримантъл. На 9 март крайцера най-накрая пристига в Сидни присъединявайки се към Тихоокеанския флот, след което участва в учения със самолетоносача Formidable до началото на операциите с 5-ти флот на САЩ в югозападната част на Тихия океан.

В състава на Тихоокеанския флотРедактиране

На 24 март крайцера със самолетоносача Formidable и разрушителите Ursa и Urchin се насочват за остров Манус. На 8 април корабите се съединяват с корабите на TF 57, участвайки в прикритието на въздушните атаки съюзните самолетоносачи над островите Сакишима (Operation Iceberg I). На 11 април „Уганда“ прикрива удара на самолетоносача Indefatigable по Северна Формоза, съвместно с крайцера Gambia и разрушителите Ursa, Urchin и Whirlwind (Operation Iceberg oolong). Въздушните атаки на японците са отбити съвместно от въздушното прикритие и огъня на зенитната артилерия. На 23 април корабите се връщат за почивка и възстановление на базата на ВМФ на САЩ на остров Лейт.

На 2 май „Уганда“ съвместно с крайцерите Gambia, Euryalus и Black Prince излиза за прикритие на повторните въздушни атаки на самолетоносачите Indomitable, Victorious, Formidable и Indefatigable по островите Сакишима (Operation Iceberg II). Крайцера съвместно с американските кораби от състава на TF 58 обстрелва Nobara и Suknama. Корабите са подложени на атаките на камикадзе. На 3 май по време на зареждане е замърсен горивоподаващата тръба, в резултат е необходима помощ от водолази. На 4 май крайцера съвместно с корабите на съединение TF 57 обстрелва аеродрума на Мияко, след което е отделен за унищожаване на пистите на Sukhamo. На 5 май крайцера е отделен от съединението в качеството на кораб за радиолокационно наблюдение за приближаващи се самолети камикадзе. На 9 май корабите на британския Тихоокеански флот са подложени на атаки на камикадзе, в хода на които са повредени самолетоносачите Victorious и Formidable. На 12 май крайцера отново е изпратен на радиолокационен дозор съвместно с разрушителя Wessex. На 13 май крайцера се връща при съединение TF 57. На 25 май съединението отплава за Сидни за отдих и реорганизация.

На 12 юни „Уганда“ е предаден в състава на групата Task Group 111.2. състояща се от самолетоносача Implacable, ескортния самолетоносач Ruler, крайцерите Swiftsure, Newfoundland и новозеландския Achilles. На 13 юни крайцера прикрива самолетоносача Implacable по време на атаките на неговата авиогрупа над островите от архипелага Трук. В нощта на 14 по 15 юни всички крайцери на групата обстрелват базата на хидроавиация на остров Dublon (Operation Inmate). Обстрела на „Уганда“ е малоуспешен поради неопитността на екипажа, така и поради технически проблеми. На 17 юни корабите на групата се връщат в базата на флота на Манус.

На 6 юли във връзка с предаването на оперативни съединения от 5-ти флот на 3-ти, британското съединение също сменя обозначението си на TF 37, където влиза и „Уганда“.

На 16 юли крайцера в състава на TF 37: линкора King George V, самолетоносачите Formidable, Victorious, Implacable, крайцерите Newfoundland, Achilles, Euryalus, Gambia, Black Prince и разрушители се насочва за бреговете на Япония за нанасяне на удари по цели в района ТокиоЙокохама (Operation Olympic). На 20 юли корабите се зареждат от американски танкери. На 27 юли „Уганда“ съвместно с крайцера Argonaut напуска състава на Съединение TF 37. Това е направено защото, съгласно канадското законодателство службата на Тихоокеанския театър не може да се носи от членовете на екипажите принудително, а само от доброволци. На 4 август крайцера от Пърл Харбър отплава за ремонт в Esquimalt, където пристига на 10 август 1945 г[3].

Следвоенна службаРедактиране

След войната кораба се използва като учебен и осъществява учебни плавания в Атлантическия океан. Крайцера става първият военен кораб на канадския флот, преминал нос Хорн. На 14 януари 1952 г. той е преименуван на „Квебек“ (на английски: Quebec). На 13 юли 1956 г. крайцера е изключен от състава на флота. После е продаден за скрап на японска компания и на 6 февруари 1961 г. „Квебек“ завършва своето последно плаване в Осака, където пристига за разкомплектоване[3].

ИзточнициРедактиране

  1. Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй
  2. Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники.
  3. а б в Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia.

ЛитератураРедактиране

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. ISBN 0-85177-146-7.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. ISBN 1-55750-132-7.
  • Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. ISBN 1-85109-369-9.
  • Smith P. C., Dominy J. R.. Cruisers in Action 1939 – 1945. ISBN 0718302184.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.
  • Stephen Conrad Geneja. The Cruiser Uganda. One War – Many Conflicts. ISBN 0969875401.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Uganda (1941)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.