Уши (село)

село в община Трекляно, обл. Кюстендил

У̀ши е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.[2]

Уши
България
42.5247° с. ш. 22.5611° и. д.
Уши
Област Кюстендил
42.5247° с. ш. 22.5611° и. д.
Уши
Общи данни
Население27 души[1] (15 март 2024 г.)
1,76 души/km²
Землище15,394 km²
Надм. височина1138 m
Пощ. код2557
Тел. код07927
МПС кодКН
ЕКАТТЕ75232
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП за България; 2011)

География

редактиране

Село Уши се намира в планински район, северозападно от Кюстендил, в областта Краище, в южните дялове на Кобилската планина. Съставено е от няколко рзпръснати махали – Самарджийска, Стоянова, Калеина, Знеполска, Николина, Златанова, Костадинова, Велкова и Кошарска.

Името на селото е уникално и няма аналог или подобие в България. В Сръбски източници се споменава като Уш, но това не дава яснота за значението и произхода му. Има предположения, че името на селото може да произлиза от намираща се в землището планинска форма, подобаваща уши.

Население

редактиране
  • 1880 – 333 жители
  • 1900 – 378 жители
  • 1926 – 124 жители
  • 1934 – 489 жители
  • 1946 – 434 жители
  • 1956 – 324 жители
  • 1965 – 227 жители
  • 1975 – 137 жители
  • 1978 – 124 жители
  • 1984 – 90 жители
 
Училището в селото в началото на 20 век

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Уши е старо средновековно селище. В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Уж като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 4 мюсюлмански домакинства и 52 християнски домакинства, 5 бащини и 4 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано село Уши към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 9 данъкоплатци - 8 българи и 1 турчин. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в турски регистър от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците.

До 1878 година Уши е господарско село и земите му принадлежат на турски чифликчии, на които селяните изплащат рента. Според османо-турски документи в 1864 година Уши има 16 ханета (117 жители от мъжки пол), а в 1874 година – 32 ханета (160 мъже).

От 1878 година селото е в границите на България и е част последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия.

През 1878 година земите на чифликчиите са взети от местните жители, които ги обработват, и по-късно, след правителствен заем, са изплатени на предишните им собственици. Този заем е изплащан от ушинчани в продължение на десетилетия.

През 1893 година в селото е открито първоначално училище, а в 1929 година – читалището „Бай Здравко“.

В 1949 година е построена нова училищна сграда. От 1952 г. селото е електрифицирано, а от 1955 г. - водоснабдено. През 1957 година е създадено ТКЗС „Червена звазда“, което през 1979 г. е включено в АПК „Краище“ в с. Трекляно

Активни миграционни процеси.

Село Уши принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности

редактиране
  • Оброк. Намира се на около 1 км северозападно от кметството в местността „Рид“ при махала Велкова.
  • Оброк „Свети Прокопий“. Намира се на около 1 км североизточно от кметството при махала Кошарска. Службата е на 21 юли по стар стил. Няма оброчен знак.
  • Паметник на загиналите воини през 1912-1913 г., 1915-1918 г. и 1941-1945 г.
  • Паметник на загиналите във войните през 1913 г.

Личности

редактиране
  • Атанас Костов Динев – Кривошията, род.1923 г.- голям общественик, неуморим деятел за благото на хората.

Литература

редактиране
  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.479-483;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.755-756;
  • Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864-1919, София 1996, с. 192;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.42-44;
  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 669 - 670.