ФК „Дженоа“
„Дженоа Крикет енд Футбол Клъб“ (Genoa Cricket and Football Club) е професионален футболен клуб от град Генуа, Италия.
![]() | ||||
---|---|---|---|---|
Genoa Cricket and Football Club SpA | ||||
Прозвище | „Грифоните“ (The Griffin[1]) „Червено-сините“ (I Rossoblu) „Старият глупак“ (Il Vecchio Balordo)[2] | |||
Основан | 7 септември 1893 г. (на 130 г.) | |||
Държава | Италия | |||
Стадион | „Стадио Луиджи Ферарис“ | |||
Капацитет | 36 599 | |||
Собственик | 777 Партнърс | |||
Президент | ![]() | |||
Старши треньор | ![]() | |||
Първенство | Серия А | |||
2022/23 | 2-ро ![]() | |||
Уебсайт | Официален сайт | |||
Екипи и цветове | ||||
| ||||
ФК „Дженоа“ в Общомедия |

Крикет и лекоатлетическата секция в клуба са създадени от пребиваващ в Италия англичанин – Джеймс Спенсли през 1893 г. Дженоа е известен с прозвището „Грифони“, поради животното, което се намира на герба на отбора. Това е най-старият футболен отбор в Италия.
История редактиране
Футболната част на клуба започва своето съществуване през 1897 г. Поради английския характер на отбора, първите екипи на отбора са с цветовете на Английския национален отбор. През същата тази година Дженоа се сдобива със собствен терен в кваратал Понте Карега. Не след дълго отборът изиграва и първата си среща срещу сборен отбор от играчи на Интернационал Торино и ФБК Торинезе.
Постепенно започва развитието на футбола в Италия – през 1898 г. се основава Италианска футболна федерация и се провежда първият официален турнир Италиански футболен шампионат. Дженоа е първият официален шампион. На 8 май 1898 г. те печелят това призвание след победа над Интернационал Торино с 3:1 след продължения. През следващата година Дженоа печели втората си поредна титла, като побеждава ФБК Торинезе с 3:1.
Същата година отборът сменя цвета на своите екипи – вертикално бяло-сини линии, известни като „бианкоблу“. През 1900 г. година Дженоа установява тотална доминация в шампионата на Италия, след като печели своята трета поредна титла след победа над местния съперник Сампдория със 7:0. Дженоа прави нова смяна на екипите, като въвежда днешните червено-сини вертикални ивици, които им носят названието „рособлу". Следващите години Дженоа печели още една титла на Италия. Дженоа е първият италиански клуб, който изиграва среща с отбор от друга държава. Това се случва на 27 април 1903 г. в град Ница, Франция срещу местния отбор. Следващите години отборът бележи спад в своето представяне. Най-пагубният период за отбора през тези години е по време на Първата световна война, когато загиват няколко основни играчи на отбора и основателят му. В годините след Първата световна война отборът се налага като най-добрия северен отбор в Италия.
През сезон 1922/23, Дженоа печели титлата след победа над отбора на Лацио с 6:1. През следващата година отборът, предвождан от Джовани Де Пра, Луиджи Бурландо и Ренцо ди Вечи печели Скудетото за пореден път. С узурпирането на властта в Италия от Бенито Мусолини и фашисткия му режим, през 1928 г., отборът на Дженоа е принуден да се раздели с английските части от името си и е принуден да се преименува на „Genova 1893 Circolo del Calcio“.
През този период отборът се състезава в Европейската купа, като стига до четвъртфинал през 1928 г. и финал, който губи през 1929/30 г. Следващите сезони за отбора на Дженоа са с променлив успех – през 1936/37 година печелят Купата на Италия, но в първенството остават едва 6-и.
След края на Втората световна война, Дженоа престава да бъде водещ отбор и се превръща в отбор от средата на таблицата. През 1959/60 година отборът изпада в долна дивизия, но на следващата успява да се завърне в елита на Италианския футбол и да спечели Купата на Алпите през 1962 г.
През 70-те години на 20 век отборът се лута между различните дивизи на Италия. През 80-те години под ръководството на Луиджи Симони, Дженоа печели сребърните медали в първенството на Италия.
През 90-те години Дженоа се подвизава през по-голямата част от времето в Серия Б. През 2005 г. отбора печели промоция за Серия А, но е разследван за уреждане на последния мач от сезона с Венеция, от чието спечелване зависи промоцията на отбора. Федерацията на Италия преценява, че клубът е виновен по този казус и го изпраща да играе в Серия Ц1. В последващите години отборът печели поседователно промоции за всяка по-горна серия и през 2007 г. се завръща в Серия А.
Дженоа е многократен участник в европейските клубни турнири. Най-големият успех на отбора е достигането до полуфинал за Купата на УЕФА през сезон 1991/92.
Успехи редактиране
Национални редактиране
- Серия А
- Купа на Италия:
- Серия Б:
- Серия С/Серия С1:
Международни редактиране
- Купа на УЕФА:
- 1/2 финалист (1): 1991/92
- Купа Митропа:
- Купа на Алпите:
- Англо-Италианска купа:
Състав редактиране
Последна актуализация: 24 август 2018
Вратари | |
---|---|
1 | Федерико Маркети |
25 | Рок Водишек |
97 | Йонуц Раду |
Защитници | |
---|---|
2 | Николас Споли |
3 | Корай Гюнтер |
4 | Доменико Кришито |
5 | Лисандро Лопес |
14 | Давиде Бираски |
32 | Педро Перейра |
33 | Иван Лакичевич |
87 | Ервин Зуканович |
Халфове | |
---|---|
8 | Ромуло |
15 | Лука Маццителли |
18 | Естебан Ролон |
22 | Дарко Лазович |
24 | Даниел Беса |
27 | Лоренцо Калегари |
30 | Сандро |
40 | Стефан Омеонга |
45 | Юри Медейруш |
88 | Оскар Хилемарк |
Нападатели | |
---|---|
9 | Кшиштоф Пятек |
10 | Джанлука Лападула |
11 | Кристиан Куаме |
19 | Горан Пандев |
26 | Никола Далмонте |
39 | Андреа Фавили |
Известни бивши футболисти редактиране
Бивши треньори редактиране
- Луиджи Симони
- Роберто Донадони
- Франческо Гуидолин
Български футболисти редактиране
- Андрей Гълъбинов: 2017 – 2018