Уголино ди Нерио

италиански художник

Уголино ди Нерио (итал. Ugolino di Nerio, работи в Сиена от 1317 г. – ум. 1339 – 1349 г. в Сиена) – италиански художник, известен така също и под името Уголино да Сиена. Сиенска школа.

Уголино ди Нерио
италиански художник
1..Ugolino da Siena Virgin and Child with Saints early 1320s Cleveland МОА.jpg
Роден
Починал
1330 г. (50 г.)
Етнос Италианци
Уголино ди Нерио в Общомедия
Уголино ди Нерио. Св. Маргарита с кръст в ръка. ок. 1330. Музей на изкуството, Портланд.

Уголино ди Нерио е един от най-верните последователи и ученици на Дучо ди Буонинсеня. Неговото име няколко пъти се споменава в архивните документи от 5 септември 1317 до 6 февруари 1327 г., а Джорджо Вазари съставя за него кратка биография. Неговите произведения, с изключение на Полиптиха от църквата Санта Кроче, нямат подписи и дати на изготвяне.

Три части от полиптиха от църква Санта Кроче. От средния ред: Йоан Кръстител, апостоли Павел и Петър. Отгоре: Св. Матей и св. Елисавета Унгарска, Матей и Яков-младши, Яков-старши и Филип. Берлин, Държавен музей.

Полиптих за олтара на църква Санта КрочеРедактиране

Полиптихът от църквата Санта Кроче изиграва главна роля за връщането на творчеството на Уголино ди Нерио от небитието, позволявайки да се определи маниера на художника.

Санта Кроче е главен и най-голям францискански храм във Флоренция. Строителството му е започнато през 1294 г. Полиптихът е поръчан на Уголино в средата на 1320-те години и е първият голям олтар в този храм. След завършване на живописните работи и монтажа, полиптихът стои в главния олтар до 1566 г., когато той е преместенза да освободи място за кивота – работа на Вазари. Полиптихът е разглобен и разпродаден на части – за този факт са оставили своите свидетелства Джовани Баканели (1647 г.), съумял да нарисува трима францискански светии от това произведение, и падре Дела Вале (1784 г.), кратко описал полиптиха и разказващ, че централният панел с изображението на Мадоната има подпис на автора UGOLINO DE SENIS ME PINXIT (Уголино от Сиена ме изобрази).

Между 1785 и 1789 г. известният познавач и ценител на старинното изкуство д’Аженкур поръчва рисунка на полиптиха на олтара на Санта Кроче, когато той е бил почти цял. Голяма част от картините от полиптиха придобива крупният английски колекционер на италианска живопис Уилям Янг Отли. По-късно германският учен Густав Фридрих Вааген (1794 – 1868) – първи директор на Пруската кралска художествена галерия, придобива няколко картини от колекцията на Отли.

ИзточнициРедактиране

  • James H. Stubblebine. Duccio Di Buoninsegna and His School. Vol. I and Vol. II. Princeton University Press. 1979.
  • Ada Labriola, Simone Martini e la pittura gotica a Siena: Duccio di Buoninsegna, Memmo di Filippuccio, Pietro Lorenzetti, Ugolino di Nerio, Ambrogio Lorenzetti, Lippo Memmi, Matteo Giovanetti, Naddo Ceccarelli, Bartolomeo Bulgarini, Niccolo di ser Sozzo, Milano, 2008
  • Bomford, D., et al., Art in the Making: Italian Painting before 1400, exhib. cat. 1989 (London NG)
  • Jill Dunkerton et al. Giotto to Durer. Early Renaissance Painting in The National Gallery. Yale University Press, 1991.
  • Torriti, Piero. La Pinacoteca nazionale di Siena: i dipinti. Genova: SAGEP, 1990.

Външни препраткиРедактиране