Управление на вниманието

Управление на вниманието е съвкупност от моделите и инструментите, които помагат за управлението на вниманието на личностно или колективно ниво (икономика на вниманието), както и на краткосрочно (квази реално време) или дългосрочно (период от време, достигащ седмици или месеци).

Изследователят Хърбърт А. Саймън изтъква, че когато има огромно количество информация, вниманието се превръща в оскъден ресурс, тъй като хората не могат да възприемат и обхванат цялата информация.

Според Маура Томас, управлението на вниманието е най-важното умение за 21 век.

С цифровата революция, навлизането на Интернет и комункационните технологии, управлението на времето вече не е достатъчно изискване за висококачествена работа. Когато човек заделя време за извършването на определена дейност, това не означава, че вниманието му ще се задържи, ако има разсейване и прекъсвания. Поради тази причина, хората трябва да спрат да се притесняват за управлението на времето и трябва да се фокусират върху вниманието.

Умението да се контролират разсейванията и умението за фокусиране са изключително важни за постигане на високи резултати.

Проучване на Станфорд показва, че изпълняването на една задача (single-tasking) е по-ефективно от изпълняването на много задачи (multi-tasking).

Цели на управление на вниманието редактиране

Чрез умението да се управлява вниманието се цели да се решат следните проблеми:

проблемите на хората с увредени или ограничени когнитивни възприятия, като например ограничения капацитет на кратковременната памет
информационно претоварване
пренатоварване на социалната интеракция
прекъсване
извършване на множество задачи

Инструменти за управление на вниманието редактиране

Инструменти, които могат да бъдат разработени за подсилване на вниманието на различни нива, биват следните:

на организационно ниво – чрез подкрепяне на организационни процеси
на колективно ниво
на индивидуално ниво
на индивидуално ниво – чрез помагане на хората да оценят и анализират вниманието си.

Проекти редактиране

Разработени са много проекти, свързани с използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) за подпомагане на вниманието, като например:

AtGentive – Грижливи агенти за съвместно учещи
SAKE – Semantic-enabled Agile Knowledge-based eGovernment
SUITOR

Вижте също редактиране

Източници редактиране

The Economist profile on Herbert Simon. 20 март 2009.
Thomas, Maura. „Attention Management Website“.
Gorlick, Adam (2009). „Media multitaskers pay mental price, Stanford study shows“.
Thomas, Maura (2015). „Time Management Training Doesn't Work“. Harvard Business Review.
Apostolou, D.; Karapiperis, S.; Stojanovic, N. (2008). „On Managing Users' Attention in Knowledge-Intensive Organizations“. In G.A. Tsihrintzis; et al. New Directions in Intelligent Interactive Multimedia, SCI 142. Springer. pp. 239 – 248. doi:10.1007/978-3-540-68127-4_25.
Cowan, Nelson (Feb 2001). „The magical number 4 in short-term memory: a reconsideration of mental storage capacity“. The Behavioral and Brain Sciences. 1. 24: 87 – 114. doi:10.1017/S0140525X01003922. PMID 11515286.
Davenport, T.H.; Beck, J.C. (2001). The Attention Economy: Understanding the New Currency of Business. Harvard Business School Press. ISBN 1-57851-441-X.
Davenport, T.; Voelpel, S. (2001). „The rise of knowledge towards attention management“. Journal of knowledge management. 5 (3): 212 – 222. doi:10.1108/13673270110400816.
Huberman, Bernardo A.; Wu, Fang (2008). „The Economics of Attention: Maximizing User Value in Information Rich Environments“ (PDF). Advances in Complex Systems. 11 (4): 487 – 496. doi:10.1142/S0219525908001830.
Kebinger, J. (2005). „Current research in workplace interruption management“ (PDF). Paper COMP171.
Maglio, P.P.; Barrett, R.; Campbell, C.S.; Selker, T. (2000). „SUITOR: An attentive information system“. In G.A. Tsihrintzis; et al. Proceedings of the International Conference on Intelligent User Interfaces 2000 (PDF). ACM Press. pp. 169 – 176. doi:10.1145/325737.325821.
Nabeth, Thierry (2008). „User Profiling for Attention Support for School and Work“. In Mireille Hildebrandt and Serge Gutwirth. Profiling the European Citizen. Springer. pp. 185 – 200. doi:10.1007/978-1-4020-6914-7_10.
Roda, Claudia; Nabeth, Thierry (2008). „Attention management in organizations: Four levels of support in information systems“. In A. Bounfour. 978-0-415-43771-4 Organizational Capital: Modelling, Measuring and Contextualising. Routledge (advanced research series in management). Routledge. pp. 214 – 233.
Rosen, Christine (2008). „The Myth of Multitasking“. The New Atlantis, Spring 2008. 20: 105 – 110.
Vertegaal, Roel (2003). „Attentive User Interfaces“ (PDF). Communications of the ACM. 46 (3): 30. doi:10.1145/636772.636794.
Vertegaal, Roel; Shell, J.S.; Chen, D.; Mamuji, A. (2006). „Designing for augmented attention: Towards a framework for attentive user interfaces“. Computers in Human Behavior. 22 (4): 771 – 789. doi:10.1016/j.chb.2005.12.012.
Wolpers, Martin; Najjar, Jehad; Verbert, Katrien; Duval, Erik (2007). „Tracking Actual Usage: the Attention Metadata Approach“. International Journal Educational Technology and Society. 10 (3 Special Issue on "Advanced Technologies for Life-Long Learning). ISSN 1176 – 3647.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Attention management в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.