ФК „Дженоа“

(пренасочване от ФК Дженоа)

„Дженоа Крикет енд Футбол Клъб“ (Genoa Cricket and Football Club) е професионален футболен клуб от град Генуа, Италия.

Дженоа
Genoa Cricket and Football Club SpA
Прозвище„Грифоните“ (The Griffin[1])
„Червено-сините“ (I Rossoblu)
„Старият глупак“ (Il Vecchio Balordo)[2]
Основан7 септември 1893 г.
ДържаваИталия
СтадионСтадио Луиджи Ферарис
Капацитет36 599
Собственик777 Партнърс
Президент Алберто Зангрило
Старши треньор Алберто Джилардино
ПървенствоСерия А
2023/2411-то
УебсайтОфициален сайт
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ФК „Дженоа“ в Общомедия
Стадион Луиджи Ферарис

Крикет и лекоатлетическата секция в клуба са създадени от пребиваващ в Италия англичанин – Джеймс Спенсли през 1893 г. Дженоа е известен с прозвището „Грифони“, поради животното, което се намира на герба на отбора. Това е най-старият футболен отбор в Италия.

История редактиране

Футболната част на клуба започва своето съществуване през 1897 г. Поради английския характер на отбора, първите екипи на отбора са с цветовете на Английския национален отбор. През същата тази година Дженоа се сдобива със собствен терен в кваратал Понте Карега. Не след дълго отборът изиграва и първата си среща срещу сборен отбор от играчи на Интернационал Торино и ФБК Торинезе.

Постепенно започва развитието на футбола в Италия – през 1898 г. се основава Италианска футболна федерация и се провежда първият официален турнир Италиански футболен шампионат. Дженоа е първият официален шампион. На 8 май 1898 г. те печелят това призвание след победа над Интернационал Торино с 3:1 след продължения. През следващата година Дженоа печели втората си поредна титла, като побеждава ФБК Торинезе с 3:1.

Същата година отборът сменя цвета на своите екипи – вертикално бяло-сини линии, известни като „бианкоблу“. През 1900 г. Дженоа установява тотална доминация в шампионата на Италия, след като печели своята трета поредна титла след победа над местния съперник Сампдория със 7:0. Дженоа прави нова смяна на екипите, като въвежда днешните червено-сини вертикални ивици, които им носят названието „рособлу". Следващите години Дженоа печели още една титла на Италия. Дженоа е първият италиански клуб, който изиграва среща с отбор от друга държава. Това се случва на 27 април 1903 г. в град Ница, Франция срещу местния отбор. Следващите години отборът бележи спад в своето представяне. Най-пагубният период за отбора през тези години е по време на Първата световна война, когато загиват няколко основни играчи на отбора и основателят му. В годините след Първата световна война отборът се налага като най-добрия северен отбор в Италия.

През сезон 1922/23, Дженоа печели титлата след победа над отбора на Лацио с 6:1. През следващата година отборът, предвождан от Джовани Де Пра, Луиджи Бурландо и Ренцо ди Вечи печели Скудетото за пореден път. С узурпирането на властта в Италия от Бенито Мусолини и фашисткия му режим, през 1928 г., отборът на Дженоа е принуден да се раздели с английските части от името си и е принуден да се преименува на „Genova 1893 Circolo del Calcio“.

 
Последният отбор на Дженоа, спечелил Скудето през 1924 г.

През този период отборът се състезава в Европейската купа, като стига до четвъртфинал през 1928 г. и финал, който губи през 1929/30 г. Следващите сезони за отбора на Дженоа са с променлив успех – през 1936/37 година печелят Купата на Италия, но в първенството остават едва 6-и.

След края на Втората световна война, Дженоа престава да бъде водещ отбор и се превръща в отбор от средата на таблицата. През 1959/60 година отборът изпада в долна дивизия, но на следващата успява да се завърне в елита на Италианския футбол и да спечели Купата на Алпите през 1962 г.

През 70-те години на 20 век отборът се лута между различните дивизи на Италия. През 80-те години под ръководството на Луиджи Симони, Дженоа печели сребърните медали в първенството на Италия.

През 90-те години Дженоа се подвизава през по-голямата част от времето в Серия Б. През 2005 г. отбора печели промоция за Серия А, но е разследван за уреждане на последния мач от сезона с Венеция, от чието спечелване зависи промоцията на отбора. Федерацията на Италия преценява, че клубът е виновен по този казус и го изпраща да играе в Серия Ц1. В последващите години отборът печели поседователно промоции за всяка по-горна серия и през 2007 г. се завръща в Серия А.

Дженоа е многократен участник в европейските клубни турнири. Най-големият успех на отбора е достигането до полуфинал за Купата на УЕФА през сезон 1991/92.

Успехи редактиране

Национални редактиране

  •     Серия А
    •   Шампион (9): 1897/98, 1898/99, 1899/1900, 1901/02, 1902/03, 1903/04, 1914/15, 1922/23, 1923/24
    •   Вицешампион (8): 1901, 1905, 1912/13, 1913/14, 1921/22, 1924/25, 1927/28, 1929/30
  •     Купа на Италия:
    •   Носител (1): 1937
    •   Финалист (1): 1940
  • Серия Б:
    •   Шампион (6): 1934/35, 1952/53, 1961/62, 1972/73, 1975/76, 1988/89
  • Серия С/Серия С1:
    •   Шампион (1): 1970/71 (група Б)

Международни редактиране

Състав редактиране

Последна актуализация: 24 август 2018

Вратари
01   Федерико Маркети
25   Рок Водишек
97   Йонуц Раду
Защитници
02   Николас Споли
03   Корай Гюнтер
04   Доменико Кришито  
5   Лисандро Лопес
14   Давиде Бираски
32   Педро Перейра
33   Иван Лакичевич
87   Ервин Зуканович
Халфове
08   Ромуло
015   Лука Маццителли
18   Естебан Ролон
22   Дарко Лазович
24   Даниел Беса
27   Лоренцо Калегари
30   Сандро
40   Стефан Омеонга
45   Юри Медейруш
88   Оскар Хилемарк
Нападатели
09   Кшиштоф Пятек
10   Джанлука Лападула
11   Кристиан Куаме
19   Горан Пандев
26   Никола Далмонте
39   Андреа Фавили

Известни бивши футболисти редактиране

Бивши треньори редактиране

Български футболисти редактиране

Източници редактиране

  1. griffin // dictionary.com, 3 March 1909. Архивиран от оригинала на 28 May 2009.
  2. Gianni Brera // Circolo Gianni Brera. Архивиран от оригинала на 2009-02-25. Посетен на 3 March 2009.

Външни препратки редактиране