Униформизъм е един от принципите в съвременната геология. Формулиран е от Джеймс Хътън и разширен от Джон Плейфеър и Чарлз Лайъл. Според него процесите, които са се осъществявали в миналото, продължават да се осъществяват и в наши дни.[1] Този принцип е обратен на принципа на катастрофизма, според който отличителните черти на земната повърхност са се появили внезапно в миналото вследствие на процеси, коренно различни от настоящите.

Привържениците на двата теоретични принципа водят ожесточен спор през XVIII и XIX век. Проблемът се корени в това, че униформизмът е несъвместим с някои религиозни вярвания, например с някои събития, описани в Библията.

Междувременно униформизмът е претърпял промени през своето развитие. Преди XX век и приемането на теорията за тектониката на плочите геолозите са смятали, че повърхността на Земята е била винаги една и съща, обяснявайки възникването на планините с нагъването на скалите при изстиването им.

В последните десетилетия на XX век дефиницията на униформизма е претърпяла промени, за да отчете влиянието на някои катастрофични явления от земното минало, като сблъсъците с метеорити или изригванията на вулкани. Днес принципът се формулира приблизително така: „Геоложките сили са в по-голямата част от времето бавнодействащи и остават непроменени с течение на времето.“

Униформизмът в палеогеографията редактиране

Принципът на униформизма е един от основните при реконструкцията на организмите и на околната среда в палеонтологията. В основата му лежи хипотезата, че взаимоотношенията, които се наблюдават в днешно време, са валидни също така и за изследвания период. Което представлява една вероятна, но недоказана хипотеза. Например едно приложение на този принцип е тезата, че един динозавър със заострени зъби е бил хищник, а не тревопасен. По-малко банален пример е фактът, че коралите не могат да живеят на по-голяма дълбочина от десет-двайсет метра поради липсата на достатъчно светлина. Следователно вкаменелостите на корали дават възможност да се реконструира морското равнище в съответната епоха (изостазия).

Този принцип е инструмент, който дава възможност да се формулират хипотези за минали епохи, от които са останали само следи.

Източници редактиране

  1. Thomson, 1st Baron Kelvin, William. The „Doctrine of Uniformity“ in Geology Briefly Refuted // Proceedings of the Royal Society of Edinburgh. 1866. с. 512 – 13.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Uniformitarisme в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​