Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин Ursula Kroeber Le Guin
	американска писателка
	2009 г.
Родена	Урсула Крьобер Ле Гуин 21 октомври 1929 г. Бъркли, САЩ
Починала	22 януари 2018 г. (88 г.) Портланд, САЩ
Религия	атеизъм
Националност	САЩ
Учила в	Харвардски университет; Колумбийски университет; Радклиф
Работила в	писател
Награди	Награда „Хюго“ за най-добър разказ (1974); Награда „Хюго“ за най-добра кратка повест (1988); Награда „Хюго“ за най-добър роман (1970); Награда „Хюго“ за най-добър роман (1975); Награда „Небюла“ за най-добър роман (1969); Награда „Небюла“ за най-добър роман (2008); Награда „Небюла“ за най-добър роман (1990); Пилгрим (награда) (1989); Световна награда за фентъзи за цялостен принос (1995); Награда „Небюла“ за най-добър роман (1974); Награда „Хюго“ за най-добра повест (1973); Мемориална награда Гранд Мастър на името на Деймън Найт (2003); Световна награда за фентъзи за най-добър роман (2002); Програма „Фулбрайт“
Литература
Период	1962-2018
Жанрове	роман, разказ, есе, стихотворение
Направление	научна фантастика, фентъзи
Дебютни творби	An die Musik (1961) – разказ
Известни творби	Магьосникът от Землемория (1968)
Награди	Хюго, Небюла
Повлияна	Джак Ванс, Карл Юнг, Дж. Р. Р. Толкин, даоизъм, древногръцка митология
Повлияла	Нийл Геймън, Сузана Кларк, Паоло Бачигалупи, Иън Банкс, Хаяо Миядзаки
Семейство
Баща	Алфред Крьобер
Майка	Теодора Крьобер
Съпруг	Чарлз А. Ле Гуин (1959-2018)
Деца	Елизабет Ле Гуин (дъщеря); Керълайн Ле Гуин (дъщеря); Теодор Даунс-Ле Гуин (син)
Подпис
Уебсайт	www.ursulakleguin.com Страница в IMDb
	Урсула Ле Гуин в Общомедия

Урсула Крьобер Ле Гуин (на английски: Ursula Kroeber Le Guin^[5]) е американска писателка и поетеса, авторка на романи, поезия, детски книги и есета, преди всичко известна със своята научна фантастика и фентъзи.

Биография и творчествоРедактиране

Урсула Крьобер Ле Гуин е родена на 21 октомври 1929 г. в Бъркли, щата Калифорния, САЩ. Дъщеря е на известния американски антрополог Алфред Луис Крьобер и на писателката Теодора Крьобер.

Завършва бакалавърска степен по френска и италианска Ренесансова литература в колежа Радклиф в Кембридж, Масачузетс през 1951 г. като член на почетното общество Фи Бета Капа. През 1952 г. получава магистърска степен по френска и италианска филология в Колумбийския университет, след което започва докторантура и спечелва стипендия Фулбрайт за изследователска дейност във Франция. През 1953 г., по време на пътуването си към Франция, Ле Гуин се запознава с историка Чарлз Ле Гуин, за когото се омъжва в Париж през декември същата година и прекъсва докторантурата си. Преподава френски и работи като секретарка до раждане на първата им дъщеря Елизабет през 1957 г. През 1959 г. се ражда втората им дъщеря Керълайн и семейството се мести в Портланд, Орегон, където през 1964 г. се ражда и синът им Теодор.

Първоначално Ле Гуин пише стихове и повести за измислената страна Орсиния, които биват отхвърляни от издателите. Първата ѝ публикация е разказът An die Musik през 1961 г.

Ле Гуин и Харлан Елисън през 1984 г.

Урсула Ле Гуин се счита за една от най-добрите авторки на научна фантастика. Често изследва даоистки, анархистки, феминистки, социологически и психологически теми. Носителка е на множество престижни литературни награди, сред които: 8 награди „Хюго“, 6 награди „Небюла“, 24 награди „Локус“, 3 мемориални награди „Джеймс Типтри-младши“, 1 мемориална награда „Теодор Стърджън", 3 награди „Уърлд Фентъзи“ (сред които 1 за цялостно творчество за 1995 г.), 1 награда „Гранд Мастър“ на Асоциацията на американските автори на научна фантастика (Science Fiction and Fantasy Writers of America) за 2003 г. През 2001 г. името на писателката е включено в Залата на славата на научната фантастика.^[6]

Творбите ѝ (като книгите за „Землемория“) са фокусирани изключително върху човешките отношения и развитие.

Ле Гуин умира в дома си в Портланд, Орегон на 22 януари 2018 г. на 88-годишна възраст.^[7]

Избрани произведенияРедактиране

Основна статия: Библиография на Урсула Ле Гуин

Произведения, преведени на български език:

Землемория (Earthsea)Редактиране

РоманиРедактиране

Магьосникът от Землемория (A Wizard of Earthsea), 1968
Гробниците на Атуан (The Tombs of Atuan), 1971
Най-далечният бряг (The Farthest Shore), 1972
Техану (Tehanu:The Last Book of Earthsea), 1990, награда „Небюла“
Другият вятър (The Other Wind), 2001

РазказиРедактиране

Думата за освобождаване (The Word of Unbinding), 1975
Правилото за имената (The Rule of Names), 1975

СборнициРедактиране

Приказки от Землемория (Tales from Earthsea), 2001
Землемория – сборник от част 1 – 4 (The Earthsea Quartet), 1993

(Забележка: Сборникът „Приказки от Землемория“ е също част от този цикъл, и попада хронологически между „Техану“ и „Другият вятър“).

„Хейнски цикъл“ или „Екумен“ (Hainish Cycle или Ekumen Cycle)Редактиране

РоманиРедактиране

Светът на Роканон (Rocannon`s World), 1966
Планета на изгнаници (Planet of Exile), 1966
Градът на илюзиите (City of Illusions), 1967
Лявата ръка на мрака (The Left Hand of Darkness), 1969, награда „Хюго“, награда „Небюла“
Светът се нарича дъбрава (The Word for World is Forest), 1976, награда „Хюго“
Освободеният (The Dispossessed: An Ambiguous Utopia), 1974, награда „Хюго“, награда „Небюла“

Новели и разказиРедактиране

Огърлицата на Семпли (The Dowry of Angyar), 1964 или (Semley's Necklace), 1975
Бавно като империите и дори по-бавно от тях (Vaster Than Empires and More Slow), 1971 – новела
Историята на шобите (The Shobies' Story), 1990
Предателства (Betrayals), 1994 – новела
Денят на прошката (Forgiveness Day), 1994 – новела
Син на народа (A Man of the People), 1994 – новела
Пътят на една жена към свободата (A Woman's Liberation), 1994 – новела
Въпросът за Сегри (The Matter of Seggri), 1994 – новела
Самота (Solitude), 1994 – новела, награда Небюла

СборнициРедактиране

Четири пъти към прошката (Four Ways to Forgiveness), 1995
Лявата ръка на мрака, том 1 (Three Hainish Novels), 1978 – компилация от части 1-3

„Летописи на Западния бряг“ или „Хроники на Западния бряг“ (Annals of the Western Shore или Chronicles of the Western Shore)Редактиране

РоманиРедактиране

Дарби (Gifts), 2004
Гласове (Voices), 2006
Сили (Powers), 2007, награда „Небюла“

„Орсиния“ (Orsinia)Редактиране

Новели и разказиРедактиране

Въображаеми страни (Imaginary Countries), 1973
Дневникът на розата (The Diary of the Rose), 1976 – новела
Братя и сестри (Brothers and Sisters), 1976 – новела
Седмица в провинцията (A Week in the Country), 1976 – новела
Отключване на въздуха (Unlocking the Air), 1990

„Винаги завръщащи се у дома“ (Always Coming Home)Редактиране

РазказиРедактиране

Лъвът на Мей (May's Lion), 1983

Други романиРедактиране

Грънчарското колело на рая (The Lathe of Heaven), 1971

Други разкази и новелиРедактиране

Април в Париж, изд. и като Един пролетен ден (April in Paris), 1962
Учителите (The Masters), 1963
Девет живота (Nine Lives), 1969
Посоката на пътя (Direction of the Road), 1973
Онези, които напускат Омелас (The Ones who Walk away from Omelas), 1973, награда Хюго
Авторът на семената от акация (The Author of the Acacia Seeds), 1974
Звездите отдолу (The Stars Below), 1974
Лабиринти (Mazes), 1975
С очите и сърцето (The Eye Altering), 1976
Водата е широка (The Water Is Wide), 1976
Арфата на Гуилан (Gwilan's Harp), 1977
КН (QN), 1978
Пътеките на желанията (The Pathways of Desire), 1979 – новела
Бялото магаре (The White Donkey), 1980
Разказът на съпругата (The Wife's Story), 1982
Юг (Sur), 1982
Дребна пара (Small Change), 1982
Изкачването по северната стена (The Ascent of the North Face), 1983
Тя ги разименува (She Unnames Them), 1985
Конски лагер (Horse Camp), 1986
Четири и половина (Half Past Four), 1987 – новела
Момичето от Бъфало, няма ли да излезе тази вечер (Buffalo Gals, Won't You Come Out Tonight), 1987 – новела, награда Хюго
Длан, чаша, ръковина (Hand, Cup, Shell), 1989
Текстовете (Texts), 1990
Сомнамбули (Sleepwalkers), 1991
Първият контакт с горгоноидите (The First Contact with the Gorgonids), 1992
Бракониерът (The Poacher), 1993
Етер или (Ether OR), 1995 – новела
Изгубени деца (The Lost Children), 1996
Мълчанието на Асону (The Silence of the Asonu), 1998
Летците на Ги (The Flyers of Gy: An Interplanetary Tale), 2000
Диви момичета (The Wild Girls), 2002 – новела

Други сборнициРедактиране

Реално и нереално (The Unreal and the Real), 2016

ПоезияРедактиране

Старци на водопада (The Elders at the Falls), 2010

БележкиРедактиране

↑ Rotella, Carlo. The Genre Artist. // The New York Times. 19 юли 2009.
↑ ^а ^б ^в The Rough Guide To Cult Fiction", Tom Bullough, et al., Penguin Books Ltd, London, 2005, стр.163
↑ nebulas.sfwa.org.
↑ www.thehugoawards.org.
↑ Произношение в САЩ: Ърсъла Крьобер Лъ Гуин; произношение в Англия: Ърсюла Крьобер Лъ Гуин
↑ Ursula K. Le Guin Awards. // Science Fiction Awards Database. Посетен на 27 декември 2020. (на английски)
↑ Ursula K. Le Guin Age, Affairs, Husband, Children, Books, Family, Biography, Facts & More. // Stars Informer. Посетен на 16.11.2019. (на английски)

Външни препраткиРедактиране

Открийте още информация за Урсула Ле Гуин в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)

Общомедия (изображения и звук)

[1] Rotella, Carlo. The Genre Artist. // The New York Times. 19 юли 2009.

[Rough-2] а ^б ^в The Rough Guide To Cult Fiction", Tom Bullough, et al., Penguin Books Ltd, London, 2005, стр.163

[wikidata-97fc2922022770714b37aa6ebcedcb9215278be3-v3-3] ulas.sfwa.org.

[wikidata-e04edd94971b2a8ed5e585cf13366fb5bbabc4ef-v3-4] www.thehugoawards.org.

[5] Произношение в САЩ: Ърсъла Крьобер Лъ Гуин; произношение в Англия: Ърсюла Крьобер Лъ Гуин

[6] Ursula K. Le Guin Awards. // Science Fiction Awards Database. Посетен на 27 декември 2020. (на английски)

[7] Ursula K. Le Guin Age, Affairs, Husband, Children, Books, Family, Biography, Facts & More. // Stars Informer. Посетен на 16.11.2019. (на английски)

[5]

[3]

[4]

[1]

[2]

[6]

[7]