Отваря главното меню

Умберто Дионисио Маскио (на испански: Humberto Dionisio Maschio) е бивш аржентински футболист, нападател и треньор.

Flag of Argentina.svg Умберто Маскио
Maschio 1967.jpg
Лична информация
Роден Умберто Дионисио Маскио
20 февруари 1933 г. (86 г.)
Авеланеда, Flag of Argentina.svg Аржентина
Второ гражданство Flag of Italy.svg Италия
Пост Нападател
Юношески отбори
Flag of Argentina.svg Арсенал де Лавалол
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1953
1954 – 1957
1957 – 1959
1960 – 1962
1962 – 1963
1963 – 1966
1966 – 1968
Flag of Argentina.svg Килмес
Flag of Argentina.svg Расинг Клуб
Flag of Italy.svg Болоня
Flag of Italy.svg Аталанта
Flag of Italy.svg Интер
Flag of Italy.svg Фиорентина
Flag of Argentina.svg Расинг Клуб
?
92
43
80
15
40
47
(?)
(28)
(13)
(22)
(4)
(11)
(16)
Национален отбор
1956 – 1957
1962
Flag of Argentina.svg Аржентина
Flag of Italy.svg Италия
12
2
(12)
(0)
Треньор
1969
1972
1985
Flag of Argentina.svg Аржентина
Flag of Costa Rica (state).svg Коста Рика
Flag of Bolivia.svg Блуминг
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Умберто Маскио в Общомедия

КариераРедактиране

Маскио започва да тренира футбол в Арсенал де Лавалол, преди да премине в Килмес, където се оказва голмайстор. Той се присъединява към Расинг Клуб през 1954 г. и заминава за Италия през 1957 г. Той е свързван с трансфер в Ювентус през 1956 г., но интересът им изчезва след международната среща между Италия и Аржентина в Буенос Айрес същата година, когато той изглежда неефективен. Вместо това, Маскио подписва с Болоня през 1957 г., но не успява да пресъздаде формата, която показва в Расинг.

От Болоня, Маскио преминава в Аталанта, които купуват половината му състезателни права през сезон 1959/60. В Бергамо Маскио възвръща формата, която го извежда до международна известност, като вкарва много голове и създава многобройни шансове за своите колеги. В Аталанта той се мести от централен нападател в по-дълбока роля, която му позволява да използва своята визия и творчество. През 1962 г. е подписва с Интер Милано. Маскио обаче не успява да се впише във вижданията на треньора Еленио Ерера, който го използва като централен нападател и престоят му в Милано е с ограничен успех. След това играе за кратко във Фиорентина.

Изпълненията му го водят до италианския национален отбор, с когото играе на световното през 1962 г. Той се завръща в Расинг през 1966 г., за да спечели Копа Либертадорес и Междуконтинентална купа през 1967 г. и да сложи край на кариерата си в клуба на с 44 гола в 139 мача.

Национален отборРедактиране

АржентинаРедактиране

Маскио изиграва 12 мача за националния отбор на Аржентина между 1956 и 1957 г., отбелязвайки 12 гола. Той помага на Аржентина да спечели Копа Америка през 1957 г. и е голмайсторът на турнира с 6 гола.

ИталияРедактиране

Благодарение на неговия италиански произход (от провинция Павия)[1], Маскио също изиграва 2 мача за италианския национален отбор през 1962 г., без да отбележи голове. На световното първенство през 1962 г. в Чили, Маскио е капитан и един от главните герои в сбиването, станало известно като „битката за Сантяго“ в мача срещу Чили, в който чилийският играч Леонел Санчес му чупи носа. Италия губи мача с 0:2 и е отстранена в първия кръг.[2]

ОтличияРедактиране

ОтборниРедактиране

Интер
Фиорентина
Расинг Клуб

МеждународниРедактиране

Аржентина

ИзточнициРедактиране

  1. Gianni Brera, Storia critica del calcio italiano, Dalai Editore 1998, p. 279
  2. Murray, Scott. The Knowledge (6 ноември 2003). // Guardian Online (UK). London, 6 ноември 2003. Посетен на 26 юни 2006.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Humberto Maschio“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.