Угърчин (община)

община в България

Община Угърчин се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Ловеч.

Угърчин (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Ловеч
Площ523.1 km²
Население6 528 души
Адм. центърУгърчин
Брой селища11
Управление
КметСтанимир Петков
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет13 съветници
  • ГЕРБ (6)
  • БСП (3)
  • ДПС (2)
  • Земеделски народен съюз (2)
Угърчин (община) в Общомедия

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в централната и северна част на Област Ловеч. С площта си от 523,103 km2 заема 4-то място сред 8-те общините на областта, което съставлява 12,67% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Релефът на общината е средно и ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Средния Предбалкан, като на нейна територия се намират части от пет орографски единици.

Най-южната част на общината се заема от северните склонове на най-високата планина на ПредбалканаВасильовска планина, с връх Васильов 1490 m, издигащ се в най-южната точка на общината.

Северно от нея, през средата на община Угърчин се издига рида Гагайка. Той започва на запад от пролома Боаза на река Вит и завършва под името Кичера при село Микре. Най-високата му точка връх Агъла (523 m) се издига североизточно от село Сопот, а северно от селото Сопотска река го проломява с дълбока каньоновидна долина. Източно продължение на рида Гагайка са Микренските височини (връх Пашаалан 875 m), от които в пределите на общината попадат западните и северозападните им части.

Северно от рида Гагайка и Микренските височини са разположени ниските Угърчинските височини, които заемат почти 2/3 от цялата площ на община Угърчин. Тяхната максимална височина връх Палангурска могила (507 m) се намира в най-югозападната им част, северно осело Славщица. Угърчинските височини са разделени на две половини, западна и зточна от дълбоката, на места каньоновидна долина на река Каменица. В нейното корито, северно от село Драгана се намира най-ниската точка на общината – 191 m н.в.

Петата последна орографска единица в общината – Ловчанските височини се простират в най-източната ѝ част, със своите югозападни разклонения. Тук североизточно от заличеното село Киркова махала се издига най-високият им връх Гюнето (655 m).

Води редактиране

Над 95% от територията на община Угърчин принадлежи към водосборния басейн на река Вит. Основна водна артерия е десния приток на Вит река Каменица (49 km). Тя извира под връх Гюнето в Ловчанските височини, тече на запад, северозапад и север в широка долина до махала Съботковци. След това реката навлиза в дълбок каньон, при село Драгана излиза от каньона, а след селото навлиза във втори и напуска пределите на общината. На нея, в широко долинно разширение е разположен общинския център град Угърчин. Основни притоци на Каменица са реките: Сопотска река (Батънска река, ляв) и Катунецка река (Тоша, десен).

Южната част на община Угърчин се отводнява от друг десен приток на Вит – река Калник (41 km) заедно с нейните леви притоци Лесидренска река (19 km) и Команска река.

На река Калник е изграден големият язовир Сопот, като в пределите на общината попада неговата долна част и преградната му стена.

В крайния изток на общината, през землището на село Голец протича река Дрипла, която е ляв приток на река Осъм и, която отводнява останалите 5% от територията ѝ.

Население редактиране

Етнически състав (2011) редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 6505 100,00
Българи 5291 81,34
Турци 107 1,64
Цигани 234 3,60
Други 15 0,23
Не се самоопределят 43 0,66
Не отговорили 815 12,53

Населени места редактиране

Общината има 11 населени места с общо население 5035 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Угърчин, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Голец 138 41,590 Микре 119 59,684
Драгана 151 32,079 Орляне 63 13,154
Каленик 113 14,323 Славщица 55 28,761
Катунец 324 48,671 Сопот 134 37,264
Кирчево 992 20,178 Помашка Лешница Угърчин 2163 134,806
Лесидрен 783 92,593 ОБЩО 5035 523,103 няма населени места без землища

Административно-териториални промени редактиране

  • през 1886 г. – заличена е м. Келеменли махла (Геджикли махла) без административен акт поради изселване;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Селим махла на м. Киркова махла;
  • МЗ № 2988/обн. 06.03.1944 г. – признава н.м. Василевски воденици за отделно населено място – м. Василковска махала;
  • Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – признава н.м. Диксан махлеси (от с. Катунец) за отделно населено място – с. Орляне;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Угърчин за с.гр.т. Угърчин;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на м. Киркова махла на м. Киркова махала;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Угърчин за гр. Угърчин;
  • Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – преименува с. Помашка Лешница на с. Кирчево;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Указ № 384/обн. 04.11.1996 г. – отделя с. Соколово и землището му от община Угърчин и го присъединява към община Ловеч;
  • Реш МС № 489/обн. ДВ бр.52/10.07.2015 г. – заличава с. Василковска махала и го присъединява като квартал на с. Славщица;
– заличава с. Киркова махала и го присъединява като квартал на с. Голец.

Транспорт редактиране

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 87,1 km:

Топографска карта редактиране

Външни препратки редактиране

Официален сайт на община Угърчин

Литература редактиране

Източници редактиране