Улулѝците (Strix) са род нощни грабливи птици от семейство Совови (Strigidae).

Улулици
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Совоподобни (Strigiformes)
семейство:Совови (Strigidae)
род:Улулици (Strix)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Синоними
Улулици в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение и местообитание

редактиране

Срещат се в горите на Европа (включително България), Азия, Америка, Северна Африка.

В България се срещат следните два вида:

Начин на живот и хранене

редактиране

Хранят се основно с гризачи, птици, жаби, насекоми.

Размножаване

редактиране
  • Яйца – 1 – 4 броя, рядко и повече.

Допълнителни сведения

редактиране

На територията на България и двата вида от рода са защитени от закона.

 
Кафява улулица (Strix leptogrammica)
 
Тайландска улулица (Strix seloputo)

Няма единен възглед за броя на видовете. Според различните класификации варира между 15 и 18 вида. Някои класификации отнасят частично или изцяло род Ciccaba (Храстови кукумявки) към род Strix.

  1. Отнасяна към род Ciccaba по Howard & Moore (1980); Clements (2007)

Източници

редактиране
  1. ((en)) ITIS. ITIS Standard Report: Strix // Посетен на 20 октомври 2010.
  2. ((en)) ITIS. ITIS Standard Report: Strix uralensis davidi // Посетен на 20 октомври 2010.
  3. ((en)) BirdLife. Strix species // Посетен на 20 октомври 2010.

Литература

редактиране
  • Симеонов, Симеон. Совите – нашите тайнствени приятели. Изд. на БАН, София, 1988. стр. 73 – 78