Отваря главното меню

Улрих фон Мекленбург (на немски: Ulrich von Mecklenburg; * 5 март 1527 в Шверин; † 14 март 1603 в Гюстров) от фамилията Мекленбург е херцог на Мекленбург-Гюстров (1555/1556 – 1603), и като Улрих I лутерански администратор на епископство Шверин (1550 – 1603) и накрая Нестор на германския имерски княжески съвет. Наричан е също като херцог на Мекленбург и Улрих III фон Мекленбург, понеже има още двама херцози на Мекленбург-Щаргард със същото име Улрих.

Улрих
херцог на Мекленбург-Гюстров
15-06-07-Schweriner-Schloß-RalfR-n3s 7858a.jpg
Улрих III, херцог на Мекленбург
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Мекленбург
Баща Албрехт VII фон Мекленбург „Красивия“
Майка Анна фон Бранденбург
Бракове Елизабет Датска
Анна фон Померания-Волгаст
Потомци София фон Мекленбург
Улрих в Общомедия
Улрих III, херцог на Мекленбург

Tой е третият син на херцог Албрехт VII фон Мекленбург „Красивия“ (1486 – 1547) и съпругата му Анна фон Бранденбург (1507 – 1567), дъщеря на курфюрст Йоахим I фон Бранденбург (1484 – 1535) и Елизабет Датска (1485 – 1555), дъщеря на Йохан I, крал на Дания, Норвегия и Швеция.[1]

Улрих отива на 12 години за възпитание в баварския двор. През 1539 г. той следва теология и право в университета в Инголщат. След смъртта на баща му през 1547 г. той заедно с братята му Йохан Албрехт I (1525 – 1576) и Георг (1528 – 1555) получава херцогството от император Карл V. Той се отказва първо от участие в управлението и започва да живее в Бюцов и през 1550 г. последва братовчед си херцог Магнус III фон Мекленбург (1509 – 1550) като администратор на епископство Шверин.[2][3]

След смъртта на чичо му херцог Хайнрих V фон Мекленбург (1503 – 1552) Улрих желае според договора в участие в управлението на страната. Започва голям наследствен конфликт с брат му Йохан Албрехт I, който е разрешен през 1556 г. с нареждането на бранденбургския курфюрст Йоахим II.

Гербът на херцог Улрих и съпругата му Елизабет Датска във входа на дворец Гюстров

На 17 февруари 1555 г. Улрих става съ-регент на брат си в Гюстров. След смъртта на брат му (1576) Улрих поема често опекунското управеление за неговите наследници. Така за син му Йохан VII от 1576 – 1585 г. за неговия внук Адолф Фридрих I до 1603 г. Улрих си приготвя дворецът Гюстров за своя главна резиденция. Неговите допълнитени резиденции са замък Щаргард, княжеското имение Нойбранденбург също дворците Даргун, Доберан и Бюцов.

ФамилияРедактиране

 
Елизабет Датска (отпред) и Анна от Померания (отзад), стенен гроб в катедралата на Гюстров (2009)

Улрих се жени на 16 февруари 1556 г. в Копенхаген за принцеса Елизабет Датска (* 14 октомври 1524; † 15 октомври 1586), вдовица на херцог Магнус III фон Мекленбург (1509 – 1550), най-възрастната дъщеря на датския и норвежки крал Фридрих I (1471 – 1533) и втората му съпруга принцеса София Померанска (1498 – 1568).[4] Заедно с Елизабет Датска през 1575 г. той прави училище за благороднически дъщери в манастир Рюн. Двамата имат една дъщеря, която става на 14 години кралица на Дания: [5]

През 1588 г. той се жени втори път във Волгаст за принцеса Анна фон Померания-Волгаст (* 1554 във Волгас; † 1626 в дворец Грабов), дъщеря на херцог Филип I от Померания-Волгаст (1515 – 1560) и Мария Саксонска (1515 – 1583), дъщеря на курфюрст Йохан Твърди. Бракът е бездетен.

ЛитератураРедактиране

  • Karl Ludwig Grotefend: Ulrich III. (Herzog von Mecklenburg-Schwerin). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 39, Duncker & Humblot, Leipzig 1895, S. 225 f.
  • Carsten Neumann: Die Kunst am Hofe Ulrichs zu Mecklenburg. Kiel: Verlag Ludwig 2009 (Bau + Kunst Band 15), ISBN 978-3-937719-64-1
  • Grete Grewolls: Wer war wer in Mecklenburg und Vorpommern. Das Personenlexikon. Hinstorff Verlag, Rostock 2011, ISBN 978-3-356-01301-6, S. 2457.
  • Franz Schuldt: Das Bistum Schwerin in der evangelischen Zeit. In: Mecklenburgisches Jahrbuch MJB 49 (1884) S. 150 – 151.
  • Josef Traeger: Die Bischöfe des mittelalterlichen Bistums Schwerin. Mit einem Anhang: Administratoren und Kandidaten in nachreformatorischer Zeit. (1550 – 1648) St.-Benno-Verlag, Leipzig 1984, S. 225

ИзточнициРедактиране

  1. Mecklenburg 3, genealogy.euweb.cz
  2. Franz Schuldt: Das Bistum Schwerin in der evangelischen Zeit. In: Verein für mecklenburgische Geschichte und Altertumskunde MJB 49 (1884) S. 150 – 151.
  3. Josef Traeger: Die Bischöfe des mittelalterlichen Bistums Schwerin. Mit einem Anhang: Administratoren und Kandidaten in nachreformatorischer Zeit. (1550 – 1648) St.-Benno-Verlag, Leipzig 1984, S. 225
  4. Oldenburg 2, genealogy.euweb.cz
  5. Ulrich III Nestor Herzog von Mecklenburg-Güstrow, thepeerage.com

Външни препраткиРедактиране