Успение Богородично (Бабяни)

Бабянският манастир „Успение Богородично“ или „Света Богородица“ (на гръцки: Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου στη Λάκκα, Παναγία Μπάμπιανης) е женски православен манастир в ениджевардарското село Бабяни (Лака), Егейска Македония, Гърция.[1][2][3]

„Успение Богородично“
Κοιμήσεως της Θεοτόκου
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Бабяни
Вероизповедание православие
Епархия Воденска, Пелска и Мъгленска
Архиерейско наместничество Въртокопско
Статут действащ

МестоположениеРедактиране

Манастирът е разположен на два километра северно от Бабяни, в южните поли на Паяк.

ИсторияРедактиране

Най-старата дата в манастира, който първоначално е мъжки, е в надписа на камбанарията на църквата - 1714 година. От външната страна на южната стена на църквата, върху релефна плоча има втора дата: 1888, годината в която манастирът е обновен. В 1991 година след земетресение отново е ремонтиран.[3][2] Манастирската църква е служила за енорийска на Бабяни.[3] Българският кукушки околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Бабян, 7-8/III, 1 ч. от Мандалево. 26 български екзархийски къщи... Десет минути вън от селото, в самите поли на Паяк планина, има манастир „Св. Богородица“, без монаси. Той притежава около 150 погона нивя, ала приходите му се злоупотребяват. Манастирската черква, в която се черкуват селяните е затворена.[4]

Архивите на манастира са унщожени през Гражданската война в 1946 - 1949 година. Манастирът е възстановен в 1979 година като женски.[3]

В 1991 година след земетресение отново е ремонтиран.[2]

АрхитектураРедактиране

Католиконът на манастира е трикорабна базилика с двускатен покрив. Вътре в църквата са оцелели малко стенописи - в апсидата е Света Богородица Ширшая небес и йерарси в долната зона, в протезиса е Цар на славата, а в основата на купола пояс с лица на ангели. Иконостасът е дървен и модерен с 12 стари икони. Иконите са местно дело от втората половина на XIX век с изключение на смятаната за чудотворна икона на Богородица на десния проскинитарий и иконата на Събора на светите апостоли. Иконите се отличават със силните черти на лицата и с интензивна, тъмна проплазма. Големите изразителни очи съчетават сериозността и радостта, а дрехите винаги са в много интензивни цветове. Фонът е обикновено в сини нюанси, а сигнатурите са с главни букви. Иконите на Богородица и Апостолски събор са от друга работилница и се отличават със стилизирани непропорционални анатомични характеристики и скованост на телата, които придават интензивна изразителност и загадъчност на образите. Те са много по-ранни от другите икони и са дело на добър познавач на иконографското изкуство.[2]

БележкиРедактиране

  1. Ιερές Μονές. // Ιερά Μητρόπολη Εδέσσης, Πέλλης και Αλμωπίας. Посетен на 23 август 2020 г. (на гръцки)
  2. а б в г Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου στη Λάκκα. // Δήμος Πέλλας. Посетен на 23 август 2020 г. (на гръцки)
  3. а б в г Σύναξη της Παναγίας Μπάμπιανης στην Λάκκα Πέλλας. // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 23 август 2020 г. (на гръцки)
  4. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.