Ушата медуза

вид мешесто

Ушатата медуза, наричана още обикновена медуза, лунна медуза или аурелия (Aurelia aurita), е широко разпространен вид медуза от семейство Ulmaridae.

Ушата медуза
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Мешести (Cnidaria)
клас:Същински медузи (Scyphozoa)
разред:Дискомедузи (Semaeostomeae)
семейство:Ulmaridae
род:Aurelia
вид:Ушата медуза (A. aurita)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Ушата медуза в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение и местообитание

редактиране

Обитава главно крайбрежните топли води на Атлантическия (в това число Северно, Балтийско и Черно море), Индийския и Тихия океан.[1] Обикновено се носи близо до повърхността, но при лоши метеорологични условия може да слезе по-дълбоко.

Описание

редактиране

Диаметърът на медузата варира от 5 до 40 cm. Тялото е с кръгла форма, прозрачно и може да се разпознае лесно по четирите полови жлези със синкаво-розов цвят и формата на подкова. По ръба на тялото с форма на чадър има множество ресни. В центъра се намира устното отверстие. Устните й рамене са прибрани към центъра на диска, разположен около устата, и почти не висят. Движението на медузата е ограничено, поради което тя като цяло се носи по течението. Медузата плува, като периодично свива и разпуска тялото си. [1] Следователно, тя предпочита води с постоянни течения. Най-добре се развива при температура на водата 9 – 19 °C, но може да живее в граници от 6 до 31 °C. Има висок толерантност към ниската соленост.[2]

Храни се с ракообразни, протозои, ротифери и ларви на риби. Когато цъфти, може да окаже значително въздействие върху планктона. Това обикновено се случва през топлите месеци.[1]

Ушатата медуза представлява храна за много морски животни, сред които риба луна, кожеста костенурка, Phacellophora camtschatica, Aequorea victoria и други.[3][4][5]

Медузата е полупрозрачна или млечнобяла, пронизана с множество радиални канали, които започват от центъра на диска и се насочват към периферията, и лесно може да бъде различена по четирите си подковообразни гонади, които се виждат през камбанката ѝ. Опарването ѝ води да зачервяване на кожата при хората и не е опасно, освен ако опареният не е алергичен към токсините.[6]

Размножаване

редактиране

Медузата се размножава по полов път. В тялото, в основата на устата са разположени половите жлези. Те имат подковообразна форма. Нямат полови канали и зрелите полови продукти се освобождават, като се разпукват стените на жлезите. Оплождането на яйцето става във водата. От оплоденото яйце се развива ларва - планула, покрита с реснички. С тях тя плува. Въпреки това тя е планктонен организъм, защото трудно се съпротивява на водните течения.

Скоро след оформянето си ларвата се спуска към дъното и се прикрепва към подводен предмет. Появява се вдлъбване, което постепенно се увеличава. Така се образува двупластна ларва-полип с пипала около устата. Полипът се размножава чрез пъпкуване. След известно време спира да пъпкува и започва да се прещъпва напречно. В резултат се отделят дисковидни по форма тела, наречени ефири. Те се носят от водните течения, растат и постепенно се оформят в малки медузи.[7]

Източници

редактиране
  1. а б в Black Sea Watch. Списък видове // 3 април 2018.
  2. Rodriguez, R. J. February 1996. Aurelia aurita (Saucer Jelly, Moon Jelly, Common Sea Jelly Jellyfish) Narrative
  3. Strand, S. W. и др. Predatory behavior of Phacellophora camtschatica and size-selective predation upon Aurelia aurita (Scyphozoa: Cnidaria) in Saanich Inlet, British Columbia // Marine Biology 99 (3). 1988. DOI:10.1007/BF02112134. с. 409 – 414.
  4. Towanda, T., Thuesen, E. V. Ectosymbiotic behavior of Cancer gracilis and its trophic relationships with its host Phacellophora camtschatica and the parasitoid Hyperia medusarum. Т. 315. 2006. DOI:10.3354/meps315221. с. 221 – 236. Архив на оригинала от 2017-08-11 в Wayback Machine.
  5. Arai, M. N. A Functional Biology of Scyphozoa. London, Chapman and Hall, 1997. ISBN 978-0-412-45110-2. с. 68 – 206.
  6. Митьо Маринов, Стела Атанасова. Най-опасните животни в Черно и Бяло море // 24chasa, 15 юли 2017. Посетен на 25 август 2019.
  7. Ангелов, Павел. Атлас по зоология. 1982.