Уста Гавраил
Уста (Майстор) Гавраил е възрожденски майстор-дюлгерин, архитектон и устабашия (главен майстор) на еснафа родом от Одрин, работил дълго време в град Копривщица. През 40-те и 50-те години на XIX век, пристигнал от Одрин по покана на тамошните преселници от копривщенския род Керекови.[1]
| Уста Гавраил | |
| български архитект главен майстор на еснафа в Копривщица | |
 | |
| Роден |
неизвестно
|
|---|---|
| Починал | неизвестно
неизвестно |
Майстор Гавраил има значително количество градежи в града, извършени около средата на XIX век. Строителните похвати, прилагани от него, са съобразени с характерния за Възраждането архитектурен стил, наречен по-късно „български барок“. Стилът, развит от възрожденските архитекти, обогатен от тукашната душевност и стремеж за единство с природата, е значително по-скромен от европейските образци.[2] Фронтоните на редица сгради в Копривщица са оформени с „кобиличните“ линии, определящи и цялостния вид и конструкция на съответната сграда. Горните сводове на редица от кованите порти, копривщенските чешми с плитките ниши, с въжеобразните си фризове и соломоновия печат,[3] фино хармонират с природата – отдолу са с изчистени, прави линии, а отгоре се къдрят като небето.
Строежът на храма „Свети Николай“ започва след набавяне на султанско мурафле с позволение за издигането на нова църква (1839) и приключва през 1842 г.[4] Според Константин Иречек сградата е произведение на „гръцки майстори от Пловдив“,[5] а според Никола Мавродинов – на одринския майстор Уста Гавраил, който „извиква за тоя строеж майстори, калфи и чираци от Мирково, от Брацигово и от Одрин“.[6]
При построяването на църквата е използван левантински стил. Стените отвън са иззидани с каменни блокове от светлосив, пълен с блестящи люспици камък. За спойка са използвани ситно счукани керемиди, жълтък от яйца и утайки от зехтин, поради което фугите са с нежен, светлорозов оттенък и са много здрави.[7]
Талантът на Уста Гавраил стилно се изявява при строежа на други бисери: Гърковата къща (1842 г.) Моравеновата чешма (1843 г.) Генчо-Стайковата къща (около 1855 г.) и Млъчковата къща (1855 г.). Работата на одринския майстор решително оказва значително влияние върху архитектурните прелести на град Копривщица.
Взаимноосигурителната каса в Копривщица е дружество за взаимно подпомагане, основано от еснафските сдружения на абаджиите и дюлгерите в град Копривщица през 1830 година. Устабашия (главен майстор) и архитектон на дюлгерския еснаф по това време е Уста Гавраил.[8]
Творби редактиране
| Име | Населено място | Построена | Снимка |
|---|---|---|---|
| Храм Свети Николай Паметник на култутата с Местно, ансамблово значение |
Копривщица | 1839 – 1842 | 
|
| Гъркова къща Паметник на култутата с Национално значение |
Копривщица | 1842 | 
|
| Моравенова чешма Паметник на култутата с Местно, ансамблово значение |
Копривщица | 1843 | 
|
| Генчо-Стайкова къща Паметник на култутата с Национално значение |
Копривщица | 1855 | 
|
| Млъчкова къща Паметник на култутата с Национално значение |
Копривщица | 1855 |
|
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Мухова, Светлана. Нови данни за дюлгерите, работили в Копривщица птрз XIX век. История, 2021. с. кн. 2.
- ↑ Liternet.bg. Архитектурата – източник на познание за българското историческо битие през XVIII и XIX век. Посетен на 17 февруари 2022
- ↑ Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Анна Рошковска. Писаните къщи на Копривщица. София, ОФ, 1980. с. 308 – 309.
- ↑ Иречек, К. Пътувания по България (прев. Стоян Аргиров). Пловдив, 1899, 356; Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 578.
- ↑ Иречек, К. Пътувания по България. Пловдив, 1899, 356.
- ↑ Мавродинов, Н. Изкуството на Българското възраждане. С., 1957, 146.
- ↑ Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“ Изд. „Наука и изкуство“. с. 100 – 101 . София 1962
- ↑ Тайните на забогатяването на първите български милионери // vesti.bg, 23 април 2021. Посетен на 14 юли 2022.