Успение Богородично (Житница)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“ е християнска църква в Житница, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм.

„Успение Богородично“
Zhitnitsa Catholic Church.jpg
фасада
Catholic church in Zhitnica, Bulgaria, alter 2.jpg
Вид на храма римокатолическа църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Житница
Вероизповедание Римокатолицизъм
Епархия Софийско-пловдивска
Архитектурен стил Готически
Изграждане 1923 г.
Статут действащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

История на енориятаРедактиране

От основаването на енорията около 1640 г. до края на 1797 г. в селото не е имало постоянен свещеник. Също не е имало и църква, службите са се провеждали в частни къщи от приходящи свещеници.[1]

През 1646 г. архиепископ Петър Богдан посещава село Хамбарлии и съобщава, че е имало общо 80 католици с децата. През 1742 г. епископ Никола Радовани в своя отчет до Конгрегацията на вярата в Рим съобщава: От там (Калояново) отидох в Хамбарлии, далеч половин час – покръстих 20, причестих 10 и намерих къщи 54, всичко 341 човека.[2]

Първият постоянен свещеник е отец Георги Тунов. Той служи в енорията от 1797 г. до избирането му за администратор на епархията през 1802 г. След него в енорията служат отците Павел Филипи, Павел Качиско и Антон Фишер.[1]

През 1837 г. епископ Иван Птачек съобщава за 481 католици. Един век по късно, през 1935 г. селото е имало 1780 жители.

От 1838 г. енорист е отец Йосиф Арабаджийски, От 1840 г. е отец Петър Касев. От 1842 г. свещеник е отец Едуард Валпа. С това енорията започва да се обслужва от отците-капуцини. От 1849 г. енорист е Маврикий Монферат. На 12 юни 1852 г. той закупува за храма статуя на Богородица, а през следващата година доставя от Цариград и първата камбана за храма, която бие за първи път също на 12 юни, но през 1853 г. за празника Тяло Христово.[1]

От 1856 г. енорист е отец Лудвиг от Аквила. От 1868 г. е Тобия от Тиферно. От 1875 г. свещеник е Антонино от Торино. От 1887 отново енорист е Тобия от Тиферно. Той построява нов енорийски дом, чийто основен камък е осветен на 22 май 1888 г.

След посещение на видния български учен д-р Любомир Милетич в селото в края на XIX век, той пише, че „През 1872 г. била издигната хубавата църква в Хамбарли с купол в средата. До нея е изградена камбанария от страна в двора. През 1875 г., след осемгодишно пребиваване в Хамбарли, отец Тобия се върнал в Италия, откъдето неговият предстоятел го изпратил като мисионер на остров Занта. Там прекарал като секретар на тогавашния католически епископ Монсеньор Бони до 1887 г., когато вследствие на многобройните молби от хамбарлийци, ордена го върнал в Хамбарли, където го и заварих. Той беше вече твърде стар и макар че не го бе напуснала съвсем старата му енергия, беше взел да се чувства уморен и затова ми казваше, като показваше портретите на своите братя и техните семейства в Италия, че желае да се прибере в отечеството си, за да поживее последните си години по-близо до своите роднини, от които през целия си живот беше получавал само писма и разменял портрети. С особено сияние в лицето ми се хвалеше, че успял най-сетне да изпълни и едно голямо, отдавна свое желание. Събрал средства и снабдил изградената от него камбанария до църквата с шест големи камбани, така че сега в цяло Пловдивско хамбарлийските камбани са най-хубави и най-звучни.“[3]

Поради увеличаване на населението, в началото на 1920-те е повдигнат въпроса за разширяване на сградата на църквата. Но е взето решение за издигане на нов храм. Създаден е комитет за събиране на средства. За две години е завършена новата сграда.[1] През 1928 г. в енорията е основано културно-просветното дружество „Св. Йосиф“.[4]

От 1935 г. енорийски свещеник е отец Козма Гюлов. На 26 май 1940 г. отец Гюлов полага основите на нов енорийски дом, който е завършен за един месец.[1] През 1944 г. за няколко месеца отец д-р Дамян Гюлов се установява в енорията[4].и отново подхваща работата по издаването на в. „Истина“ и създава нов редакционен комитет, в който влиза и отец Йосиф Стойков.

По време на така наречените Католически процеси през 1952 г. Йосиф Тончев, роден в Житница, e осъден на смърт за противонародна дейност. Oтец Рафаил Станев и отец Иван Станев, родени също в енорията, са осъдени съответно на 10 години и година и половина лишаване от свобода.

Епископ Георги Йовчев е бил енорийски свещеник в Житница преди да бъде да бъде издигнат в епископски сан.

През 90-те години на XX век енорийски свещеник е отец Максимилиан (Йосиф) Балабански. Той изгражда свещенически дом с голям салон за срещи и представления в приземието. Той също е инициатор за изграждане на паметник на светеца Максимилиян Колбе в селото.

От 1992 г. до 2000 г. енорист е отец Максимилиян Балабански. По време на неговото служение се прави частичен ремонт на храма и духовният живот в Житница се пробужда - привличат се верни от всички възрасти, започва работа с младежите, организират се срещи, изнасят се пиеси. Първото представление е за Дева Мария Лурдска и е реализирано в църквата. След него има множество изяви, които се случват на истинска сцена в съградения от него нов енорийски дом. Поставена е и пиеса за живота на Свети Максимилиан Колбе.

Благодарение на отец Максимилиян в енорията пристигат и сестрите Францисканки Мисионерки на Сърце Исусово. Под ръководството на сестра Франсуаз построяват своя дом. Сестрите помагат във вероучение и в подготовката на деца и младежи за тайнствата Първо Причастие и Миропомазание. Те поставят началото на традицията всяка година за Рождество Христово да се подготвя коледно тържество с участие на децата и младежите от енорията.

От 2018 г. енорист е отец Борис Стойков, който се заема да ремонтира храма. Сестрите францисканки – сестра Грейси и сестра Светла помагат в пасторалните дейности в енорията. Въвличат се доброволци в облагородяването на храма и пространствата около него.

Свещеници от ЖитницаРедактиране

  • отец Тобия Чалъков, ръкоположен на 25 ноември 1892 г.
  • отец Йосиф Начов, ръкоположен на 30 август 1898 г.
  • отец Никола Селимов, ръкоположен на 9 юни 1900 г.
  • отец Йосиф Германов, ръкоположен на 12 април 1912 г.
  • отец Йосиф Тончев, ръкоположен на 20 декември 1913 г.
  • отец Тобия Станев, ръкоположен на 28 март 1914 г.
  • отец Иван Селимов, ръкоположен на 28 юни 1936 г.
  • отец Рафаил Станев, ръкоположен на 28 юни 1936 г.
  • отец Атанас Селимов, роден 1911г., починал 1986г.
  • отец Станислав Танчев, роден 1916г., починал 1985г.
  • отец Атанангел Карачев
  • отец Алуис Бодурски, роден 1928г., починал на18.02.1996
  • отец Иван Станев
  • отец Франц Станев
  • отец Иван Топалски, ръкоположен на 29 август 1998 г.
  • епископ Румен Станев, ръкоположен на 11 ноември 1999 г.
  • отец Милко Топалски, ръкоположен на 16 юли 2005 г.
  • отец Недялко Начев, ръкоположен на 22 ноември 2008 г.
  • отец Венцислав Николов, ръкоположен на 8 май 2010 г.

Енористи и свещеници, служили в енориятаРедактиране

  • отец Георги Тунов (от 1797)
  • отец Павел Филипи (от 1806)
  • отец Павел Калчиско (от 1815)
  • отец Антон Фишер (от 1838) - редемпторист
  • отец Йосиф Арабаджийски (от 1938)
  • отец Петър Касев (от 1940)
  • отец Едуард Валпа (от 1842) - капуцин
  • отец Серафим от Кастротермини (от 1845) - капуцин
  • отец Маурицио де Кастелацо (от 1849) - капуцин
  • отец Людвиг от Аквила (от 1856) - капуцин
  • отец Тобия от Тиферно (от 1868) - капуцин
  • отец Антонио от Торино (от 1875) - капуцин
  • отец Тобия от Тиферно (от 1887) - капуцин
  • отец Салватор Ашиков (от 1900) - капуцин
  • отец Евгений Райков (от 1901) - капуцин
  • отец Йосиф Терзиев (от 1918)
  • отец Бенедикт Чувалски (от 1920)
  • отец Валентин Делянин (от 1920) - капуцин
  • отец Козма Гюлов (от 1935) - капуцин
  • отец Антон
  • отец Григорий Гайдаджийски
  • отец Кирил
  • отец Благой
  • отец Лино Маринов
  • отец Методий Бадов
  • отец Лъв Рончев
  • отец Тимотей Зайков
  • отец Павел Йотов
  • отец Благой Плацигов
  • отец Петър Бегов
  • епископ Георги Йовчев
  • отец Лаврентий Стрехин
  • отец Богдан Гиев
  • отец Максимилиян Балабански (1992-2000)
  • отец Франчишек Дрихуш (2000-2003)
  • отец Евгений Рожански (2003-2005)
  • отец Христо Табаков (2005-2018)
  • отец Борис Стойков (2018-)

История на храмаРедактиране

Първата католическа църква е построена през 1845 г.[2] Енорист по това време е отец Едуард Валпа.

На 3 май 1872 г. са положени основите на нов храм по план и под ръководството на отец Ернесто Саватоне. Сградат е била дълга 32 m, щирока 28 m и висока 21 m. На 31 август 1873 г. храмът е осветен от архиепископ Франческо Рейнауди.[1]

Сегашната сграда на църквата е строена през 1923 г. Тя е дълга 40 m и широка - 18 m. Благословена е на 16 септември 1923 г. от епископ Викенти Пеев.[1]

По времето когато енорист е на отец Христо Табаков, се продължава с подобряване на облика на църквата и материалното ѝ подновяване – поправя се покривът, сменят се прозорците на храма с витражи. През 2006 г. е монтиран нов часовник. Две години по късно са подменени дървените кули с нови направени от специална ламарина, която отразява светлината от слънцето. По този начин обновените камбанарии се виждат на разстояние от близо 30 километра.

В периода 2019-2020 по инициатива на отец Борис се извършва основен ремонт на храма с нова декорация на интериора и обновено олтарно пространство с гранитна настилка.

Храмов празник – 15 август.

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж 100-годишният юбилей на капуцините в България (1841 – 1941), София, 1941
  2. а б Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
  3. д-р Любомир Милетич, Нашите павликяни, 1904 г.
  4. а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.