Уилям II (на английски: William II of England; на френски: Guillaume II d'Angleterre) е крал на Англия от 1087 до 1100 г. Придобива прякора си Ръфъс заради червената си брада или склонността си да избухва.

Уилям II
William II of England
крал на Англия
William II of England.jpg
Роден
Нормандия, Франция
Починал
Погребан Уинчестър, Великобритания
Управление
Период 1087 – 1100
Предшественик Вилхелм Завоевателя
Наследник Хенри I
Arms of William the Conqueror (1066-1087).svg
Семейство
Род Нормандска династия
Баща Уилям Завоевателя
Майка Матилда Фландърска
Братя/сестри Робер II
Хенри I
Уилям II в Общомедия

Произход и наследствоРедактиране

Точната му дата на раждане не е известна, но тя е между 1056 и 1060 г. Той е вторият оцелял син на Вилхелм Завоевателя и Матилда Фландърска.[1]

Начинът, по който Вилхелм Завоевателя разделя владенията си между синовете си, причинява бъркотия между тях. Най-големият му син Робер получава Херцогство Нормандия, вторият син Уилям – английската корона, а третият син Хенри – 5000 фунта злато. Спорът между братята оказва влияние за лошата светлина, в която е изобразен от историците Уилям Ръфъс.

Крал на АнглияРедактиране

 
Уилям II

Много нормандски барони притежават владения и от двете страни на Ла Манша. Повечето благородници се съюзяват с Робер Нормандски, заради жестокостта и алчността на Уилям Ръфъс. Робер се проваля в опита си да нахлуе в Англия и Уилям потушава въстанието. Той подкупва нормандските барони и ги привлича на своя страна. През 1096 г. Робер уморен от управлението на Нормандия и споровете с братята си, ипотекира Херцогство Нормандия на Уилям Ръфъс, за да получи 10 000 марки, чрез които да финансира участието си в Първият кръстоносен поход. Робер си възвръща Херцогство Нормандия след смъртта на Уилям през 1100 г.

Уилям Ръфъс впряга всички сили на кралството за да увеличава богатството си. Манипулира феодалното право в полза на кралската хазна: графските съдилища налагат тежки глоби, конфискация и е наложен тежък данък върху наследството. Фискалната му политика засяга и духовенството, което Уилям Ръфъс въобще не почита. Уилям отклонява пари от епархиите в кралската хазна. Той третира църквата като средство за обогатяване и я обвинява, че е придобила голямо влияние чрез Грегорианските реформи през 11 век. Подкрепен от министъра си – Ранулф Фламбард, Уилям печели много пари от свободните места за свещеници. Проваленото назначение за Архиепископ на Кентърбъри и последвало преследване на Анселм, игумен на Бек, водят до определения за Уилям II като богохулнически крал.

На 2 август 1100 г. Уилям е прободен смъртоносно от стрела в окото по време на лов. Дали стрелата го е улучила случайно или това е било добре подготвено убийство, все още се спори. Уилям е бил непопулярен сред населението, бароните и духовенството, поради което неговата смърт се е смятала за щастливо събитие.

ИзточнициРедактиране