Отваря главното меню

Уго Локатели (на италиански: Ugo Locatelli) роден на 5 февруари 1916 г. в Тосколано Мадерно е бивш италиански футболист - полузащитник. Световен шампион с Италия през 1938 г. и Олимпийски шампион през 1936 г.

Flag of Italy.svg Уго Локатели
Ugo Lacatelli, Inter de Milan (1936-1941).jpg
Лична информация
Роден 5 февруари 1916 г.
Тосколано-Мадерно, Flag of Italy (1861–1946).svg Италия
Починал 28 май 1993 г. (77 г.)
Торино, Flag of Italy.svg Италия
Ръст 171 см
Пост полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1932–1936
1934–1935
1935–1936
1936–1941
1941–1943
1944
1944–1949
Общо:
Италия Бреша Калчо
Италия Аталанта БК
Италия Бреша Калчо
Италия Интер
Италия Ювентус
Италия Бреша Калчо
Flag of Italy.svg Ювентус
24
15
29
146
56
7
117
394
(8)
(5)
(2)
(1)
(3)
(0)
(4)
(23)
Национален отбор
1936–1940Flag of Italy (1861–1946).svg Италия22(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Уго Локатели в Общомедия

КариераРедактиране

Локатели започва своята кариера, като нападател с отбора на Бреша Калчо, дебютира в Серия А на 10 септември 1933 г. срещу отбора на Рома. Следващия сезон е преотстъпен на Аталанта БК и изиграва 12 мача в Серия Б, в които отбелязва 6 гола. След като отново се завръща в Бреша Калчо, новия треньор на отбора променя позицията му и го слага на поста централен полузащитник. Същата година Локатели дебютира и с отбора на Италия на летните олимпийски игри. Играе титуляр във всичките мачове и печели златния медал.

През 1936 г. Уго Локатели преминава в отбора на ФК Интер, за които дебютира на 21 юни в мач от турнира купа Митропа. Следващата година с Интер става шампион на Италия и изиграва първия си „неолимпийски“ мач с Италия срещу Франция на 5 декември 1937 г. На следващата година Локатели е част от националния отбор на Италия за световното първенство. Отново играе във всички мачове и отново печели златото. Уго остава в Интер до 1941 г., като помага за спечелването на Копа Италия през 1939 г. и скудетото през 1939-40 г.

Локатели завършва кариерата си (поради здравословни причини) през 1949 г. с отбора на Ювентус, където записва общо 181 мача и отбелязва 8 гола. С „бианконерите“, Уго вдига своята втора Копа Италия през 1942 г.

ОтличияРедактиране

ИзточнициРедактиране