Уриел фон Геминген (1644 – 1707)

Уриел фон Геминген (на немски: Uriel von Gemmingen; * 25 март 1644 в замък Хорнберг над Некарцимерн; † 31 май 1707) е благородник от стария алемански рицарски род Геминген, господар в Хохберг (днес част от Ремзек ам Некар) и Рапенау (днес в Бад Рапенау), дворцов майстер във Вюртемберг-Нойенщат, директор на „Рицарския кантон“ Крайхгау.

Уриел фон Геминген
германски благородник
Роден
Починал
31 май 1707 г. (63 г.)
Гербът на фон Геминген
Гербът на фон Геминген
Семейство
БащаВайпрехт фон Геминген (1608 – 1680)
Братя/сестриВайпрехт фон Геминген (1642 – 1702)
Райнхард фон Геминген (1645 – 1707)
ДецаКарл Лудвиг фон Геминген

Той е третият син на Вайпрехт фон Геминген (1608 – 1680) и първата му съпруга Анна Бенедикта фон Геминген-Фюрфелд (1614 – 1647), дъщеря на Фридрих фон Геминген-Фюрфелд (1587 – 1634) и Анна Сибила Грек фон Кохендорф (1594 – 1671). Баща му се жени втори път 1649 г. за фрайин Катарина фон Хоенфелд (1608 – 1665) и трети път за Сабина фон Волмарсхаузен. Брат е на Ерфо (1641 – 1688), Вайпрехт (1642 – 1702), господар в Хорнберг, и Райнхард (1645 – 1707). След смъртта на баща му (1680) братята първо управляват заедно и през 1688 г. се разделят.[1]

Уриел фон Геминген учи латински и гръцки в Педагогиум в Щутгарт. След това той следва право в Тюбинген, където тримата му братя също следват. След това той пътува в различни немски дворове. Той се занимава с музика и компонира духовни и светски парчета. По здравословни причини той не прави военна кариера. От 1671 г. той е рицарски съветник в рицарския кантон Крайхгау. От 1674 до 1678 г. Уриел е дворцов майстер при херцог Фридрих фон Вюртемберг-Нойенщат. От 1680 г. заедно с братята си той управлява наследството на баща им. През 1681 г. той се жени с Урсула Естер Нотхафтин фон Хохберг и така получава господството Хохберг (днес част от Ремзек ам Некар). През 1684 г. той става директор на рицарския кантон Крайхгау. През 1688 г, братята разделят бащиното наследство и той получава Рапенау, където през 1698 г. подарява на църквата две нови бронзови камбани.[2]

През 1707 г. той получава удар при конвент на швабския рицарски окръг в Еслинген, където го придружава бременната му съпруга Урсула. Заради нападението на французите той не се връща в именията си, а бяга в Хоенлое, където умира на 31 май 1707 г. между Зулцбах и Швебиш Хал от последствията от удара.

Фамилия Редактиране

Уриел фон Геминген се жени 1681 г. за Урсула Естер Нотхафтин фон Хохберг († 1734), която е погребана в Хохберг. Последното му дете Уриел се ражда след смъртта му. Наследник става син му Карл Лудвиг фон Геминген (1700 – 1752).

Деца:

  • Елеонора Бенедикта (1683 – 1717), омъжена 1712 г. с Еберхард фон Геминген (1674 – 1741), син на Ахилес Кристоф фон Геминген (1619 – 1676)
  • Ханс Адам (1689 – 1739), вюртембергски таен съветник и камера-президент
  • Шарлота София (1695 – 1743), омъжена с Фридрих фон Книщет
  • Клара Августа (1697 – 1729), омъжена с Хайнрих фон Рьодер
  • Карл Лудвиг (1700 – 1752), женен с Мария Шарлота Ернестина Шенк фон Шмидбург († 1794)
  • Уриел (1707 – 1738), вюртембергски хауптман

Литература Редактиране

  • Carl Wilhelm Friedrich Ludwig Stocker: Familien-Chronik der Freiherren von Gemmingen, Heidelberg 1895, S. 264 – 265.
  • Emil Künzel: Die Freiherren von Gemmingen(-Hornberg) in Bad Rappenau, in: Bad Rappenauer Heimatbote 8, 1996, S. 8.
  • Günther Schuhmann: Gemmingen, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 178 f.

Източници Редактиране

  1. Emil Künzel: Die Freiherren von Gemmingen(-Hornberg) in Bad Rappenau, in: Bad Rappenauer Heimatbote 8, 1996, S. 8.
  2. Norbert Jung: Immaculata – Ein Beitrag zur Glockengeschichte der Stadt Bad Rappenau, in Verbindung mit dem Stadtarchiv Bad Rappenau hrsg. von Norbert Jung, Heilbronn 2010, S. 4.

Външни препратки Редактиране