„Дженоа Крикет енд Футбол Клъб“ (Genoa Cricket and Football Club) е професионален футболен клуб от град Генуа, Италия.

Flag of Italy.svg Дженоа
Genoa Cricket and Football Club SpA
Прозвище „Грифоните“ (The Griffin[1])
„Червено-сините“ (I Rossoblu)
„Старият глупак“ (Il Vecchio Balordo)[2]
Основан 7 август 1893 г.  (на 126 г.)
Стадион Стадио Луиджи Ферарис
Капацитет 36 599 [3]
Президент Flag of Italy.svg Енрико Прециози
Старши треньор Flag of Italy.svg Аурелио Андреацоли
Първенство Серия А
2018/19 17-о RedDownArrow.svg (-5)
Уебсайт Официален сайт
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ФК Дженоа в Общомедия

Крикет и лекоатлетическата секция в клуба са създадени от пребиваващ в Италия англичанин – Джеймс Спенсли през 1893 г. Дженоа е известен с прозвището „Грифони“, поради животното, което се намира на герба на отбора. Това е най-старият футболен отбор в Италия.

ИсторияРедактиране

Футболната част на клуба започва своето съществуване през 1897 г. Поради английския характер на отбора, първите екипи на отбора са с цветовете на Английския национален отбор. През същата тази година Дженоа се сдобива със собствен терен в кваратал Понте Карега. Не след дълго, отборът изиграва и първата си среща срещу сборен отбор от играчи на Интернационал Торино и ФБК Торинезе.

Постепенно започва развитието на футбола в Италия, през 1898 г. се основава Италианска футболна федерация и се провежда първият официален турнир Италиански футболен шампионат. Дженоа е първият официален шампион. На 8 май 1898 г. те печелят това призвание след победа над Интернационал Торино с 3:1 след продължения. През следващата година Дженоа почели втората си поредна титла като побеждава ФБК Торинезе с 3:1.

Същата тази година отборът сменя цвета на своите екипи – вертикално бяло-сини линии-известни като „бианкоблу“. През 1900 г. година Дженоа установява тотална доминация в шампионата на Италия след като печели своята трета поредна титла след победа над местния съперник Сампдория със 7:0. Дженоа прави нова смяна на екипите като въвежда днешните червено-сини вертикални ивици, които им носят названието „рособлу". Следващите години Дженоа печели още една титла на Италия. Дженоа е първият италиански клуб, който изиграва среща с отбор от друга държава. Това се случва на 27 април 1903 г. в град Ница, Франция срещу местния отбор. Следващите години отбора бележи спад в своето представяне. Най-пагубният период за отбора през тези години е по време на Първа световна война, когато загиват няколко основни играчи на отбора и основателят му. В годините след Първата световна война, отборът се налага като най-добрия северен отбор в Италия.

През сезон 1922/23, Дженоа печели титлата след победа над отбора на Лацио с 6:1. През следващата година отбора, предвождан от Джовани Де Пра, Луиджи Бурландо и Ренцо ди Вечи печели скудетото за пореден път. С узурпирането на властта в Италия от Бенито Мусолини и фашисткият му режим, през 1928 г., отборът на Дженоа е принуден да се раздели с английските части от името си и е принуден да се преименува на „Genova 1893 Circolo del Calcio“.

 
Последният отбор на Дженоа, спечелил Скудето през 1924 г.

През този период отбора се състезава в Европейската купа, като стига до четвърт финал през 1928 г. и финал, който губи през 1929/30 г. Следващите сезони за отбора на Дженоа са с променлив успех – през 1936/37 година печелят Купата на Италия, но в първенството остават едва 6-и.

След края на Втората Световна война, Дженоа престава да бъде водещ отбор и се превръща в отбор от средата на таблицата. През 1959/60 година отборът изпада в долна дивизия, но на следващата успява да се завърне в елита на Италианския футбол и да спечели Купата на Алпите през 1962 г.

През 70-те години на 20 век отборът се лута между различните дивизи на Италия. През 80-те години под ръководството на Луиджи Симони, Дженоа печели сребърните медали в първенството на Италия.

През 90-те години Дженоа се подвизава през по-голямата част от времето в Серия Б. През 2005 г. отбора пречели промоция за Серия А, но е разследван за уреждане на последния мач от сезона с Венеция, от чието спечелване зависи промоцията на отбора. Федерацията на Италия преценява, че клубът е виновен по този казус и го изпраща да играе в Серия Ц1. В последващите години отборът печели поседователно промоции за всяка по-горна серия и през 2007 г. се завръща в Серия А.

Дженоа е многократен участник в европейските клубни турнири. Най-големия успех на отбора е достигането до полуфинал за Купата на УЕФА през сезон 1991/92.

УспехиРедактиране

НационалниРедактиране

МеждународниРедактиране

СъставРедактиране

Последна актуализация: 24 август 2018

Вратари
01   Федерико Маркети
25   Рок Водишек
97   Йонуц Раду
Защитници
02   Николас Споли
03   Корай Гюнтер
04   Доменико Кришито  
5   Лисандро Лопес
14   Давиде Бираски
32   Педро Перейра
33   Иван Лакичевич
87   Ервин Зуканович
Халфове
08   Ромуло
015   Лука Маццителли
18   Естебан Ролон
22   Дарко Лазович
24   Даниел Беса
27   Лоренцо Калегари
30   Сандро
40   Стефан Омеонга
45   Юри Медейруш
88   Оскар Хилемарк
Нападатели
09   Кшиштоф Пятек
10   Джанлука Лападула
11   Кристиан Куаме
19   Горан Пандев
26   Никола Далмонте
39   Андреа Фавили

Известни бивши футболистиРедактиране

Бивши треньориРедактиране

Български футболистиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. griffin. // dictionary.com, 3 March 1909. Архивиран от оригинала на 28 May 2009.
  2. Gianni Brera. // Circolo Gianni Brera. Архивиран от оригинала на 25 February 2009. Посетен на 3 March 2009.
  3. riferimento dal sito web del club reale più accurato rispetto agli altriШаблон:Clarify

Външни препраткиРедактиране