Усадба

Усадбата е обособен недвижим имот с малко селище от селски тип или (по-късно) част от селище, в Руската империя.

Представлява комплекс от жилищни здания, главното от които е дом на богатото семейство –собственик на имота, заедно с прилежащите към него стопански, паркови и други постройки, често с религиозни сгради (параклис, църква и пр.), обикновено и с усадбен парк, съставляващи общо цяло.

Такива дворянски жилищни комплекси са изграждани в Русия през Късното средновековие. Строени са също и в градове. Някои причисляват извънградските дворци към усадбите.

Превод редактиране

На български език няма точен превод. Често се превежда (частично вярно и като цяло неточно) като:

имение – в Средновековна Русия думата означава феодално владение (което е обширно по обхват);
чифлик – самостоятелен комплекс от дом със стопански постройки на заможен земевладелец (чифликчия, чорбаджия) извън населено място в негов земеделски имот, рядко със значителна художествена стойност.

Историческо развитие редактиране

Терминът е с руски произход, свързан с историята на Руската империя, и се използва главно за владения с жилища на руски дворяни и заможни представители на други съсловия, отнасящи се към XVII – началото на XX век.

Разграничават следните основни категории усадби с особености, влияещи на външния им облик:

на боляри (висши аристократи), XVII век
на помешчици (дребни аристократи), XVIII – XIX век
градски (рядко в друг вид селища), XVIII – XIX век

С течение на времето със замогването си помешчиците започват да следват примера на болярите да изграждат богати самостоятелни домове в селска местност, докато някои от последните, както и други представители на обществения елит, започват да строят и обзавеждат усадби в големите градове: главно в Москва, също в Санкт Петербург и в центровете на губернии.

Редица от усадбите са построени по оригинални творби на известни архитекти, представляващи днес паметници на руската архитектура. В усадбите на колекционери нерядко се събират значителни и ценни колекции от произведения на изобразителното и декоративно-приложното изкуство.

Някои усадби, принадлежали на меценати, получават известност като важни центрове на културния живот – например Абрамцево (Московска област). Други се прославят чрез своите знаменити собственици – като Тархани (Пензенска област), дом на поета Михаил Лермонтов.

Днешно състояние редактиране

След Октомврийската революция от 1917 г. дворянските усадби са изоставени от собствениците им, огромната част от тях са ограбени и запуснати. В някои от най-известните усадби в СССР са създадени музеи – Архангелское (Московска област), Кусково и Останкино (Москва), Ясная Поляна (Тулска област) и др.

По сведения на Националния фонд „Възраждане на руската усадба“ в Русия към края на 2007 г. се наброяват около 7 хил. усадби, явяващи се паметници на историята и архитектурата, като около 2/3 от тях се намират в разрушено състояние.

Известни усадби редактиране

Архангелское, Московска област

Покровское, Вологодска област

Абрамцево, Московска област
Архангелское, Московска област
Кусково, Москва
Останкино, Москва
Тархани, Пензенска област
Узкое, Москва
Ясная Поляна, Тулска област

Вижте също редактиране

В Общомедия има медийни файлове относно Усадби в Русия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Усадьба“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.