Отваря главното меню

Удоволствието е емоция, свързана с приятно усещане или задоволяване на определено влечение. Удоволствието е нестабилно, защото е свързано със състоянието на субекта; то не устоява на засищането и изчезва с намаляването на напрежението, породена от потребността. Както болката, то насочва дей­ността на индивида по пътя на адаптацията: детето отблъсва от устата си горчиво вещество, но лакомството - не; впоследствие, споменът за това ръководи неговото поведение. Удоволствието е неотделимо от желанието, както болката е неотделима от бягството. Търсененето на удоволствие и избягването на болка, които са характерни за поведението на живите организми, се наблюдават и при нисшите животни като водните бълхи или чехълчето; те търсят някои източници на дразнения (положителен таксис) и биват отблъсквани от други (патия) или "избират своя преферендум". Олдс и колектив (1954) откриват при висшите животни (плъхове и други бозайници) "центрове на удоволствието", разположени в основата на мозъка (хипоталамус и септум). Дразненето на тези зони с микроелектроди, присадени в главния мозък, произвежда приятен афект. Ако плъх се приучи да си доставя удоволствие като натиска лост, се забелязва, че той започва да го прави все по-често, хиляди пъти на час, до пълно изтощение. "Центровете на удоволствието", наречени по-късно възнаграждаваща мозъчна система, произвеждат ендорфини. Удоволствието се поражда от активирането на тази система чрез физически (усещане), химически (наркотик) или психичен (успех) агент.

ИзточнициРедактиране

Тази статия се основава на материал от bulgarian-psychology.com, използван с разрешение.>

Вижте същоРедактиране