Улрих III фон Гунделфинген-Хеленщайн
Улрих III фон Гунделфинген-Хеленщайн (на немски: Ulrich III von Gundelfingen-Hellenstein; † сл. 1263) е благородник от фамилията Гунделфинген-Хеленщайн. Фамилният замък „Хеленщайн“ се намира над Хайденхайм ан дер Бренц в Баден-Вюртемберг.
Улрих III фон Гунделфинген-Хеленщайн | |
германски благородник | |
Герб | |
---|---|
Семейство | |
Баща | Улрих II фон Гунделфинген-Хеленщайн |
Произход
редактиранеТой е вторият син на Улрих II фон Гунделфинген-Хеленщайн († 1280), господар на Хеленщайн, фогт на Ешенбрун, и съпругата му Аделхайд фон Албек († пр. 1279), дъщеря на Зибото фон Албек († сл. 1220). Внук е на Улрих I фон Гунделфинген († сл. 1228) и Маргарета фон Хеленщайн († ок. 1233), дъщеря на Дегенхард фон Хеленщайн († сл. 1182). Роднина е на Готфрид II фон Гунделфинген, 1197 г. епископ на Вюрцбург.
Брат е на Дегенхард († сл. 1293) и Андреас фон Гунделфинген († 1313), епископ на Вюрцбург (1303 – 1313). Чичо е на Дегенхард фон Хеленщайн († 1307), епископ на Аугсбург (1303 – 1307).
Фамилия
редактиранеУлрих III фон Гунделфинген-Хеленщайн се жени за София фон Берг († 1 май 1284), дъщеря на Хайнрих III фон Берг-Шелклинген, маркграф на Бургау († ок. 1241) и Аделхайд фон Шелклинген. Бракът е бездетен.[1]
София фон Берг се омъжва втори път пр. 1263/1275 г. за граф Готфрид III фон Калв-Льовенщайн († сл. 1277)
Литература
редактиране- Karl H. Lampe: Gundelfingen, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 314. (Digitalisat)
- Christof Paulus: Gundelfingen-Hellenstein, Adelsfamilie. In: Historisches Lexikon Bayerns
- Heinz Bühler: Die Edelherren von Gundelfingen-Hellenstein – Ein Beitrag zur Geschichte des ostschwäbischen Adels im hohen Mittelalter, in: Jahrbuch des Historischen Vereins Dillingen 73 (1971), S. 13 – 40.
- Alfons Uhrle: Beiträge zur Geschichte der Herren von Gundelfingen, in: Münsingen, Geschichte, Landschaft, Kultur. Festschrift zum Jubiläum des württembergischen Landeseinigungsvertrages von 1481, bearb. von Rudolf Bütterlin und Viktor Götz, Sigmaringen 1982, S. 175 – 195.
- Heinz Bühler: Die Edelherren von Gundelfingen-Hellenstein – Ein Beitrag zur Geschichte des ostschwäbischen Adels im hohen Mittelalter, in: Jahrbuch des Historischen Vereins Dillingen 73 (1971), S. 13 – 40.
- Gunter Haug: Die Herren von Gundelfingen. Baader–Verlag Münsingen 1996.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 67.
Източници
редактиране- ↑ Ulrich II. v. Gundelfingen u. Hellenstein, ww-person.com