Уилям Алансън Уайт (на английски: William Alanson White) е американски невролог и психиатър.

Уилям Алансън Уайт
William Alanson White
американски невролог и психиатър
Роден
1870 г.
Починал
7 март 1937 г. (67 г.)
Националност САЩ
Учил вУниверситет „Корнел“
Научна дейност
ОбластПсихиатрия, неврология, психология
Работил вДжорджтаунски университет,
Университет „Джордж Вашинтгон“,
Армейско медицинско училище

Биография

редактиране

Роден е през 1870 година в Бруклин, Ню Йорк. Учи в Университета Корнел от 1885 до 1889 и две години по-късно завършва обучението си в болницата на Колежа Лонг Айлънд. Девет години е лекар-асистент в Щатска болница Бингхамтън и от 1903 е завеждащ Правителствената болница за душевноболни във Вашингтон. В същата година приема поста професор по нервни и душевни болести в Университета Джорджтаун и през 1904 заема подобен пост в Университета „Джордж Вашинтгон“. Междувременно води лекции и в Армейското медицинско училище.

Уайт е президент на Американското общество за психопатология през 1922, на Американската психиатрична асоциация през 1924 – 25 и на Американското психоаналитично общество през 1928 г.

Умира на 7 март 1937 година във Вашингтон на 67-годишна възраст.

Наследство

редактиране

На негово име е наречен Института Уилям Алансън Уайт.

Библиография

редактиране
  • Mental Mechanisms (1911)
  • Outlines of Psychiatry (fifth edition, revised, 1915)

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата William Alanson White в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​