Уста Гавраил

устабашия (главен майстор) на дюлгерския еснаф в Копривщица

Уста (Майстор) Гавраил е възрожденски майстор-дюлгерин, архитектон и устабашия (главен майстор) на еснафа родом от Одрин, работил дълго време в град Копривщица.

Уста Гавраил
български архитект
главен майстор на еснафа в Копривщица
Роден
неизвестно
Починал
неизвестно
неизвестно

Майстор Гавраил има значително количество градежи в града, извършени около средата на XIX век. Строителните похвати, прилагани от него, са съобразени с характерния за Възраждането архитектурен стил, наречен по-късно „български барок“. Стилът, развит от възрожденските архитекти, обогатен от тукашната душевност и стремеж за единство с природата, е значително по-скромен от европейските образци.[1] Фронтоните на редица сгради в Копривщица са оформени с „кобиличните“ линии, определящи и цялостния вид и конструкция на съответната сграда. Горните сводове на редица от кованите порти, копривщенските чешми с плитките ниши, с въжеобразните си фризове и соломоновия печат,[2] фино хармонират с природата – отдолу са с изчистени, прави линии, а отгоре се къдрят като небето.

Строежът на храма „Свети Николай“ започва след набавяне на султанско мурафле с позволение за издигането на нова църква (1839) и приключва през 1842 г.[3] Според Константин Иречек сградата е произведение на „гръцки майстори от Пловдив“,[4] а според Никола Мавродинов – на одринския майстор Уста Гавраил, който „извиква за тоя строеж майстори, калфи и чираци от Мирково, от Брацигово и от Одрин“.[5]

При построяването на църквата е използван левантински стил. Стените отвън са иззидани с каменни блокове от светлосив, пълен с блестящи люспици камък. За спойка са използвани ситно счукани керемиди, жълтък от яйца и утайки от зехтин, поради което фугите са с нежен, светлорозов оттенък и са много здрави.[6]

Талантът на Уста Гавраил стилно се изявява при строежа на други бисери: Гърковата къща (1842 г.) Моравеновата чешма (1843 г.) Генчо-Стайковата къща (около 1855 г.) и Млъчковата къща (1855 г.). Работата на одринския майстор решително оказва значително влияние върху архитектурните прелести на град Копривщица.

ТворбиРедактиране

Име Населено място Построена Снимка
Храм Свети Николай
Паметник на култутата с
Местно, ансамблово значение
Копривщица 1839 – 1842  
Гъркова къща
Паметник на култутата с
Национално значение
Копривщица 1842  
Моравенова чешма
Паметник на култутата с
Местно, ансамблово значение
Копривщица 1843  
Генчо-Стайкова къща
Паметник на култутата с
Национално значение
Копривщица 1855  
Млъчкова къща
Паметник на култутата с
Национално значение
Копривщица 1855  

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Liternet.bg. Архитектурата – източник на познание за българското историческо битие през XVIII и XIX век. Посетен на 17 февруари 2022
  2. Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Анна Рошковска. Писаните къщи на Копривщица. София, ОФ, 1980. с. 308 – 309.
  3. Иречек, К. Пътувания по България (прев. Стоян Аргиров). Пловдив, 1899, 356; Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 578.
  4. Иречек, К. Пътувания по България. Пловдив, 1899, 356.
  5. Мавродинов, Н. Изкуството на Българското възраждане. С., 1957, 146.
  6. Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“ Изд. „Наука и изкуство“. с. 100 – 101 . София 1962