Уикипедия:Липсващото ръководство/Редактиране, създаване и поддръжка на статии/Настройка на потребителската сметка и личното пространство
Страницата е адаптиран превод от [1]
Можете да редактирате статии в Уикипедия, които са ви на сърце през целия си живот, дори без да регистрирате. Но колкото по-скоро се регистрирате (това е, когато получите потребителско име), толкова по-скоро ще получите и ползите от наличието на потребителска сметка. Като например да сте в състояние да създадете изцяло нова статия или да наблюдавате промени в статиите. Потребителският акаунт (сметка) не струва нищо, а вие дори не трябва да предоставяте лична информация. В действителност, регистрацията защитава вашата лична неприкосновеност по-добре от анонимното редактиране, тъй като вече не се вижда вашият IP адрес.
В тази глава ще научите повече за ползите от наличието на потребителски акаунт, ще получите някои предложения за избор на потребителско име и как да настроите личната си потребителска страница, след като се регистрирате.
Защо да се регистрирам? редактиране
Ако понякога си мислите, че всеки уеб-сайт, производител на продукти или доставчик на услуги иска да се регистрирате, може би сте прав. Когато някой иска вашето име, адрес, телефонен номер, и така нататък, това потенциално отваря вашата поща за спам, има вероятност да получавате натрапчиви телефонни обаждания и съществува дори (малка) възможността за кражба на самоличност. С регистрацията в Уикипедия изобщо не е така. Когато се регистрирате, вие не предоставяте лична информация, освен (по избор) и-мейл адрес. Отнема само минута или две, за да получите потребителска сметка в Уикипедия, а тя има много предимства. Както можете да видите от графиката на Фигура 3-1, можете да се възползвате от следното (по хоризонтала „регистрирани нови потребители“; по вертикала - „регистрирани потребители за ден“:
Предимства на регистрирания профил редактиране
Можете да направите много неща, като регистриран редактор, които анонимното IP не може. С регистриран акаунт, можете да:
- Следите статиите, които редактирате, или от които се интересувате, с помощта на списък за наблюдение (виж Списък за наблюдение).
- Добавяне на външна връзка, без да въвеждате код - както би ви се наложило, ако използвате анонимен IP адрес, за да докажете, че сте човек, а не бот.
- Качване на изображение.
- Създаване на нова страница, включително нови статии ( Глава 4, Създаване на нова статия) и вашата лична Потребителска страница (обсъдени по-долу).
- Персонализиране на потребителския интерфейс, както е посочено в част 5.
- Изпращане и получаване на имейли до други потребители (вж. секцията за имейл).
- Маркиране на редакции като "малки" (а това е полесно не толкова за вас, колкото за другите редактори вж секцията Списък за наблюдение за подробности).
- Редактиране на статия, която е полу-защитена срещу вандализъм.
- Местене(преименуване) на статия (виж раздела за преименуване на статии).
В доста проекти на Уикипедия, както английскоезичната версия, след като се регистрирате, все още ще трябва да изчакате 4 дни и да направите над 10 редакции, преди да получите привилегията да местите или преименувате статии. По същия начин, ще трябва да изчакате четири дни преди да можете да редактирате полу-защитени страници (до тогава, вие не виждате режим "редактиране" в раздела в горната част на тези страници). Всички други ползи ще усетите веднага. Периодът на изчакване от 4 дни и 10 редакции е за да се обезкуражи регистрирането на вандали, тъй като той им отнема възможността за незабавно удовлетворение. В края на този период, вие ставате автоматично потвърден потребител, което означава, че имате всички права на другите редактори.
Недостатъци от използване на IP адрес редактиране
Не само, че има полза от това да имате регистрирана сметка, но има и недостатъци при несъздаването на такава. Ако направите редакция без да се регистрирате (или без влизане в системата, ако вече сте се регистрирали), Уикипедия записва Internet Protocol (IP) адреса на компютъра, от който сте направили редакцията - например 202.83.118.28 - като ваше потребителско име . И, че този IP адрес е източникът на евентуални проблеми.
IP адресите са проследими редактиране
По ирония на съдбата, че този Интернет адрес ви предоставя по-малко неприкосновеност на личния живот, отколкото регистрираното потребителско име. Всеки, който вижда вашият IP в Уикипедия може да използва търсачката WHOIS или други общодостъпни инструменти в мрежата, за да го проследи. В зависимост от вашата връзка, търсачката може да бъде в състояние да проследи IP адреса до Вашия доставчик на интернет услуги (ISP), или дори до Вашето училище, работно място или дом. Така, например, ако редактирате Уикипедия от работното си място без да сте влезли в системата, оставяте постоянен и публичен запис от който се вижда кой точно компютър е използван за редактиране на точно коя страница в Уикипедия, както и какви точно промени са направени (вероятно от вас).
От друга страна, когато регистрирате сметка в Уикипедия, не е нужно да въвеждате имейл адрес или друга лична информация. Вашето потребителско име може да бъде псевдоним (всъщност повечето са), и въпреки че сървърите на Уикипедия все пак записват IP адреса, от който редактирате, той остава личен адрес, до който достъп имат само няколко души. Всички публични записи и страници в Уикипедия показват само потребителското Ви име. Така че, ако искате повече анонимност, регистрирайте профил.
Ако искате да прочетете правилата за Защита на личните данни в Уикипедия, линк към тях има най-долу, на всяка страница
Променящ се IP адрес редактиране
Ако сте от все по-рядко срещащите се хора, които ползват Dial Up връзка с Интернет, получавате нов IP адрес всеки път, когато се свързвате. При това положение другите редактори не могат да комуникират с Вас чрез страницата Потребител беседа (вж. раздела за страници „Потребител беседа“). Ето защо няма да можете да изградите репутация на конструктивен редактор (защото историята на вашите редакции ще бъдат разпръсната по десетки или стотици различни IP сметки).
Също така, ако понякога редактирате чрез публична Wi-Fi връзка, компютър в библиотека, втори компютър или смартфон, вашата идентичност в Уикипедия, с течение на времето ще остане разпръсната из множество адреси. В действителност, дори да имате DSL връзка или кабелен модем, който е винаги свързан с Интернет, това не е гаранция, че IP адресът Ви ще остане същия - някои Интернет-доставчици използват динамични IP адреси. Такива адреси обикновено се издават за ограничен период от време и се променят спонтанно, когато изтече времето, или Вие или Вашият доставчик да редактирате дадена настройка.
Третият проблем е, че Вашият IP адрес може да бъде блокиран. Може да бъде блокиран, защото друг човек, използвал го преди това е вандалствал. Или цяла мрежа (на гимназия, например) може да бъде блокирана да не редактира. Ако имате собствено потребителско име, блокирането на IP адреси не ви засяга*. Ако обаче не сте се регистрирали, един IP блок може да ви попречи изобщо да правите редакции.
И накрая, често редовните редактори в Уикипедия са склонни да асоциират анонимното редактиране от IP с вандализъм. Около една четвърт от всички анонимни IP редакции се смятат неконструктивни и се премахват/връщат от друг редактор. Ако редакторът използва регистрирано потребителско име, другите редактори са по-склонни да приемат вашите приноси като добросъвестни, след като прегледат по-ранните ви редакции за потенциални проблеми.
* В редки случаи, редактор може да бъде блокиран дори ако има акаунт. В този случай, можете да пратите имейл до администратор да преразгледа това решение
Българската версия на Уикипедия далеч не е единствената планета във вселената на Фондация Уикимедия (Wikimedia). Както е посочено във Въведението, има версии на Уикипедия на други езици, както и други проекти като Уикиречник, Уикицитат и така нататък, отново в най-различни езици.
Ще трябва да се регистрирате само на едно място (например на българската версия на Уикипедия) и след това ще можете да използвате същото потребителско име и парола за всички сайтове на Уикимедия. Конфликт се получава, когато двама или повече души са се регистрирали с едно и също потребителско име. В такива случаи, редактор чиято сметка е с най-много редакции ще „спечели“: Редакторите на останалите сметки ще бъдат принудени да променят потребителските имена.
Повечето от обичайните имена вече са заети, но ако се регистрирате днес и искате да изберете уникално изглеждащо име, е много вероятно да изберете потребителско име, което някой вече е заел. Можете да използвате детектора за конфликти на SUL потребителски имена, за да проверите дали името е заето в друг проект на Уикимедия.
Избор на потребителско име редактиране
Пригответе се: Преди да изпълните стъпките в следващия раздел, за да създадете профила си, изберете потребителско име (или поне си нахвърлете няколко идеи). Можете да получите най-добрите си идеи далеч от екрана на компютъра. Прочетете този раздел, а след това се разходете с бележник в ръка или направете това, което ви помага да мислите най-добре. Когато се върнете, процесът на регистрация ще тръгне много по-бързо.
Защо да губя толкова много време, мислейки за потребителското си име? Има около пет милиона регистрирани сметки в Уикипедия. Така шансовете Ви да получите лесно запомнящо се потребителското име (да речем шест знака или по-малко) са сравнително ниски. Може да използвате истинското си име. Ако не искате да направите това, трябва да разберете какви видове потребителски имена не са приемливи (виж раздел "Какво не е позволено"), по-долу), а след това може да погледнете някои страници на Уикипедия (виж по-долу) за идеи.
Използване истинското Ви име редактиране
Можете да използвате собствено си име като име на вашия акаунт в Уикипедия, ако приемем, че никой друг със същото име не го е направил вече. Няма да бъдете единственият редактор, който използва истинското си име, но със сигурност ще бъдете част от една малка група редактори.
Истинското име се запомня по-лесно като акаунт, освен това употребата му може да ви накара да правине по-балансирани и умерени приноси. От друга страна, псевдонимът може да ви позволи по-лесно да редактирате спорни теми. Трябва да използвате псевдоним, ако не искате вашите приятели и колеги да виждат името Ви в Уикипедия.
Псевдонимите нямат недостатъци. Вероятно ще искате да използвате истинското си име, само ако за вас е важно светът знае, че точно Вие редактирате в Уикипедия.
Потребителските имена на други редактори като примери редактиране
Ако сте планирали да изградите собствен дом, ще погледнете и други, за да получите идеи. По същия начин можете да получите добра представа за потребителските имена, като разгледате имената на другите. Ето как можете да преглеждате потребителски имена:
- Можете да въведете Специални:Потребители в полето за търсене (горната дясна част на екрана) и да видите индексиран списък на всички регистрирани имена. След като кликнете върху следващи 500/20/50 и т.н. ще видите следващите страници с имена на потребители.
- Имайте предвид, че много от имената са били блокирани като неприемливи. Също така, ако сте любопитни, имената в червено са на потребители, които не са създали своя потребителска страница. За да видите още интересни имена, въведете някакъв текст в кутията "Показване на потребителите, започващи от ". След като кликнете по Зареждане ще видите потребители с име, започващо с изписаните от вас букви. Можете също така да използвате тази страница, за да видите дали името, от което се интересувате е вече заето.
- Изписването на Специални:Дневници/newusers в полето за търсене ще ви отведе до дневника на десетки нови имена, регистрирани всеки ден само в българскоезичната версия на Уикипедия. Може да видите особено закачливи или интересни имена, които да ви дадат някои идеи.
- Специални:Последни_промени ще ви отведе до регистър на най-новите редакции в Уикипедия. Както виждате във "Фигура 3-2 ', на всеки ред е изписано името на редактирана страница, последвано от името на редактора. Отново, може да получите някои полезни идеи, разглеждайки необятния поток на редакции.
Какво не е позволено редактиране
В Уикипедия не са позволени потребителски имена, които са объркващи, подвеждащи, рекламни или обидни. Не е позволено също така повече от едно лице да използва един и същи акаунт. Сметки, използвани от двама или повече хора в едно домакинство, организация, или в местното читалище са в разрез с правилата. Можете да създадете такава сметка, но ако администраторите Уикипедия разберат, ще я блокират.
Ако искате, можете да прочетете всички специфични причини за отхвърляне на потребителски имена в страницата Уикипедия:Потребителско име (напишете в търсачката У:ИМЕ). И така, предполагаме, че сте добронамерен, най-добре просто изберете потребителско име и вижте какво ще стане. Ако администраторите на Уикипедия решат, че избраното от Вас потребителско име е крайно неадекватно, ще го блокират трайно, а вие ще трябва да минете през процеса на регистрация и отново да изберете друго име. Ако потребителското име е на границата на търпимостта, ще получите съобщение на страницата си „Потребител беседа“ (вж. раздел „Създаване на потребителска страница“) с молба да изберете ново.
Регистриране редактиране
Вече сте добре информирани за това, защо да създадете профил, и след като имате идеи какво да е вашето потребителско име, е време да се регистрирате. Това са стъпките:
1. Когато не сте регистриран или не са влезли в системата, в горния десен ъгъл на всяка страница на Уикипедия виждате връзка към „Регистриране/Влизане“. Кликнете върху „Регистриране“.
- Отваря се екран 3-3.
2. Следва попълване на полетата. Както виждате, полето „Адрес за електронна поща“ не е задължително, но е важно, за да могат администраторите на Уикипедия да се свързват с вас, както и в случай, че забравите паролата си. След като се регистрирате, може да получите на имейл съобщение от wiki@wikimedia.org с тема „Потвърждаване на е-мейл адрес в Уикипедия“. Трябва да кликнете върху линка за да потвърдите електронния си адрес. (Може да промените имейл адреса си всеки път, когато искате, след като веднъж сте го потвърждили.)
3. Въведете предпочитаното потребителско име.
- Имайте предвид следните изисквания:
- * Опитайте се да изберете потребителско име, по-кратко от 25 символа. Колкото по-кратко е, толкова по-лесно да персонализирате своя подпис (вж. секцията за Промяна на подписа (Signature Change)), и ще е по-малко дразнещо за другите редактори. Дългите имена се изобразяват като дълги подписи, които заемат много място и правят редактирането страниците „Беседа“ (вж. секцията за страниците „Беседа“) по-трудно.
- * Главните букви важат. Потребител/User „fred smith“ не е същото като User „Fred Smith“, така че изпишете името си точно така, както го искате по отношение на главните букви. (Това се отнася и за заглавията на статии, а всъщност и за всички страници в Уикипедия, с изключение на най-първия знак от името на страницата.)
4. Въведете вашата парола.
- За да сте сигурни, че паролата Ви ще попречи на други хора да използват вашата сметка, тя не трябва да е очевидна. Не използвайте потребителското си име за парола, или вашето потребителско име написано на обратно, или думата „password.“
5. Въведете имейл адреса, който искате да свържете с профила си в Wikipedia.
- Не е задължително да въведете имейл адрес, но е абсолютно необходимо. Ако сте забравили паролата си, или (още по-лошо) някой проникне в профила Ви (налучка паролата и я смени), наличието на реален имейл е единственият начин, по който Уикипедия може да ви изпрати нова парола. В противен случай, трябва да се регистрирате отново, и да получите ново потребителско име.
6. Въведете думата, която е изписана в картинката (ако не ги разчитате, можете да поискате друга дума, кликвайки върху „Can`t see the image“) и след това върху „Създаване на сметката“.
- Би трябвало да видите екран „Регистрирането успешно“. Поздравления! Вече сте регистриран редактор в Уикипедия, макар и без никакви редакции под това потребителско име.
Абстрактно изглеждащата картинка, която трябва да въведете в последния ред се нарича captcha, което е абревиатура на „Completely Automated Public Turing test to tell Computers and Humans Apart“/„Напълно автоматизиран обществен Тюринг тест, различаващ хора от компютри“. Идеята е, че само човек би разбрал буквите, цифри или думи в изображението, което не позволява спамерите да използват автоматизирани програми, за да създават голямо количество фалшиви сметки. Ако получите съобщение „Неправилен код“ или „Липсва потвърждение“ в предишната стъпка, то Уикипедия смята, че сте въвели грешна дума за CAPTCHA. Просто опитайте отново с нова картинка на екрана с грешката
.
След като видите екрана „Регистрирането успешно“, в горния десен ъгъл на екрана ще видите шест връзки ( 'Фигура 3-5').
Вашата потребителска страница редактиране
Едно от предимствата да сте регистрирани е, че ще имате собствена, лична Потребителска страница в Уикипедия. Освен това можете да създадете допълнителни страници (наречени потребителски подстраници) за неща като: проекти на статии, списъци на полезни страници, и така нататък. На повечето потребители не са им необходими основна и допълнителни потребителски страници, но да приемем, че ви трябват. Например, Глава 4, Създаване на нова статия ви учи как да работите във Ваша подстраница на потребителската си страница (виж секцията за лични подстраници), а не с помощта на общия Пясъчник, както се прави в уроците от Глава 1, Редактиране за първи път и Глава 2, Посочване на вашите източници.
Използване на своята потребителска страница редактиране
Можете да използвате потребителската си страница за всичко, което ще ви е полезно като редактор, в т.ч.:
- Поставяне на линкове към информационни страници и други страници, на които искате да се позовете, да поствате въпроси и и така нататък. 'Фигура 3-8' показва пример.
- Прилагане на връзки към допълнителни лични страници (наречени подстраници), които можете да създадете. По-нататък в тази глава ще научите как да си направите личен пясъчник, които да използвате за проби на наученото в следващите глави.
- Добавяне на лични бележки за това, което искате, или може да направите в Уикипедия, какви статии бихте искали да напишете или редактирате, Уикипроекти в които участвате и т.н. (Накратко, „списък с желания“ или „списък какво ще направя“ списък.)
- Вашите интереси и езикови умения (вж. секцията за Потребителски кутийки).
- Неща от съвместни инициативи при редактиране, като barnstars (звездички) (награди за постижения, дадени от други редактори), имената на редактори, които сте „взели под крило“ (приели сте да им бъдете ментор) и т.н.
В допълнение, добре е да публикувате някаква информация за себе си, която може да е полезна на другите редактори. Например, какви конкретни езикови умения имате. Вие не трябва да публикувате информация като домашен адрес, телефонен номер, имейл адрес, или възраст (особено ако сте непълнолетни), защото не знаете кой ще прочете публикуваното или какво ще направят с него. Освен това, публикуване на лична информация може да се счита диструктивно, ако възнамерявате да започнете социално взаимодействие с други редактори (ако вашата потребителска страница прилича на страницата на Facebook.com, например).
Най-лесният начин да добиете се получи усещане за възможностите на вашето потребителско страница е да кликнете върху имената на други редактори, които ще ви отведе до техните потребителски страници. Ще намерите голямо разнообразие от потребителски страници, някой от тях с минимална информация, други утилитарни, трети ясно отразяващи личността на редактора. Можете да намерите имената на други редактори на много места, в това число:
- Страница Специални:Последни промени ( 'Фигура 3-2').
- История на страницата ( Глава 5, Кой какво е направил: История на страницата и Връщане)
- Беседа на страницата ( Глава 8, Общуване с вашите колеги редактори)
Много редактори не са наясно с нещо много важно в политиката на Уикипедия - какво не е тя. За да не сте като тях, в полето за търсене въведете У:НЕЕ. Това изречение се отнася до голяма степен за потребителски страници: „Уикипедия не е блог, безплатно уеб пространството, социална мрежа, или мемориален сайт.“
Уикипедианската общност разбира, че е нормално и приемливо да има някои социални аспекти в това да бъдеш редактор в Уикипедия, както се вижда от обсъжда в Част II: Сътрудничество с други редактори. Но на редактори, за които социалните аспекти на Уикипедия станат основен приоритет и които не показват особен интерес в редактирането на статии, неминуемо ще се наложи да преминат към някой от многобройните сайтове, предназначени за излагане на лични мнения или социално взаимодействие с други хора.
А сега лошата новина. Неотговаряща на политиката на Уикипедия потребителска страница задейства стандартен процес за справяне с проблемни редактори: Редактор, който нарушава политиката получава предупреждение, а друг редактор дори може да се намеси чрез премахване на съдържание от страницата. Ако редакторът с нередовна потребителска страница не е съгласен, че съществува проблем, администратор премахва съдържанието, което е в нарушение. Ако редактор настоява за връщане на съдържанието обратно, може да загуби права за промяна в своята потребителска страница или изобщо. Накратко, целта на Уикипедия е да се напише най-голямата и най-добра енциклопедия в света. Тези, които искат да правят нещо друго, трябва да прочетат страницата.
Създаване на своя потребителска страница редактиране
Както беше отбелязано по-горе, след като веднъж сте създали профил, се появява червен линк в потребителската Ви страница в горната част на екрана (това е линкът, която показва актуалното име на новият акаунт).
1. Кликнете върху червения линк за потребителското си име (горния десен).
- Ще видите страница, която в горния си край изглежда като Фигура 3-6 (избраното от Вас потребителско име ще е в левия край). Просто трябва да добавите текст към тази страница, който след това да запишете, като по този начин я „създавате“.
2. Кликнете по линка „редактиране“ и ще видите страница като на Фигура 3-7.
3. В полето за редактиране, добавете някакъв текст.
- Фигура 3-8 ви дава някои идеи, но ако искате да поставите вместо това „Здравейте мамо!“, чувствайте се свободни да го направите. Можете да промените тази страница по-късно, по желания от вас начин, точно както можете да го направите с всяка друга страница в Уикипедия. Всичко, което е нужно е да кликнете върху „редактиране“.
4. След като въведете текста, който искате, влезте в долу в полето за „Резюме“. Добавете кратко резюме за това, какво сте редактиране и след това кликнете върху бутона „Запазване на страницата“.
- Можете да се поздравите, вече имате лична страница!
Линкът на потребителската Ви страница, в горната част на екрана (където е изписано вашето потребителско име) вече трябва да е синя. Ако тя все още е червена, обновете своя уеб браузър (натиснете Ctrl + R [⌘-R] се справя в повечето браузъри, както и F5).
Потребителските кутийки са малки цветни правоъгълничета, които редакторите могат да също да добавят към своите потребителски страници. Както е показано в Фигура 3-9, кутийките могат да предоставят информация за езиковите Ви умения, интереси, професия, място, и така нататък. Кутийките са за малко по-напредналите, защото те са шаблони, за които за първи път ще прочетете в секцията за шаблоните.
Когато сте готови да добавите кутийките към вашата страница, вие ще откриете цялата информация за дизайна, създаването и използването на кутийките в страницата Уикипедия:Шаблони/Потребителски кутийки. Много от кутийките, след като бъдат добавени, слагат категория в долната част на Ващата потребителска страница. Можете да кликнете върху тази категория, за да видите други уикипедианците, които имат същата потребителска кутийка.
Лични Подстраници редактиране
Както е показано на Фигура 3-5, след като сте регистриран и сте влязъл, Уикипедия показва в горния десен ъгъл на екрана, линк към личната Ви страница (кликнете върху вашето потребителско име). Има и линк към вашата потребителска Беседа (кликнете по „Беседа“), който е описан подробно в Глава 8. Тази страница е за другите редактори, които искат да говорят с теб. Тези две стандартни връзки са в червено, ако все още не са създадени, или в синьо, ако съществуват.
Не сте ограничени до една лична страница в Уикипедия (или две, ако броите страницата Беседа, но това е наистина дискусионна страница, а не място за игра). Ако искате, можете да създадете допълнителни лични. В Уикипедия, тези допълнителни страници се наричат подстраници.
Не използвайте техниките, описани в този раздел, за създаването на подстраница на статия. Въпреки, че това е възможно, скоро някой администратор ще я премести или изтрие. Не създавайте такива подстраници, защото подобни опити се считат за вандализъм. Това губи времето на редакторите, които следят създадените нови страници и на администраторите, които са единствените хора, които имат право да изтриват страници.
Създаване на Ваш личен Пясъчник редактиране
В Глава 1, Редактиране за първи път, докато редактирахте в общия пясъчник, срещнахте проблема конфрикт на редакции (виж секцията за конфликт на редакции). Създавайки Ваша собствена страница за да се упражнявате, свой собствен Пясъчник, решава този проблем. Освен това е добра тренировка за създаване на други лични подстраници, от които може би по-нататък ще решите, че се нуждаете.
1. В горния десен ъгъл на екрана, кликнете върху вашето потребителско име.
- Трябва да влезете в профила си, разбира се, да видите този линк. Стигнали сте до Вашата лична страница.
2. Кликнете върху „редактиране“.
- Вече сте в режим на редактиране, а в полето за редактиране ще видите съществуващия текст (както е във Фигура 3-8).
3. В полето за редактиране, въведете текста, който ще се превърне в линк към подстраница, която възнамерявате да създадете.
- Фигура 3-10 ви показва два различни начина за създаване на линк. Можете да изберете единия, или да използвате и двата, за да се уверите, че двата линка ще водят до една и съща страница. Ако искате да наречете вашия пясъчник с име, различно от „Моят пясъчник“, чувствайте се свободни да го направите.
Във втория линк във Фигура 3-10, наличието на знака „/“ е от съществено значение. Ако го пропуснете, ще създадете статия наречена „Моят пясъчник“, което не бихте желали да направите.
4. Влезте в кутийката „Резюме“. Добави кратко резюме за това какно сте редактирали и след това щракнете върху бутона „Съхраняване“.
- Сега направихте промяна на потребителската си страница, към която ще има връзка (или две).
5. Кликнете върху червения линк към новата подстраница, която създадохте.
- Това е. Виждате новия си, личен Пясъчник (Фигура 3-11).
Винаги можете да се върнете към него в две стъпки:
1. Кликнете върху вашето потребителско име (горната дясна част на екрана, след като сте влезли), за да отидете във вашата потребителска страница.
2. Кликнете върху линка, добавен във вашата потребителска страница.
- Всеки път, когато създавате нова страница, вие виждате един и същ стандартен език горе в лентата с инструменти за редактиране. Текстът, който виждате, не е от значение (това е, в края на краищата, вашият личен пясъчник), но трябва да има все пак някакъв текст в полето за редактиране, за да можете да запишете страница.
Ако не успеете да направите линк от вашата потребителска страница към подстраницата, която сте създали, вие (и други редактори) все пак лесно можете да я намерите. Просто отидете на Специални:Всички_страници (например, като кликнете на „Специални страници“, намиращ в лявата част на екрана), променете полето „Именно пространство“ на Потребител, въведете Вашето потребителско име в полето „Показване на страниците, като се започва от“ и след това кликнете върху „Зареждане“.
Изтриване на Вашите подстраници редактиране
Ако създадете потребителска подстраница и по-късно решите, че не я искате, не можете да я изтриете, защото не сте администратор. Ако искате да я изтриете, просто сложете в нея шаблон {{бързо|защото}} (където след вертикалната черта може да се обосновете - например: „Създадена по грешка“). Това уведомява администраторите на Уикипедия, че искате някой от тях да изтриете страница.
В Уикипедия, изтриване означава (с изключение на много редки случаи) само, че изтритото съдържание ще е скрито от погледа на читатели и редактори. Така че, триенето на личните ви подстраници всъщност означава малко повече работа за сървърите на Уикипедия, повече работа за администраторите, и повече използвано пространство в сървърите (виж раздел Заглавия за детайли). Накратко, ако има нещо в страницата Ви, поставено там по грешка и искате да го изтриете, така че никой да не може да прочете информацията или предишна нейна версия, най-добрият метод на действие е просто да изтриете целият текст от страницата, да запазите този вариант и може би да направите пренасочване (виж Секцията за пренасочвания) към вашата Беседа и просто да игнорирате тази подстраница.