Удо Диркшнайдер
Удо Диркшнайдер (на немски: Udo Dirkschneider, роден на 6 април 1952 г. във Вупертал)[1] е немски хевиметъл певец, известен като член-основател на легендарната група Аксепт. От края на 80-те години на XX век развива собствен проект UDO, формиран през 1987 г.
| Удо Диркшнайдер Udo Dirkschneider | |
| германски хеви метъл вокалист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Музикална кариера | |
| Стил | традиционен хевиметъл |
| Инструменти | вокал |
| Глас | тенор |
| Активност | от 1968 г. |
| Лейбъл | „Нюклиър Бласт“, „Си Би Ес“, „Ар Си Ей“, „Епик Рекърдс“, „Сони Мюзик Ентъртейнмънт“, PolyGram |
| Участник в | U.D.O., „Аксепт“ |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.udo-online.com |
| Удо Диркшнайдер в Общомедия | |
Диркшнайдер се появява като гост-звезда в албума „Arockalypse“ ( 2006 ),[1] на финландската група Лорди (победители на конкурса за песен на Евровизия 2006) с песента They Only Come Out at Night и по-късно в сингъла на същата песен. Вокалистът на групата, г-н Лорди, заявява в статия в списание „Kerrang!“ че песните на UDO Don't Look Back и Blitz of Lightning промениха живота му. Удо се появява и във видеоклипа „Щиль“ на руската метъл група Ария. Във версията на Born to Be Wild, която Raven (групата на новата вълна на британския хевиметъл ), издаден през 1983 г. като сингъл, Удо се появява като гост вокалист. Удо също е работил няколко пъти със своята сънародничка Доро Пеш.[1]
Неговият уникален глас, ниският му ръст, винаги облечен в камуфлаж и къса руса коса са отличителните белези на естетиката на тевтонския вокалист.
Група UDO в Пловдив редактиране
- Live in Bulgaria 2020: Pandemic Survival Show – Античен театър 18 септември 2020[2]
Дискография редактиране
| С група Dirkschneider & the Old Gang[1] | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Албум | Година | Забележки | |||
| Face of a Stranger | 2021 | сингъл, вокали | |||
| Every Heart Is Burning | 2021 | EP, вокали | |||
| Arising | 2021 | EP, вокали | |||
| Избрана дискография с група UDO[1] | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Албум | Година | Забележки | |||
| Animal House | 1987 | вокали | |||
| Mean Machine | 1989 | вокали | |||
| Faceless World | 1990 | вокали | |||
| Timebomb | 1991 | вокали | |||
| Solid | 1997 | вокали | |||
| No Limits | 1998 | водещи вокали | |||
| Holy | 1999 | вокали | |||
| Man and Machine | 2002 | текст, вокали | |||
| Thunderball | 2004 | вокали | |||
| Mission No. X | 2005 | вокали | |||
| Mastercutor | 2007 | вокали | |||
| Dominator | 2009 | вокали | |||
| Rev-Raptor | 2011 | вокали | |||
| Steelhammer | 2013 | вокали | |||
| Decadent | 2015 | вокали | |||
| Steelfactory | 2018 | вокали | |||
| Game Over | 2021 | вокали | |||
| Touchdown | 2023 | вокали | |||
Източници редактиране
- ↑ а б в г д Udo Dirkschneider // metal-archives.com. Посетен на 7 юни 2023.
- ↑ Първо видео от концерта на Удо в Пловдив // rockthenight.eu. Посетен на 7 юни 2023.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Udo Dirkschneider в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |