Усадба

Усадбата в Руската империя е обособен недвижим имот с малко селище от селски тип или (по-късно) част от селище.

Представлява комплекс от жилищни здания, главното от които е дом на богатото семейство собственик на имота, заедно с прилежащите към него стопански, паркови и други постройки, често с религиозни сгради (параклис, църква и пр.), обикновено и с усадбен парк, съставляващи общо цяло.

Такива дворянски жилищни комплекси са изграждани в Русия още от Късното средновековие. Покъсно са строени също и в градове. Някои причисляват извънградските дворци към усадбите.

Превод на термина

На български език няма точен превод. Често се превежда (частично вярно и като цяло неточно) като:

имение – в Средновековна Русия тази дума означава феодално владение (което е обширно по обхват);
чифлик – самостоятелен комплекс от дом със стопански постройки на заможен земевладелец (чифликчия, чорбаджия) извън населено място в негов земеделски имот, рядко със значителна художествена стойност.

Историческо развитие

Терминът е с руски произход, свързан с историята на Руската империя, и се използва главно за владения с жилища на руски дворяни и заможни представители на други съсловия, отнасящи се към XVII – началото на XX век.

Разграничават следните основни категории усадби с особености, влияещи на външния им облик:^[1]

на боляри (висши аристократи), XVII век,
на помешчици (дребни аристократи), XVIII – XIX век,
градски (рядко селски), XVIII – XIX век.

С течение на времето със замогването си помешчиците започват да следват примера на болярите да изграждат богати самостоятелни домове в селска местност, докато някои от последните, както и други представители на обществения елит, започват да строят и обзавеждат усадби в големите градове: главно в Москва, също в Санкт Петербург и в центровете на губернии.

Редица усадби са построени по оригинални творби на известни архитекти, представляващи днес паметници на руската архитектура. В усадбите на колекционери нерядко се събират значителни и ценни колекции от произведения на изобразителното и декоративно-приложното изкуство.

Някои усадби, принадлежали на меценати, получават известност като важни центрове на културния живот – например Абрамцево (Московска област). Други се прославят чрез своите знаменити собственици – като Тархани (Пензенска област), дом на поета Михаил Лермонтов.

Днешно състояние

След Октомврийската революция от 1917 г. дворянските усадби са изоставени от собствениците им, огромната част от тях са ограбени и запуснати. В някои от най-известните усадби в СССР са създадени музеи – в Архангелское (Московска област), Кусково и Останкино (Москва), Ясная Поляна (Тулска област) и др.

По сведения на Националния фонд „Възраждане на руската усадба“ в Русия към края на 2007 г. се наброяват около 7 хил. усадби, явяващи се паметници на историята и архитектурата, като около 2/3 от тях се намират в разрушено състояние.^[2]

Известни усадби

Абрамцево, Московска област
Архангелское, Московска област
Кусково, Москва
Останкино, Москва
Тархани, Пензенска област
Узкое, Москва
Ясная Поляна, Тулска област

Източници

В Общомедия има медийни файлове относно Усадби в Русия

↑ Поиск. Глоссарий.ru // Архивиран от оригинала на 2022-03-04. Посетен на 2007-12-14.
↑ Мария Фадеева. „Приценимся к прошлому“^{[неработеща препратка]} // Ведомости. Пятница, № 48 (85), 14 декабря 2007 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Усадьба“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Поиск. Глоссарий.ru // Архивиран от оригинала на 2022-03-04. Посетен на 2007-12-14.

[2] Мария Фадеева. „Приценимся к прошлому“^{[неработеща препратка]} // Ведомости. Пятница, № 48 (85), 14 декабря 2007 г.

[1]

[2]