Уронова киселина е захарна киселина, която има и двете карбонилна и карбоксилна функционална група. Най-добре може да се представи като монозахарид, при който хидроксилната група при последния въглероден атом е окислена до карбоксилна. Окислението на термалната алдехидна група дава алдонова киселина, докато при окисление и на двете термални групи се получава алдарова киселина. Имената на уроновите киселини обикновено са базирани на изходните монозахариди макар че някои от най-разпространените нямат пряк изходен родителски монозахарид и са получени чрез епимеризация (напр. идуронова киселина - епимер на глюкуроновата киселина).

Някои от тези съединения имат важни биохимични функции, наример много метаболитни отпадъци в човешкото тяло се окисляват до глюкуронови соли и се изхвърлят с урината; идуровата киселина е компонент на структурния комплекс на протеогликаните. D-Галактуроновата е основният компонент на пектина, в който присъства като полимер полигалактуронова киселина. Уронови киселини с шест въглеродни атома се наричат хексуронови киселини.

 
Глюкоза (преди окисление "C6".)
 
β-D форма на глюкуронова киселина (след окисление).
 
Проекция на Фишер на глюкоза и глюкуронова киселина.