Успение Богородично (Лешочки манастир)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Успение Богородично“) е възрожденска църква в Лешочкия манастир, Северна Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
| „Успение Богородично“ „Успение Богородично“ | |
 Общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Лешочки манастир |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Тетовско-Гостиварска |
| Архиерейско наместничество | Гостиварско |
| Изграждане | 1879 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
Църквата е спомената за пръв път в 1326 година, когато е дарена на манастира „Света Богородица Левишка“ в Призрен.[1] В църквата има надпис, че е изградена в 1641 година при Никанор, владика Скопски и Положки. Строежът е завършен в 1646 година.[2] По-късно става метох на Лешочкия манастир „Свети Атанасий“. В 1818 година в храма, който след запускането на „Свети Атанасий“ вече е католикон на манастира, се установява Кирил Пейчинович, който развива тук активна духовна и просветна дейност и след смъртта си в 1845 година е погребан до църквата.[1]
В архитектурно отношение е триконхален храм, като конхите отвън са тристранни. На западната страна по-късно е дозидан нартекс.[1]
Живописта в храма е три слоя. Най-старият е от периода преди 1326 година, следващият е от времето на обновата при епископ Никанор в 1641 година и третият е възрождениски – от 1879 година, дело на галичкия зограф Михаил Гюрчинов,[1] подписал се „Михаiлъ Зѡграфъ Zюрчиновъ Галичникъ“.[3]
Владишкият трон е дело на дебърски резбари от рода Максимовци от Битуше.[4]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1302. (на македонска литературна норма)
- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 50.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 225.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 261.