Уитстонов мост
Уитстонов мост или електроизмервателен мост на Уитстън е електрическа схема, която се използва за измерване по сравнителен метод на съпротивления (или други неелектрически величини, свързани със съпротивленията с известна зависимост). Предложен е през 1833 г. от Самуел Хънтър Кристи (англ. Samuel Hunter Christie), а през 1843 г. е усъвършенстван от Чарлз Уитстън[1]
Принципът за измерване на съпротивлението е основан на изравняване на потенциалите на средните изводи на двата клона ABC и ADC.
- В единия клон е включен двуполюсникът (резисторът), съпротивлението на който трябва да се измери ().
Другият клон съдържа елемент, съпротивлението на който може да се регулира (; например, потенциометър).
Между клоновете, в точките B и D се включва индикатор VG. Като индикатор може да се използва:
- галванометър;
- волтметър ( се приема за равно на безкрайност: );
- амперметър ( се приема за равно на нула: ).
Обикновено за индикатор се използва галванометър.
- Съпротивлението във втория клон се изменя, докато показанията на галванометъра не станат равни на нула, т.е. потенциалите на точките D и B не станат равни.
Когато галванометърът показва нула, се казва, че е настъпило „равновесие на моста“. При това:
- отношението е равно на отношението :
откъдето
Източници
редактиране- ↑ Марио Лоци „История физики“ – Москва, изд. Мир, 1970 – с. 261.