Указът е юридически акт на държавен глава, които обикновено има конститутивно действие. Съдържанието и юридическата му сила могат да се различават според функциите на държавния глава.

Подобни актове в неславянските езици се именуват като декрети и едикти. В България указът е заемка от правната система на Екатерина Велика.

Указ на президента редактиране

Единствените юридически актове, които издава Президентът на Републиката съгласно чл. 102 от КРБ са укази. Освен тях той издава обръщения и послания. Президентът може да издаде указ по почти всички от 14-те си правомощия.

Контрасигнатура редактиране

За да се съчетае принципът на неотговорност на краля и политическата отговорност на водената от него изпълнителна власт в конституционната монархия, във Великобритания (17 век) възниква институтът на приподписването (контрасигнатурата). С нея министрите отговарят за действията на краля. Впоследствие традицията се запазва, макар и да изменя значението си.

Указите на българския президент подлежат на приподписване, с изключение на тези, с които се упражняват правомощия спрямо Народното събрание (напр. разпускане, връщане на закон) и правителството (назначаване на служебно).

Нормативни укази редактиране

Нормативните укази са израз на делегирано законодателство.

В НРБ Президиумът на Народното събрание, а при Живковската конституция колективният държавен глава – Държавният съвет има правото да приема нормативни актове през времето, в което Народното събрание не е в сесия; те подлежат на последващо утвърждаване от НС.