Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Архив 1

Това е архив на старо обсъждане в именно пространство „Уикипедия“. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля, направете го на текущата беседа.

Транслитериране

Как смятате да постъпим с транслитерацията? Конкретен пример: Ливърпул или Ливърпуул? Как ще превеждаме Steven - Стивън или Стийвън? Уилям или Уилиам? Кат Стивънс или Кет Стивънс? Може би трябва да изясним звука æ като за начало - като а или като е ще го превеждаме?

И друго нещо. Футболните отбори как ще се преведат? Liverpool FC като Ливърпул, Ливърпуул, Ливърпул ФК или Ливърпууул ФК мислите, че е най-подходящо като превод? Webkid 18:18, 2 фев 2004 (UTC)

В българския почти няма думи с двойни букви, затова ще изглежда неестествено да предаваме буквално звученето на английските думи. Значи: Ливърпул, Стивън. Останалите: Уилям, Кет Стивънс ('æ' да се превежда като 'е'), понеже така май най-често се употребяват. Ще е по-добре да се придържаме към общоупотребимите форми, за да се намират и по-лесно статиите.

За футболните отбори не мога да изкажа мнение, ти като запалянко сигурно знаеш по-добре какви имена да сложиш. ...И все пак не е ли по-хубаво ФК да е пред името? --Borislav 20:07, 2 фев 2004 (UTC)

Ами може да направим така: 'æ' да се превеждда като е, и да създаваме пренасочваща страница, в която 'æ' да се превежда като а.

А за футболните отбори... някои отбори си го слагат преди името ( ПФК ЦСКА ), други - след (Liverpool FC). Може би няма да пиша FC-то, щото освен FC, някои слагат AC, RCD и други, които просто не знам какво означават. :) Примерно, статия Ливърпул ще е пояснителна и ще има Ливърпул (град) и Ливърпул (отбор). Така мисля поне аз. Webkid 20:14, 2 фев 2004 (UTC)

Сетих се за още нещо. Ако искам да напиша нещо за групата The Guess Who, как да го напиша? Дъ Гес Ху ли? Или пък Гес Ху. Лошото е, че никога не знаем как ще си го преведе читателя, и може въобще да не се сети за Гес Ху примерно. Може би ще трябва да ги пишем както са в оригинал. Webkid 11:50, 3 фев 2004 (UTC)

И аз вече си мислех за това и реших да използваме оригиналните наименования, тъй като иначе едва ли ще съществува единодушие как да се преведе, а пък и изглежда смешно (поне на мен), особено ако имената са доста завъртяни (например Manowar). --Borislav 14:28, 3 фев 2004 (UTC)

Според мен не пречи имената на групите да са написани на латиница, като трябва в текста задължително да има произношението, на кирилица. U2 например как ще се напише, Ю Ту или Ю2? Въпросът е какво ще потърси читателят, когато търси информация. А той ще търси в Гугъл за страници на български, съдържащи "Liverpool FC" или "U2". --5ko 14:32, 3 фев 2004 (UTC)

Напълно прав си. Никога не бих потърсил Менуор, Мануор, Менуоър, Мануоър, Менуър и още какви ли не смешни употреби, а ще използвам Manowar. --Borislav 17:18, 3 фев 2004 (UTC)

Това е единствено поради факта, че явно си образован достатъчно, че да знаеш как се пише думата на съответния чужд език. За съжаление далеч не всички имат понятие от английски правопис. Ако случайно чуя в коридора на училището, че "Бандата Меноуър е мноо яка копеуе!" , това съвсем не означава, че чинно ще си въведа "Manowar" в търсачката. Нека пренасочим хората от всичките М[ае]н[оу][оъ]р-и, пък дано се научат. Ако не го направим, просто Google ще показва като резултати за съответната дума някакви форуми, където поредният неосведомен начинаещ фен е изпляскал думичката. Всъщност има една възможност аз да съм видял издраскано ManOWar (или MetallicA ) на нечия стена, та да тръгна да го търся и така. Но предлагам справянето с тези варианти да оставим на колегите ни от съответната чуждоезична Уикипедия. --Петър Петров 06:22, 9 ноември 2006 (UTC)

Монарси

Как предлагате да именуваме статии за монарси? Конкретен монарх: Хенри Осми. Може би Хенри Осми, или пък Хенри VIII?

Същевременно, не е зле да пишем и коя държава е била под негово управление. Нещо като Хенри VIII (Англия)| Webkid 11:50, 3 фев 2004 (UTC)

Аз съм за римските цифри (Хенри VIII). Също така ми харесва и начина за добавка на страната. --Borislav 14:13, 3 фев 2004 (UTC)

Сега малко за българската история.. тъй като вече почнах да пиша статиите без да споменавам в заглавието титлата(1) - както е в англ. Уики - (пр. не крал Владислав II (Полша), а Владислав II (Полша), би трябвало и за българските владетели да се отнася същото: Тервел вместо Хан Тервел, Симеон I вместо Цар Симеон I. Разбира се, пренасочващите страници ще са задължителни в случая. И още нещо: по-горе говорим за поставяне на владението, с което най-много се отъждествява даден владетел.. така е в англ. Уики(2) в този смисъл, би трябвало да слагаме статиите така: Тервел (България), Симеон I (България). Ако мислите, че (1) или (2) са погрешни, кажете.. все пак само Борислав ми отговори на въпроса от 3 февруари. --Webkid 07:16, 17 май 2004 (UTC)

Май е по-добре да слагаме добавката за владението само, ако има няколко владетеля с това име. Поддържам и варианта без титла. --Борислав 07:28, 17 май 2004 (UTC)

Преди Христа

Как смятате да записваме години преди 0 г.? По принцип е по-добре да се казва преди новата ера, защото не всички хора, живеещи в християнския свят, са християни... но все пак, как да записваме годините? Може би 0 ПХ, или пък 0 пр. хр. ... само че втория вариант е много тромав. --Webkid 17:04, 15 фев 2004 (UTC)

С Петко вече обсъждахме тази тема. Бях предложил пр. Хр. (с интервал по средата), но после размислих, че пр.н.е. е по-подходящо (без интервали). --Борислав 18:18, 15 фев 2004 (UTC)

Окай, значи ще ги правя така: [[422 пр.н.е.]]. Ако не съм разбрал нещо, кажи. --Webkid 21:00, 15 фев 2004 (UTC)

Съгласен съм че има и не-християни, но имайте впредвид, че все пак тази "нова ера" всъщност брои точно годините изминали от Рождество Христово, независимо кой какъв е. С други думи пр.н.е. е скриване на информация (каква е тая ера, третата или четвъртата след ледниковата :-) (то последното е епоха де)). И все пак ако така се спестяват "религиозни пререкания" и пр.н.е. става. А и ако сте почнали по един начин е по-добре да не го сменяте. -Ceramic 18:23, 23 мар 2004 (UTC)

Ха! "пр.хр." било тромаво, а "пр.н.е." не било тромаво! Що за изказване???!!!

Използването на понятието "нова ера" си е откровена лъжа. Каква е тая "Нова ера"? Какво и́ е новото?

Иисус Христос е историческа личност. Неговото съществуване е факт, и също така е факт че годините се броят спрямо Неговото раждане, независимо кой в какво вярва.

Все едно аз да не признавам отброяването на дните, понеже не вярвам във слънцето!

Що за глупости правите!? Д.С.Стоянов

Малко по-умерено я карай - от последните ти коментари в Уикипедия човек може да помисли, че се заяждаш, а съм сигурен, че не е така. Изразите "откровена лъжа" и "що за глупости" са неуместни, независимо кой в какво вярва. За това кога е роден Исус можеш да прочетеш тук и тук. --5ko | Беседа 06:44, 6 сеп 2004 (UTC)

Не се заяждам, но искам истината да излезе на яве. Повода за новото летоброене е Христос, и това е неоспорим факт. Ако съществува някаква си "нова ера", ми покажете какво и́ е новото, в противен случай ще излезе че вие сте пристрастни и не се съобразявате с фактите.

п.с. знам кога е роден (или се смята че е роден) Христос Д.С.Стоянов

Аз съм твърдо за "ерите", въпреки че--по политически причини--се е наложило летоброенето на западния свят, който брои раждането на Христос за първа година. Колкото по малко религиозно седи тази често употребявана притурка--толкова по-добре. Това, че летоброенето има своите корени в религията, можем спокойно да забравим. --Станислав 22:57, 5 сеп 2004 (UTC)

Повечето източници използват начин за изписване на годините преди 0 година (макар че такава не съществува) с обозначението пр.Х. С термина ера се обозначава "начало на летоброене в различните хронологични системи, обикновено денят на важно историческо събитие....". Според мен и двата начина (пр.Х.; пр.н.е.) са правилни. Щом като е прието пр.н.е. - така да бъде! --Потребител:Ljubo 7 ян 2005 (UTC)

Транслитериране 2

Има много спорни преводи. Трябва един по един да ги "изчистваме". Един от тях е НЕЩО_СИ<съгласна>es (на английски). Предлагам да се превеждат като <съгласна>с. Пример: Charles -> Чарлс, защото едва ли някой казва Бийтълз или Джеймз.

Въобще, може да отворим цяла нова Уикипедия:Транслитериране за подобни проблематични ситуации.--Webkid 21:37, 21 фев 2004 (UTC)

Най-хубаво е да се придържаме към общоизвестното име. Ако дадената личност е по-известна като Чарлз, тогава така и ще кръстим статията и ще направим пренасочване от Чарлс. Като правим така, статията ще може да се намери от всеки и ще има по-малко възражения за името, тъй като ние ще изберем по-известното. --Борислав 21:48, 21 фев 2004 (UTC)

А можем и да създаваме две статии, като едната от тях пренасочва себе си към другата... но ако не знаеш с кое име някой е по-известен, ще ти бъде много трудно (или ще трябва на своя глава) да решиш как ще се нарича статията. Ти сигурен ли си например, че в България Чарл* Бабидж е по-известен като Чарлз? --Webkid 22:01, 21 фев 2004 (UTC)

Не съм сигурен, но така съм го срещал, а и мисля, че в България е по-разпространено името Чарлз. --Борислав 22:10, 21 фев 2004 (UTC)

Почти всяко чуждо име може да се възпроизведе по поне два начина на български. Затова при статиите за личности винаги трябва да правим пренасочвания за всеки вариант, пример: Алан Тюринг води към Алън Тюринг. --Борислав 22:17, 21 фев 2004 (UTC)

Мамка му, дайте да въведем канон за тва Чарл[зс], щото вече става неуправляемо! Уикипедия говори за Рей Чарлс, а Уикицитат – за Рей Чарлз. Ясно, че "както е популярен, така ще го пишем", ама аз като съм проЗ и не знам как е по-популярен?! --Петър Петров 06:31, 9 ноември 2006 (UTC)

Наименования на години

Преместване от Беседа:10

Borislav 08:11, 27 дек 2003 (UTC):

Мисля да направя базови статии за всички години от 499 пр. Хр. до 2100 г. Направих две примерни статии и очаквам мнението Ви по въпроса: добре ли изглежда, трябва ли да се промени нещо, да се добави.

После ще направя базови статии за десетилетията, вековете и хилядолетията. Надявам се това да изгради част от скелета на енциклопедията и оттук да помогне за истинското творене.

А сега малко и за наименованията:

• години преди новата ера - ХХХ пр. Хр. (мисля да оставя интервал между "пр." и "Хр.")
• години след новата ера - ХХХ
• десетилетия преди новата ера - ХХХ-те пр. Хр.
• десетилетия след новата ера - ХХХ-те
• векове преди новата ера - ХХХ век пр. Хр.
• векове след новата ера - ХХХ век
• хилядолетия преди новата ера - Х хилядолетие пр. Хр.
• хилядолетия след новата ера - Х хилядолетие

Как мислите, удачни ли са?

5ko 09:58, 27 дек 2003 (UTC):

• Не знам има ли нужда за всички: имаме 397 "статии", които са само датите на годината (празни), и общо само десетина реални статии със съдържание. Ако добавим още 2600 за всяка година, плюс за всеки век и за десетилетията, ще минем на 14-то място по брой на статиите, хе-хе :|.
• Генерирай поне годините от 1877 до 2004.
• Аз като че предпочитам "пр.н.е.", но "пр.хр." не ми пречи, можем да гласуваме.
• В англ. весия има за всяка година препратка към съответния календар, ако можеш да генерираш това, ще е супер.

Borislav 11:20, 27 дек 2003 (UTC): Ами и аз се чудих дали наистина трябва да правя толкова много статии (и все още се чудя). А предложението за целогодишните календари ми звучи много добре. Ще го направя.

5ko : Много ми харесва табличката горе, и цветовете, браво. За "0-те" години може би да изберем "Първите 10 години", макар че е по-логично като страница да остане "0-те". Как се казват годините:

• 1930- 1939 ? "трийсетте" години на 20-ти век;
• 1920- 1929 ? "двайсетте" години на 20-ти век;
• 1910- 1919 ? "десетте" години на 20-ти век? Не ми звучи добре;
• 1900- 1909 ? "нула-те" години ?? А сега (2003) в кое десетилетие сме? "Двехиляди-те"? Просто не знам как се казват, затова питам ;)

Borislav 19:17, 27 дек 2003 (UTC): Ами, аз също нямам представа как да ги нарека тези години; не мога да си спомня дали въобще съм чувал някакъв особен израз за първите две десетилетия на даден век (май чак от третото се започва с ХХ-те). Мисля че и в английския е същото и тези 0s и 10s са ги измислили изкуствено (поне аз не ги бях чувал), за да се спази логиката. В немския са ги построили по еквивалентен начин, затова предлагам на първо време да ги оставим така, а после, ако се окаже прекалено голям проблем и се намери решение, може да ги променим.

Само да кажа, че 22. март е грешно и 22 март е правилно. Проверил съм го в правописен речник на БАН. --Webkid 22:09, 23 мар 2004 (UTC)

Столетия

преместено от Уикипедия:Разговори

Гледам (в Гугъла) вече има четири използвани начина за писане на XY век в БГ-Уикипедията :-)

1. IX Век
2. девети век
3. 9-и век
4. 9 век

(е, поне няма българско ХъХъ век още:-))

Мернаха ми се и някакви шаблони, които използват последния вариант. Предполагам, че това е предпочитаната от накои стандартизация, особено ако пести труд спрямо източника за преводи или сегашното състояние.

Аз предлагам обаче въпросът да се обсъди. Не мисля, че вариант 2 и 3 имат нужда да се опровергават; остават 1 и 4, като 4 е по моему по-често и по-правилно използвания. Защо да е по-правилно? Защото в случая си говорим за ординалност, а не кардиналност, и това обикновено се отбелязва някак си:

• 20. Jahrhundert (точката)
• 20th century (суфикса)
• XX век (римските числа).

... поне в горните езици. В българския си мисля, че отбелязването е крайно желателно, ако искаме професионално изглеждащ текст. Какво мислите? --Stanislav 08:42, 22 мар 2004 (UTC)

Аз по принцип го пиша като 1 ( IX век ), не заради друго, ами защото така съм свикнал. Не мога да ти кажа защо.. :) И все пак, когато съм писал IX век, съм слагал препратка към 9 век. Ще ги променя след малко. --Webkid 08:59, 22 мар 2004 (UTC)

Опа, коригирам се: подкрепям вариант 1 (римските числа), защото именно те отбелязват ординалност в българския. Цялата аргументация горе е валидна, само има тайпо на съответното място--съжалявам! --Stanislav 09:18, 22 мар 2004 (UTC)

Да му се не види! Прибързах с реакцията си. Все пак ще изчакам и други да дойдат и да си кажат мнението. --Webkid 09:20, 22 мар 2004 (UTC)

Съжалявам, че така се получи, WebKid :-( Най-добре ще е въпросът да се обсъди първо наистина. --Stanislav 09:25, 22 мар 2004 (UTC)

Добре, че все още не сме много напред със статиите за годините. Ами, първият вариант изглежда по-добре. --Борислав 10:10, 22 мар 2004 (UTC)

Ние вече правихме (автоматично) статии за годините и вековете, но тогава бяхме много малко (2) и решихме по четвъртия начин : 20 век. Вярно, че на български има правило, да се слага точка за ординалност: "4." = "четвърти", или се пишат римски цифри (а решихме за царе и др. да пишем с римски цифри). Ще можем ли всичко да променим? То и датите от календара трябва да са така : 22. март вместо 22 март. Вижте Уикипедия_беседа:Правила за наименуване#Наименования на години. --5ko 11:17, 22 мар 2004 (UTC)

И трябва да внимаваме, да не напишем "Хъ", "Мъ" или "Съ" вместо "X"(Хикс), "M"(Ем) или "C"(Це) --5ko 11:20, 22 мар 2004 (UTC)

Май проблемът вече се е решил, но нали питате за мнението, та да си дам моето. Аз лично смятам за най-лесно да се пише с арабски цифри без точка, мое предпочитание, а и с римските има опасността от объркване на кирилските и латинските х-ове. --Горан 12:20, 22 мар 2004 (UTC)

5ко: датите са изключението което потвърждава правилото, поне аз не пиша точки след тях: 9 септември, 2011 г.?

Горан: Кое е по-лесно мисля че няма голямо значение; и двете са "лесни" в крайна сметка :-) Baжното е да установим конвенция и в следсвие да я спазваме. Аз честно казано не разбрах установена ли е сега такава или не. --Stanislav 13:05, 22 мар 2004 (UTC)

Administration

преместено от Уикипедия:Разговори

Нека изясним как ще превеждаме "administration" на български, защото се получава много нелепа ситуация: в една статия е Административно деление (1), в друга - Административно разпределение (2), а в трета (мой вариант) - просто Администрация (3). Може би трябваше да сложа това в новата страница Уикипедия:Превод, не знам. --Webkid 17:40, 22 мар 2004 (UTC)

Прав си, получават се различия. Аз лично предпочитам 1, затова и съм го написал така в Люксембург и шаблона, струва ми се, че звучи както трябва, но и не съм сигурен, 2 също звучи. За 3 не съм сигурен, дали не се получава друг акцент (виж [1] и [2]. Ако някой има някой стар (или не толкова стар) учебник по география под ръка, ще е най-добре да погледне, а може и в някоя енциклопедия. Ако кажете, че някой друг вариант е по-добре, няма да споря.

А иначе при държавите възниква друг проблем - в английските статии този раздел не се нарича с едно общо наименование, ами за всяка страна има различни имена, на повечето места това са имената на съответните разделения, примерно States (Германия), Cantons (Швейцария), Regions (България), но за САЩ е Political divisions. Но за мен няма смисъл да се прави така, защото всичко това са просто административните разделения в страната. --Горан 13:40, 23 мар 2004 (UTC)

Според мен Административно деление е най-удачно и то единствено носи правилния смисъл. Съгласен съм с Горан за единното наименование. А след заглавието би могло да се каже, че страната е разделена на Х области (кантони, провинции или нещо друго). --Борислав 14:24, 23 мар 2004 (UTC)

И аз съм "За" "Административно деление". "Административно разпределение" не звучи добре, по мое мнение. И, между другото, google върна 4 резултата за "Административно разпределение" (без да се брои този от страницата за Франция), докато за Административно деление имаше 176 намирания. --Webkid 21:47, 24 мар 2004 (UTC)

За "Административно деление". Вече промених Франция. Това си е приетият термин, но понякога, като превеждаме, може да не знаем точно как е, затова, ако някой е по-информиран, трябва да го оправи. Това ми напомни, че Stanislav предложи да се използва "Лингвистика" вместо "Езикознание". --5^ko 22:45, 25 мар 2004 (UTC)

Имена на села, имена на реки

Предлагам статиите на села да започват със "село": село Хаджи Димитър, село Марица, село Антон, основно за избягване на двусмислието. И без това, ако се пише статия, в която става дума и има препратка към селото, обикновено се споменава, че е село.

Същото предложение за реките: река Искър, река Вит, река Девня (има населени места Искър, Вит и Девня, както и повечето други имена на реки). --5ko 16:10, 7 апр 2004 (UTC)

Този въпрос вече е решен, пише се Хаджи Димитър (село). --5ko | Беседа 20:38, 30 юли 2004 (UTC)

Държави

Преместена от Уикипедия:Разговори

Искам да направя шаблон за държавите, затова се нуждая от вашето мнение по превода на основните заглавия. Тук можете да намерите пример за статия на английски, а тук на български. Ето и изброени заглавията на разделите: (1) History, (2) Politics, (3) Provinces/States/Administrative divisions, (4) Geography, (5)Economy, (6) Demographics, (7) Culture, (8) Miscellaneous topics, (9) External links.

Възможни преводи: (1) История, (2) Политика (или може би Държавно устройство), (3) Административно деление, (4) Природа (или География), (5) Стопанство (или Икономика, няма съществена разлика), (6) Население (или Демография), (7) Култура, (8) Други (или Разни), (9) Външни препратки.
И трябва да внимаваме преводът да не е дословен, а да звучи добре и да отговаря на съдържанието.

Друго спорно място: дали да е д/км² или ж/км² (или съответно д./км²), или д./кв км, или д. на кв км, или имате някакво друго предложение?
Благодаря за вниманието, --Горан 15:24, 16 мар 2004 (UTC)

Има специална страница за шаблони. Уикипедия:Шаблон Държава все още не съществува, може да я създадеш. --Борислав 16:11, 16 мар 2004 (UTC)

Аз нямам възражения, изброил си всичките възможни преводи. И все пак:), ако трябва да избирам между две от предложенията ти, това са: 2) Политика (държавното устройство е това тук, според мен), 4) Природа, 5) Стопанство, 6) Население, 8) Други. Колкото по-малко чуждици ползваме, толкова по-добре. --Webkid 08:37, 17 мар 2004 (UTC)

А за другото.. според мен, трябва да е д/км² --Webkid 08:39, 17 мар 2004 (UTC)

Град -> City/Town

Преместена от Уикипедия:Разговори

На български city и town се превеждат като град. Как трябва да направя interwikis? Може би два пъти en: - [[en:city]] и [[en:town]]? --Webkid 09:25, 11 апр 2004 (UTC)

Интересно! Ако искаш, две препратки. Гледам, че на немски city са го превели като голям град. --Борислав 09:31, 11 апр 2004 (UTC)

Имената на картинките

Тъй като системата позволява използването на кирилица в имената на картинките, е добра идея да използваме това и да не се мъчим с латиницата, което между другото изглежда и по-грозно. Разбира се разширенията на файловете ще останат на латиница, защото са стандартни - png, jpg, gif. Тях обаче е хубаво да ги пишем с малки букви, тъй като се прави разлика между главни и малки - "картинка.PNG" и "картинка.png" са различни картинки. При Уиндоус това не е така, но Уикипедия върви върху Линукс. --Борислав 11:12, 27 юни 2004 (UTC)

Аз лично имам правило на моя компютър да не създавам файлове с имена не на латиница. Изключително неудобно е използване на кирилица за такива цели. Направо бих казал, няма такава азбука:)--Хари 11:29, 27 юни 2004 (UTC)

Оо, не си достатъчно упорит :-). Аз все пак ще продължа да си ползвам кирилицата. --Борислав 11:46, 27 юни 2004 (UTC)

От двайсет години имам горчив опит с имена на файлове, та затова - парен каша духа:) Дори таблиците си в Access не кръщавам на кирилица, та камо ли файловете. За съжаление, много сме бедни (ние българите) и кирилицата ни струва доста скъпо. Голяма част от компютрите в България са безумно стари и със стари операционни системи, не могат да поддържат добре кирилица, дори разработчиците работят на такива компютри. Например, интерфейсът на една програма на Националния осигурителен институт при мен се вижда само с питанки! Изобщо не виждам кирилица. Не знам докъде ще я докараме, но явно не е въпрос само на упоритост. Много хора в България дори не могат да четат Укипедията на български...--Хари 12:32, 27 юни 2004 (UTC)

Аз съм с две ръце за картинки на кирилица, но моя Уиндоус е някакъв немски (98) и е зле в това отношение, и да искам, не мога да създавам такива файлова, ако все пак го направя, може да има лоши последици. --Горан 20:05, 27 юни 2004 (UTC)

Аз бих предложил по-голяма толерантност, особено ако става дума за имена на файлове. Няма да сбъркаме, ако остане възможността имената на файловете да са на латиница. В края на краищата, кирилицата е източник на проблеми в много случаи, това е безспорен факт. Гол патриотизъм не върши работа:)Освен това, нали има възможност да се напише caption на картинката на български? --Хари 07:02, 28 юни 2004 (UTC)

Имената на картинките, имена на латиница в оригинал

Когато името на дадена личност (Шарл Перо) или на дадено населено място са в оригинал на латиница, предлагам да се оставят както са си, а не да се транслитерират, веднъж на български и втори път на латиница. Пример: картинката ChPerrault.jpg беше изтрита, а на нейно място беше качена Sharl_Pero.jpg което е направо смешно: ако някой свали на диска си самата картинка, може да се обърка и да си мисли, че оригиналното име се пише така.

Да не говорим, че "ъ" не може да се транслитерира никога като "y" (игрек), което на всички езици е вид "и".

Ако желаете, качвайте картинките с имена на кирилица - само че за много хора това ще е огромно неудобство. Но ако ще да са на латиница, нека са си в оригинал! Бих желал да разбера вашите мнения по въпроса. --5ko | Беседа 15:50, 21 юли 2004 (UTC)

Не мисля, че това е чак толкова важно. Наистина е по-хубаво в оригинал, но едва ли някой ще се обърка толкова. А за кирилицата - аз я предпочитам, но преди имах проблеми с немския Уиндоус и не можех да кръщавам файлове на кирилица, може и други хора да имат такива проблеми. --Горан 16:28, 21 юли 2004 (UTC)

Това май се отнася до мен. :) Смятам, че само българи четат и ползват българската Уикипедия, и няма как да се объркат - напротив, ще им е по-лесно да разберат произношението. Ако някой обикновен и незнаещ френски потребител види ChPerrault.jpg, едва ли ще се сети, че става дума за Pero (Перо). Или поне половината няма да се сетят. А процентът на хората, които ще разберат по-добре Sharl_Pero (от ChPerrault), смятам, е много по-голям. Едва ли някой ще се обади с предлог, че му обиждам интелигентността, като пиша Дъблин като Dyblin. Пиша го така, за да може абсолютно всеки да разбере недвусмислено правописа.

А ти как предлагаш да транслитерираме "ъ"? Като "a" и после да се чудят хората дали става дума за "а" или "ъ"? Дали "pat" е "път" или "пат" и т.н.?

Още нещо - казваш "Когато името на дадена личност (Шарл Перо) или на дадено населено място са в оригинал на латиница, предлагам да се оставят както са си, а не да се транслитерират, веднъж на български и втори път на латиница." Две неща не разбрах - 1) трябва статията да се казва Charles Perrault, а не Шарл Перо, така ли? Или говориш само за картинките? Второ, ако говориш само за картинките, как така се транслитерират веднъж на български и втори път на латиница? В момента не съществува две еднакви картинки на сървъра, името на едната от които да е на латиница в оригинал, а на другата - на транслитерираната латиница. Поясни, ако обичаш. :)

Хубаво е, че повдигаш този въпрос. Ако повечето хора смятат, че правя нещо по неправилен начин, ще се съобразя.

Поздрави & NO, --Webkid 20:03, 21 юли 2004 (UTC)

Ако прочетеш заглавието на темата, ще видиш за кои имена става въпрос . За имената на статиите вече го обсъждахме, като, заради пренасочващите страници това не е страшно. За "двата пъти": като напишем името на кирилица, ние го транслитерираме фонетично (по произношение) а после, като ни трябва картинка с име на латиница, вместо да се върнем към оригинала (който си е вече на латиница), ние го транслитерираме - така като ги броя има две транслитериранета.

Щом ChPerrault не е ясно, да го направим на Charles_Perrault, човека така се казва. Ако някой търси повече информация за Шарл Перо, със сигурност ще внимава и името на латиница няма да го затрудни, напротив, ако е сбъркано може да му попречи. Самата картинка не е самостоятелна, а е включена в статията - нейният редактор едва ли ще се затрудни. На статиите на Стейтъс Куо и U2, ако сложим картинки, как ще се казват? "Stejtys_Kuo.jpg" и "Ju_Tu.jpg"?

Да видим как е в коя да е от другите енциклопедии. Ако съществува английски правопис за дадена дума, се използва, ако не, се пише в оригинал. Никой няма да пренапише името по различен, по-лесен за четене начин, защото някои читатели няма да знаят да го прочетат. Напротив, това е един начин да се образоват.

Това е втора тема, за съжаление не е целта на обсъждането, от което имах нужда: За буквата "y", някои я използват за "ъ", не защото така се чете, а понеже на българските клавиатури те са на един клавиш. При мен не са - мойта буква "ъ" е върху "w". Едва ли смятате, че трябва да транслитерираме "ж" чрез "v" или "ь" чрез "x", или пък "щ" чрез "]", защото на бг клавиатурите е така. Обяснете ми с какво буквата "y" е по-близка фонетично (според произношението) до "ъ" от коя да е друга буква - а както и да го въртим, най-близка е "а".

Аз съм твърдо против шльокавицата - ако можете и желаете, качвайте файлове с имена на кирилица, с което ще се затруднят някои хора. Ако е на латиница в оригинал, биха се затруднили само тези, които не желаят да научат повече - придобиването на знания наистина изисква усилия. Уикипедия има между другото образователна цел, ако бъркам ми кажете. --5ko | Беседа 02:21, 22 юли 2004 (UTC)

Не е ли доста категорично всичко казано дотук? Излиза, че нямам право да пиша на латиница ъ като y, защото то било само вид i. Е, не мисля, че е така. В моя хърватско-словенско речник, например, в етимологията на турските думи ъ е отбелязано точно с y (уай, игрек или както искате го наречете). Освен това, за наименованията на картинки, файлове и т.н.: защо в една свободна енциклопедия някой ще се опитва да налага правила за нещо, което няма пряко отношение към съдържанието на статиите? Това според мен е в противоречие със свободния дух на Уикипедия. Най-добре ще е да не се налагат категорични норми, след като ние тук сме с различни backgrounds? Аз лично харесвах Уикипедия защото е свободна и се надявам да не бъда разочарован.--Хари 07:22, 22 юли 2004 (UTC)

Както казах, съжалявам, че се отплеснахме, темата е не е за българското "ъ", ами за френското "Charles Perrault" и за английското "U2". Как намирате, че трябва да се изписват на латиница? --5ko | Беседа 07:34, 22 юли 2004 (UTC)

И наистина съжалявам, ако си си мислел, че имаме "свободата" да въвеждаме грешна информация: нямаме такава свобода. А едно сбъркано име на латиница е фактически грешна информация, било то на турски или френски. --5ko | Беседа 07:49, 22 юли 2004 (UTC)

В коментара си не поддържам мнение, че трябва да се подава грешна информация:) Стана дума за личния избор на графична система - кирилица, латиница или транскрипция/транслитерация на латиница при писане имена на файлове! Колко грешна може да бъде информация от име на файл, след като при линка към името спокойно може да се напише caption? Казах също, че имената на файлове нямат пряка връзка със съдържанието на статията (където всъщност е информацията). Името на файла не изопачава информацията. За предпочитане, разбира се, е да няма недоразумения, но светът е многообразен:)--Хари 08:32, 22 юли 2004 (UTC)

Аз също предпочитам да няма недоразумения :). Имената Djimi_Konyrs, Djordj_Eduin_King, general_Sharl_djo_Gol (дори да не забележим употребата на "j") изглеждат като недоразумения, писани от някой, който не знае истинското име, а не е така:). Аз нямам против да пишем чуждите имена на български език на кирилица, а да пишем българизираните чужди имена с латиница - вероятно ще избегнем недоразуменията, ако си ги оставим в оригинал, както са си на латиница:). От друга страна, ако държите да зачитаме свободата на всеки да избере име на файла, то да уважим избора на този, който пръв е качил картинката на en.wikipedia.org (или на друг сайт) като не я преименуваме:). И никого не задължавам, просто ви питам как е по-логично и добре - макар че, достатъчно е да се види какви файлове качвате, за да се разбере какво мислите по въпроса... ::)) --5ko | Беседа 09:26, 22 юли 2004 (UTC)

Лично мое предпочитание е да пиша имената на файловете на английски или ако ще бъде снимка на някого, то бих му написал името както се пише в оригинал или близо до оригинала (на южнославяснките имена има диакритични знаци, които не слагам в имената на файловете). За преименуването на чужди файлове не бях разбрал:) Но пък винаги съм мислел, че кирилицата си е доста обременяваща, особено що се отнася до имена на файлове. Предпочитам да използвам латиница, дори и когато пиша изобщо, но нали съм се родил в България, този избор ми е забранен:)--Хари 09:47, 22 юли 2004 (UTC)

Много голяма дискусия стана. Съгласен съм да пиша имената в оригинал, когато са на латиница. Но не ми се отговори обаче на въпроса, как да пиша на латиница имена като Гънев, Гъмов, Цъко и т.н. --Webkid 10:07, 22 юли 2004 (UTC)

Както ти е приятно или според наредбата (таблицата им е разместена, но се разбира) :). --5ko | Беседа 10:42, 22 юли 2004 (UTC)

Списък на рок групи

Към администраторите на сайта.Ще ми позволите ли да оформя списъка по националност и азбучен ред за да е по лесно търсенето в него?

Привет! (Моля подписвай се след съобщенията.) Въпросът може би е по-подходящо да се обсъжда на беседата на списъка, тъй като не се занимава с правилата за наименование. Между другото не е нужно съгласието на администратор, за да промениш статия ;-), но в случая обсъждането е добра идея. Засега списъкът е малък, и като че ли няма нужда от подреждане, освен азбучно? (Добра идея би било всичко да се приведе на Кирилица обаче.) Другата алтернатива е да се направят подкатегории Американски рокгрупи, Британски рокгрупи, и пр., и така автоматично ще се създаде и списък. На мен най ми харесва решението от en:, групите да се категиризират един път по жанр, и един път по националност напр. статията en:The Beatles е в категории en:Category:British musical groups и en:Category:Rock music groups (и поради значението си и в собствена категория en:Category:The Beatles). --Станислав ­ 14:53, 6 окт 2004 (UTC)

Да поясня - обособява се подкатегория, когато има 2-3+ статии за една тема. Напр. има статии за албуми на Бийтълс, песни и т.н. - не може да се сложи в Rock music groups, и заради това се прави подкатегория. Това че са известни няма пряко значение. --Webkid 19:01, 6 окт 2004 (UTC)

Таксони, по-високи от род, при организмите, различни от животни

„3. в единствено число

• Изключения:
  • таксони, по-високи от род, при организмите, различни от животни“

Струва ми се, че тук е допусната грешка. Според така формулираното правило разред Carnivora трябва да носи име на български Хищник. Бих дал по-добра формулировка, но не съм сигурен какво точно гласувахме и на коя страница -- мисля, че беше само, че таксоните за род при растенията трябва да бъдат в единствено число. --Webkid 10:44, 11 декември 2005 (UTC)

Аз пък да взема да питам къде е това гласуване и кога е било, че нещо не мога да си спомня. --Емил Петков 12:22, 11 декември 2005 (UTC)

Доколкото си спомням ти се съгласи (като единствен поддръжник на мн.ч. за таксоните за род) те да бъдат в мн.ч., така че гласуването се обезсмисля. --Webkid 12:43, 11 декември 2005 (UTC)

Аз не питам кой с какво се е съгласил и кой според кого и за какво е единствен, а къде е гласуването, за което Спас е писал резюмето. --Емил Петков 13:50, 11 декември 2005 (UTC)

Уикипедия:Правила за наименуване/Предложения/Архив 2005 --Петко 16:51, 11 декември 2005 (UTC)

Благодаря. --Емил Петков 19:48, 11 декември 2005 (UTC)

Всъщност имаше две предложения:

1. за по-високи от род - с изключение на животни
2. за по-високи от вид - при животни

Това горе-долу съответства на сегашната практика, но второто предложение не се прие. --Спас Колев 09:00, 12 декември 2005 (UTC)

• предлагам да се махне ", при организмите, различни от животни", което е имало смисъл само заедно с другото предложение, а така е объркващо. --V111P 10:36, 1 юни 2007 (UTC)

Награда „Хюго“, СОУ „Виктор Юго“

Искам да предложа за обсъждане следното правило: когато даден обект (най-общо казано) носи името на личност(и), както е например с Награда Хюго, Народна библиотека Свети Кирил и Методий, СОУ „Максим Горки“ (Стара Загора), 81 СОУ Виктор Юго, СОУЕЕ Констонтин Кирил Философ и др., то заглавието на статията да бъде обект „име“ -- Награда „Хюго“, Народна библиотека „Свети Кирил и Методий“, СОУ „Максим Горки“ (Стара Загора), 81 СОУ „Виктор Юго“, СОУЕЕ „Константин Кирил Философ“ и т.н. Мисля, че това е логично в случая за библиотеката и училищата, но за по-малко известни хора като Хюго Гернсбек някои може да решат да кръстят статиите само Хюго. Ако това правило се приеме например, Софийски университет ще бъде преместена на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В случай, че правилото се приеме, ще има известни разногласия дали трябва да бъде „Св.“ или „Свети“ обаче. --Webkid 12:43, 11 декември 2005 (UTC)

Ами ако нареченото на личност нещо е село изключение ли ще има (или Село „Хаджи Димитър“)? Относно "Свети", ще имаме разногласия дали да е "Св.", "Свети" "Св.Св.", "Св. Св." или "Свети Свети". За Хюго, Оскар, Сезар и подобни, Хюго (награда) и Хюго (награда за най-добър разказ) не върши ли работа, както е сегашната препоръка? Мое предпочитание, за да остане подобно с всички останали заглавия с пояснение в скоби, е при нужда поясненията да са две или повече и да се отделят със запетаи, примерно Максим Горки (СОУ, Стара Загора). Така много лесно ще се откриват на Специални:Allpages всички неща, наречени на Максим Горки. Отново ще може да се правят доста пренасочвания (ще направя едно улесняващо средство). За някои неща от голяма важност пак може да обсъжда и да се избере по-подходящо заглавие. И съм против да имаме кавички по простата причина, че клавиатурите на българите в чужбина (които са участниците с половината от редакциите) не разплагат с такъв знак. --Петко 17:13, 11 декември 2005 (UTC)

За кавичките има пренасочвания, а ако някой не може да създаде страница с кавички, някой друг по-късно ще помогне (тук ако имахме реално действащ портал щеше да бъде удобно). За другото -- наистина е въпрос на предпочитание. --Webkid 19:41, 11 декември 2005 (UTC)

Не толкова предпочитание, колкото възможността да обсъдим и изберем най-подходящото решение, ако въобще трябва да се променя практиката, съществуващата и достатъчно добре действаща от близо две години. --Петко 22:06, 11 декември 2005 (UTC)

Съвпадащи имена и професии

За известни личности с едно име се създават имена с пояснението в скоби, например Георги Димитров (политик), Георги Димитров (композитор), Георги Димитров (футболист).

Забавното е, че се натъкнах на двама министри на България с едно и също име - Димитър Попов и Димитър Попов (Ихт) . Какво следва да се направи в този случай? --Daggerstab 19:57, 4 април 2006 (UTC)

Всъщност министрите Димитър Попов са трима или четирима и съм блокирал на този въпрос от половин година. В добавка двама или трима освен политици са и юристи, така че не можах да мина и с този номер. --Спас Колев 12:32, 7 април 2006 (UTC)

Възможно ли е някак в скоби да се добави годината на раждане или най-добре- годините на управление? Например Димитър Попов (1917-1919). --PrinceYuki 12:44, 7 април 2006 (UTC)

Предлагам да се ползват презимената им, а на пояснителна Димитър Попов да се опише кой какъв е и кога е роден. --Кискинин 06:38, 9 ноември 2006 (UTC)

Не е много добра идея за общо правило. Има доста хора, за които бащините имена не присъстват в статиите. --Спас Колев 13:00, 9 ноември 2006 (UTC)

Някой да си спомня разказа за Иван Стоянов Иванов Стоянов? С тия широко разпространени имена щем, не щем, ще трябва повече от едно пояснение в скобите. Идеята за годините не е лоша, ама най-много да почне борба коя от титлите е по-важна за човека. -- Златко ± ^{(беседа)} 13:50, 9 ноември 2006 (UTC)

Наименования на природни и културни забележителности (и др.)

Смятам, че приетата (или по-скоро наложена) практика за основни наименования на статитиите за природни забележителности и културни забележиттелности със скоби е неестествена, затруднява писането на нови статии и е практика характерна за книжните енциклопедии!

Нека не бъркаме категоризацията на статиите със слагането на имена на статиите. Българския вариант на Уикипедия се превръща в речник на думи, а не в енциклопедия със статии ! И постепенно естествения процес на възприемене и възпроизвеждане на знанието става все по труден. --Потребител:Ivanko 11:53, 03 юни 2006 (UTC)

Това във връзка с коя статия го казваш? --Дагърстаб 09:07, 3 юни 2006 (UTC)

Забележката е принципна, но най-ясно това несъвършенство се вижда в 100 национални туристически обекта, където много малко обекти отговарят на имената на статиите, с които са записани в Уикипедия (поради именуването им със скоби) - за тях трябва да се слагат допълнителни препратки (например : Защо Скакавица (хижа) не е Хижа Скакавица). Т.е. взаимовръзката не се получава от само себе си (по естествен начин), което, смятам, е основния замисъл на Уикипедия. -- Ivanko 09:30, 3 юни 2006 (UTC)Ivanko

Химични елементи

Какъв трябва да е текста в скобите при заглавие на химичен елемент, чието име означава и нещо друго? Сега имаме "елемент", например Титан (елемент), и "химичен елемент", например Бор (химичен елемент). --Daggerstab 13:47, 12 юни 2006 (UTC)

За ме е все едно, стига да е еднакво навсякъде. --Спас Колев 15:13, 12 юни 2006 (UTC)

Окей, вече всички май са на "елемент". --Daggerstab 14:42, 16 юни 2006 (UTC)

Тирета в заглавието

По повод Руско-турска война (1828-1829) и Руско-турска война (1828–1829) пред мен възникна въпросът за дължините на тиретата, и въобще за всякакви пунктуационни знаци, които могат да се срещнат в заглавие на статия. Дали не е добре да обсъдим възможностите и да вкараме обсъденото като отделен параграф в У:ПН? --Spiritia 11:53, 27 ноември 2006 (UTC)

Какво е обсъдено? Спас е против дългите тирета и кавичките защото ги нямало на клавиатурата. Аз обаче не мисля, че технологичните пречки трябва да определят какви символи да ползваме. Например, струва ми се грозно да няма кавички около имената в някои заглавия. --V111P 11:59, 27 ноември 2006 (UTC)

Може би не съм се изразила ясно: нищо още не е обсъдено. Надявам се да се случи обсъждане и резултатът от него да се вкара като параграф - черно на бяло, ясно и разбрано.

Първо може би да се уточни има ли символи от клавиатурата, които софтуерът не приема в заглавие. След това да се реши за употребата на най-често използваните пунктуационни знаци - скоби, тире, запетая,... После и за диакритическите знаци да видим какво е положението.. и така... Повечето неща може би ще са ни интуитивно ясни, например че точката / запетаята е лепната зад последната дума и после има интервал... но мисля, че ще е полезно за новите потребители. --Spiritia 12:07, 27 ноември 2006 (UTC)

За много неща е хубаво да има правила, но няма единомислие какви трябва да са тези правила. Кои знаци софтуерът не приема пише на Уикипедия:Правила за наименование/Технически ограничения. За скобите сме решили по принцип (виж правилата), но има някои неясноти като Зоопарк (София), който според мен трябва да е Софийски зоопарк или поне Зоопарк София. Запетаи и точки - както казваш. Тирета и кавички за мене са основните въпроси. --V111P 13:51, 27 ноември 2006 (UTC)

Най-ефикасно, естествено, е най-простото, т.е. използването на късо тире навсякъде. По-този начин се избягват всякакви необходими правила и свързаните с тях проблеми. --Ivanko 09:05, 12 декември 2006 (UTC)

И пак остава въпрос дали да има интервали преди и след тирето в някои случаи. :) --V111P 06:20, 18 декември 2006 (UTC)

До момента съм останал с впечатлението, че тирета без интервали се използват при годините (например: 1828-1829) и при Полуслято писанe, а при собствени имена (например: Владимир Димитров - Майстора) е с интервали, защото прякорът не е част, а допълнение към цялото име. --Ivanko 08:53, 18 декември 2006 (UTC)

Не, при двойни лични и фамилни имената е късо тире (Иван-Асен, Дюма-баща, Димитров-Майстора). А иначе най-практично е да се ползва само един знак – късото тире, но да се прави разлика между него и дългото тире. В бълг. граматика късото тире се нарича и съединителна чертица (дефис, малко тире) и се пише задължително без интервали от двете му страни (напр. руско-турска война). Тирето (или дълга чертица) по принцип е по-дълго, но по-същественото е, че между него и думите от двете му страни се оставя разстояние (напр. „Тирета в заглавието - интервали преди и след тирето”).--George 09:19, 18 декември 2006 (UTC)

Има всъщност три вида тирета: дълго(&mdash), късо (&ndash) и компютърно (с ASCII код 0x2D). Последните две не трябва да се бъркат. Отделно има и &minus. --Емил Петков 09:43, 18 декември 2006 (UTC)

В граматиката са само две (mdash и ndash). Не е прецизно, но може да минем само с ndash, ако му слагаме интервали, когато трябва да е дълго. --George 10:05, 18 декември 2006 (UTC)

Откак за предпечат се използват компютри, късото компютърно тире си е много опасен, но напълно равноправен другар на другите две тирета. Виж това [3]. --Емил Петков 10:12, 18 декември 2006 (UTC)

Добре де, нищо ново - късо (съединително) тире (повтарям - никога с интервали) и дълго тире ("разделително", винаги с интервали към думите около него). Кога в предпечата (и в нашето тук писане) е необходимо "компютърното"? Ето, тук пиша само с дефис, с или без интервали според случая - удобно и разбираемо е, но не достатъчно прецизно. --George 11:24, 18 декември 2006 (UTC)

Предложението на George е разумно и мисля че трябва да му се обърне внимание. И аз поддържам употребата само на късо тире (със и без интервали). Не се и съмнявам, че българската граматика има свойте тънкости, но и не мисля, че човек трябва да е следвал българска филология, за да участва в БГ Енциклопедия. Затова смятам, че е добре да има основни граматически правила, които да се помнят и прилагат лесно от всички, т.е. да са максимално интуитивни. --Ivanko 11:47, 18 декември 2006 (UTC)

Разместени фамилни имена

Предлагам да впишем конвенциите за лични имена при езици, в които фамилното име е преди личното. По принцип са възможни две версии:

1. Имената се запазват, като в оригиналния език, и се подреждат в категориите без ключ
2. Имената се разместват, това се описва при оригиналното изписване и се подреждат в категориите по общия ред

Текущата практика е горе-долу следната:

• унгарски - вариант 1
• китайски, корейски - вариант 2
• японски - и двете, по-скоро вариант 1

Май спорен е въпросът само с японския. Като че ли повечето укипедии използват 1, Britannica използва 2; нямам под ръка български енциклопедии, та не знам как е там. --Спас Колев 11:37, 28 ноември 2006 (UTC)

По лични наблюдения повечето сайтове с японска тематика, които имат енциклопедична част с артисти и музиканти използват 1. Обаче в англоезичната уикипедия са решили да си усложнят живота - имената на историческите личности се изписват по вариянт 1, а тези на съвременниците (родени след 1868 г.) по 2 (Manual of Style (Japan-related articles)). Направих бърз преглед на другите уикипедии (немска, френска,...) и ми се струва, че те също се съобразяват с това правило (поне що се отнася до артистите и музикантите, за други личности вече нещата се размесват). --Boris 15:14, 15 декември 2006 (UTC)

Общини и други

Моля да продължим обсъждането за наименованието на административните едниници, защото двамата гореупоменати господа продължават да си правят, каквото си знаят, без да се съобразяват с предишни дискусии по въпроса. Македонските общини са връщани от Мико Ставрев, а Пако продължава да си ги озаглавява "Община ...". Няма да повтарям аргументите си, но само ще припомня принципа, че в енциклопедии, номенклатури, справочници, указатели и др. подобни родовите наименования се пишат след видовите. --Емил Петков 20:27, 11 декември 2006 (UTC)

Не знам защо те дразнят няколкото општини, а не обърнеш далновидния си взор към общините? Мико и Пакко са прави за себе си и не виждам нуждата да дръгнеш имената им. -- Златко ± ^{(беседа)} 21:08, 11 декември 2006 (UTC)

П.П. Интересно е, че Мико Ставрев се придържа към това правило с номите в Гърция, но не и с македонските общини. --Емил Петков 20:29, 11 декември 2006 (UTC)

• Съгласен със Златко. Така и не обясни къде според тебе е разликата между България и Македония. За мен не е чак толкова лошо ако се използват пълните, официални имена на някои обекти. В случая така дори ми харесва повече - не ми харесва Област Пловдив и Община Пловдив да се наричат просто „Пловдив“. --V111P 21:30, 11 декември 2006 (UTC)

Аз пък предпочитам варианта на У:ПН (с пояснение в скобите), но определено съм против още едно самоцелно местене като това с българските области. След като хората са си дали труда да създадат статиите, мога да преживея обърнатите имена. За момента унификация в рамките на държавата ми се вижда задоволително решение. --Спас Колев 07:54, 12 декември 2006 (UTC)

Разликата между България и Македония беше обяснена отдавна. България правела изключение заради ГРАО (с което аз не съм съгласен, разбира се, но това е отделен въпрос). Аз пък "не мога да преживея" обърнатите имена, защото се прави още едно изключение (без някаква аргументация, както в случая с България) и като се започне така, ще я откараме и до Америка с териториалната единица отпред. --Емил Петков 09:24, 12 декември 2006 (UTC)

Имена на партии. Народно събрание

Преместено от Уикипедия:Разговори/2006/ноември --V111P 06:15, 18 декември 2006 (UTC)

1. Някой има ли мнение как трябва да са заглавията на статиите за партии от типа на „Движение «Гергьовден»“ и „Политическо движение «Евророма»“ — цялото име или само „Гергьовден (партия)“ и „Евророма“. Според мен краткото е по-добре. „Национално движение «Симеон Втори»“ е известно като НДСВ, затова трябва да си е дългото. —V111P 03:40, 7 ноември 2006 (UTC)
2. В някой от връзките към несъздадени партии са използвани дълги тирета (-) вместо стандартните къси (-). Кои трябва да се използват? Напр. за „Български земеделски народен съюз — Народен съюз“ и „ВМРО — Българско национално движение“. —V111P 03:40, 7 ноември 2006 (UTC)
3. Народно събрание — още един въпрос за главните букви. Официално и неофициално е „Народно събрание“ и „Велико народно събрание“ (с главни букви). Тук обаче някой беше тръгнал да преправя главните букви на малки — вместо 40 Народно събрание — 40 народно събрание. —V111P 03:40, 7 ноември 2006 (UTC)

1. „Официално“ (съгласно актуалната сега нормативна българска граматика) главната буква е само за началната дума от израза (ако следващите са нарицателни). Тогава става „Четиридесето народно събрание“, откъдето съкратено е „40 народно събрание“. --Elkost 08:11, 7 ноември 2006 (UTC)
2. „Неофициално“ означава несъобразяване (поради незнание или инат) с нормите и не може да го прилагаме в речта и особено в писмото си, когато участваме в толкова отговорен и възпитателен проект като БГ Уикипедия. В противен случай ще допускаме каша от диалекти, жаргони и др., които няма да са разбираеми за мнозинството читатели (винаги от всички), владеещи нормирания език. Всъщност точно в това се състои голямото значение на нормирането на езика - той става основа за обединяване на нацията чрез взаимно разбиране (винаги от всички). --Elkost 08:11, 7 ноември 2006 (UTC)

Тук е използвано "40-то Народно събрание", което май означава, че приетото изписване е с главна буква след номера - "Народно събрание" се приема за собствено име или нещо такова. --Daggerstab 08:19, 7 ноември 2006 (UTC)

Да, под "официално" имах предвид държавните институции като самото НС как го пишат. --V111P 08:22, 7 ноември 2006 (UTC)

В Народното събрание имат много силен екип от редактори (с много високи заплати!), но и те допускат грешки като посочената - изразът „народно събрание“ тук не е собствено име, а е част от собственото „Четиридесето народно събрание“! Жалко, че Институтът за български език при БАН (и/или друг) не е упълномощен да ги проверява и коригира! --Elkost 09:16, 7 ноември 2006 (UTC)

При това с поддръжка на сайтовете се занимават предимно днешни младежи, за които е характерно, че не са учили задълбочено българския преди гимназията (заради учителска безотговорност и слаб родителски контрол), та „знанията“ им са непълни и са силно повлияни от Интернет и особено от английския, изучаван по-късно с по-висока отговорност. Не бива точно от тези "писари" да очакваме нужните знания, а май няма кой да ги контролира и то на такива отоговорни места като парламента. Жалко! --Elkost 09:16, 7 ноември 2006 (UTC)

Най-жалкото е, че явлението у нас е масово. Преподавам в университети и един от курсовете ми е по превод от/на английски, дори в който, за мое огромно съжаление, картината със студентите (основно от английски гимназии) хич не е розова - маса грешки в българския и доста лекомислено отношение към превода и езика. Не че съм безгрешен - не съм завършил "Българска филология", но съм изучавал доста езици при изискване за виско ниво (заради официална кореспонденция), та многократно съм проверявал в справочници и съм се коригирал. --Elkost 09:16, 7 ноември 2006 (UTC)

1. И аз предпочитам кратката форма. При всички случаи без кавички.
2. Според мен заглавията на статии трябва да са с къси тирета - има ги на клавиатурите.
3. Ако Elkost или някой друг има речник или друг източник, това би решило проблема.

Спас Колев 12:47, 7 ноември 2006 (UTC)

• Да ви кажа, за народното събрание избирам засега да използвам главната буква "Н". Навсякъде другаде е така и така ми изглежда по-добре. Ако беше числото с букви щях да оставям Н с малка, но то се пише с цифри, кой знае дали няма и такова правило по въпроса. --V111P 06:15, 18 декември 2006 (UTC)

Име на ТАЗИ статия

Сега заглеждам пълното име на статията и го виждам криво - наименование е качеството, атрибутът, името, наименоване е действието по избор на името. Според мен името е по-правилно да бъде „Уикипедия:Правила за наименоване“, т.е. правила за (извършване на) действието, вместо дългите „Уикипедия:Правила за избор на наименование“ или „Уикипедия:Правила, на които трябва да се подчинява наименованието“. Друг вариант би бил „Уикипедия:Правила за наименованията“. -- Златко ± ^{(беседа)} 18:35, 12 януари 2007 (UTC)

• За „наименоване“ --V111P 21:39, 12 януари 2007 (UTC)

Имена с повече от едно значение

Поради нарасналия брой на статиите със скоби , което определено затруднява създаването на препратки, предлагам следните промени: името на пояснителната страница е добре да бъде винаги (или в повечето случай) Име (пояснение) - така ще се освободи основното име за една от статиите, която е най-известна на повечето хора; да не се създава пояснителна страница за две имена, а да се използват препратки в началото на страниците; пояснителните страници да се създават само при наличие на три или повече статии с индентични имена в БГ Уикипедия; пояснителни страници да се създават само за налични в БГ Уикипедия статии, а не и за такива, които се смята, че ще се появат, а това така и не става. Кои са основните статии - моят отговор е: основните статии най-често са част от общата култура на повечето хора. Това, че името има и други значение е известно само на специалисти и не е логично и едното и другото да се пояснява. Пояснява се само това, което има нужда от пояснение, едното очевидно няма. Целта е - да се запази интуитивността на енциклопедията за по-голямата част от хората, които пишат по общите теми.

Идентични имена с различно значение

Ако в БГ Уикипедия съществуват поне две статии с индентични имена, но с различно значение, се прилага следното форматиране: след името на едната се добавя пояснение в скоби след интервал, като основното име се запазва или за най-подходящата статия или по-рядко за пояснителна страница, например: Слънчоглед и Слънчоглед (село); Левски и Левски (град); Вишеград и Вишеград (връх); Беласица и Беласица (отбор), Ивайло и Ивайло (опера),

• Ако даден град, село, връх и т.н. е наречен в чест на нещо друго, основното име се запазва за първоизточника. Например Шипка е статията за растението, Шипка (връх) е наречен на растението, а Шипка (град) - наречен на върха; Елин Пелин (град); Марица (село) и т.н.
• при технически термини се употребяват пояснения в скоби и за двете имена, пример: Апсида (архитектура), Апсида (астрономия).
• за известни личности с еднакви имена се създават имена с пояснението в скоби, например Георги Димитров (политик), Георги Димитров (композитор), Георги Димитров (футболист), като е възможно да се приложи принципа на значимост и основното име да се запази за най-значимата или популярна личност.
• за градове в чужбина, с имена съвпадащи с български думи, добавяме като пояснение страната в скоби, например Вишеград (Босна и Херцеговина).
• на първия ред на статията се въведежда кратко пояснение в курсив: Тази статия се занимава с писателя Елин Пелин. Можете да видите и статията за града Елин Пелин (град). Ако съществува пояснителна страница, на първия ред на статията се добавя За други значения вижте [[Име на статия (пояснение)]] или Шаблон:Към пояснение.

Пояснителни страници

Ако в БГ Уикипедия съществуват поне три статии с индентични имена, но с различно значение, се създават Пояснителни страници, като основното име се запазва за най-популярната от тях или за тази, към която има най-много вътрешни препратки, например Рила, Пирин, Родопи. Възможно е и създаването на пояснителни страници за имена, които са близки по състав.

Ако дадена препратка сочи към пояснителна страница, върнете се и я поправете, така че да сочи към желаната информация - това би спестило време на всички следващи читатели.

Ако имате предложения или въпроси, използвайте дискусионните страници на съответните статии.

Коментари

Ivanko, възможно ли е по някакъв начин да подчертаеш разликите със сегашното положение? В момента трудно се разбира какво точно предлагаш да се промени. --Спас Колев 15:16, 19 март 2007 (UTC)

Ще се опитам по някакъв начин. --Ivanko 15:45, 19 март 2007 (UTC)

Пётр: Пьотр, Пьотър или Петър

За Петър Велики е ясно, че така е прието, но имаме много статии за руснаци с това име, които за озаглавени или „Пьотр“ или „Пьотър“. Според мен е по-правилно до е Пьотр, защото така се произнася, но имаме ли някъде правило? --Predavatel 10:59, 4 юни 2007 (UTC)

Имаме - в правописния речник, който казва Пьотър, виж Беседа:Пьотър Румянцев.--Мико Ставрев 11:14, 4 юни 2007 (UTC)

Само да спомена, че за сметка на това бащиното име става Петровски (ударението се премества на "о"-то). --Спас Колев 13:16, 5 юни 2007 (UTC) Всички варианти освен Петър за владетели не са препоръчителни - имената им подлежат на превод във всяко една страна! Пьотър е правилното име за невладетели. Справка: в БСЭ статията за Henry VIII се нарича Генрих VІІІ, на френски е Henri VIII и т. н. Но: Пьотър Николаевич Дурново, ако някой има желание да пише за него. --Bogorm 12:29, 11 май 2008 (ЕЕT)

Костелец над Черними леси

Не мислите ли, че заглавието на статията трябва да се измени на нещо като „Костелец над Черни леси/гори“? Поне в славянските езици падежните окончания лесно се забеляват и дразнят, не е като тези в турския, унгарския и др. под. --Elkost 11:23, 4 юни 2007 (UTC)

Ами на примера на Ростов на Дон (Ростов на Дону) - да Костелец над Черни леси.--Мико Ставрев 11:29, 4 юни 2007 (UTC)

Мико, благодаря! Вече я преместих. Поздрави! --Elkost 13:58, 4 юни 2007 (UTC)