ФК Марек (Дупница)

(пренасочване от ФК Марек 1915 (Дупница))

ФК Марек е български футболен клуб от град Дупница, който в момента участва в Югозападната трета лига. Основан е през 1947 г. след сливането на три местни клуба.[1] От 1952 г. играе домакинските си срещи на стадион „Бончук“ с капацитет от 16 000 места. Клубните цветове са червено, бяло и тъмно синьо.

Марек Дупница
Marekold3.png
Емблема на футболния клуб
Прозвище Дупничани
Основан 1947
Стадион Бончук
Капацитет 16 000
Собственик Община Дупница
Президент Цветан Видински
Старши треньор Светослав Георгиев
Първенство Трета лига
(Югозападна група)
2019/20 14-то
Екипи и цветове
Домакин
Гост

В историята си Марек има общо 29 сезона в „А“ група. Най-доброто класиране е през сезон 1976/77, когато отборът завършва на 3-то място и се окичва с бронзовите медали. През сезон 1977/78 печели Купата на България, побеждавайки ЦСКА с 1:0 на финала.[2]

На международна сцена Марек има едно участие в Купата на УЕФА, едно в Купата на носителите на купи (КНК) и пет в летния турнир Интертото.

УспехиРедактиране

  • „Б“ група:
    •   Шампион (6): 1955 (Югозападна), 1956 (Югозападна), 1958 (Южна), 1967/68 (Южна), 1975/76 (Южна), 2013/14

ИсторияРедактиране

Футболът в Дупница преди МарекРедактиране

До 1947 г. в Дупница са съществували редица футболни клубове, като най-популярни сред тях са Левски (основан 1922 г.), Атлетик (основан 1923 г.) и Славия (основан 1931 г.). Дупнишките отбори участват в учредяването на Югозападната футболна лига през 1923 г., а в периода 1935 – 1944 участват нерядко във финалите на републиканските шампионати. Най-големият успех постига Левски, който през 1925 г. достига до полуфинал на Държавното първенство, където отпада от Владислав (Варна).

Основаване на клубаРедактиране

През 1947 г. Левски, Атлетик и Славия се сливат, като обединеният клуб получава името Марек в чест на дупнишкия комунистически деец Станке Димитров, чийто псевдоним е именно Марек. Малко по-късно в клуба се влива и Локомотив (основан 1938 г.). През 1948 г. Марек достига до полуфинал в Републиканското първенство, където отпада от Левски (София).

През 1948/49 дупничани стават част от първото издание на новосформираната „А“ група, като успяват да запазят мястото си в групата, завършвайки на 8-а позиция от 10 отбора. През 1950 обаче изпадат, а до края на 50-те години на ХХ век участват в елита през 1953 и 1957 без да успеят да се утвърдят в първенството. Сред водещите играчи на отбора в този период е нападателят Димитър Исаков.

Утвърждаване в „А“ групаРедактиране

През 60-те години на ХХ век Марек има по-сериозно присъствие в „А“ група. През 1960/61 под ръководството на треньора Любен Петров отборът заема пето място в крайното класиране. През 1965/66 нападателят на тима Трайчо Спасов става голмайстор на първенството с 21 попадения.

Изграден е стабилен състав с футболисти като Сашо Паргов, Георги Сапинев, Кирил Миланов, Борислав Манов, Георги Богданов, Кирил Белчински. Клубът допуска едно изпадане през 1967 г., но още на следващата година отново е в елита. Успява да се задържи в „А“ група до 1972 г. През 1970/71 под ръководството на треньора Иван Радоев Марек достига до полуфинал в турнира за националната купа, където обаче отпада от бъдещия носител на трофея Левски.

Ерата на Янко ДинковРедактиране

През 1974 г. на треньорския пост в Марек се завръща Янко Динков, под чието ръководство отборът изпада от „А“ група през 1971/72. Вторият му престой начело на клуба е далеч по-успешен. През сезон 1975/76 дупничани завършват на първо място в Южната „Б“ група и се завръщат в елитното първенство след 4-годишна пауза. На следващата година като дебютант в „А“ група отборът прави впечатляващ сезон, най-силният в дотогавашната си история. Марек завършва на 3-то място след Левски и ЦСКА, окичвайки се с бронзовите медали. Така печели за първи път правото да представя България в Купата на УЕФА. Лидер на тима в този период продължава да бъде Сашо Паргов, а край него в състава вече личат имената на Любен Севдин, Роман Караколев, близнаците Иван Петров и Венцислав Петров, вратарят Стоян Стоянов.

Първият съперник на Марек в Купата на УЕФА през сезон 1977/78 е унгарският Ференцварош. На 14 септември 1977 г. дупничани побеждават с 3:0 на стадион „Бончук“, след което губят с 0:2 реванша, но продължават напред в турнира. Във втория кръг се изправят срещу немския колос Байерн (Мюнхен). Немците печелят първия мач като домакини с 3:0, но във втората среща дупничани записват впечатляващ успех с 2:0 на 2 ноември, постигайки една от най-знаменитите победи в своята история.[3] Футболистите на Марек бележат двата си гола още през първото полувреме, като след почивката на няколко пъти пропускат да доведат сблъсъка до продължения.

През същия сезон 1977/78 Марек печели първи трофей в клубната история – националната купа, като на финала на 24 май 1978 г. побеждава с 1:0 ЦСКА с гол на защитника Любен Севдин. Така дупничани си осигуряват правото за втори пореден път да участват в евротурнирите, този път в Купата на носителите на купи (КНК). В първия кръг през сезон 1978/79 Марек се изправя срещу шотландския Абърдийн, воден от Алекс Фъргюсън. Дупничани отпадат от надпреварата след домакинска победа с 3:2 и загуба като гост с 0:3.

През 1980 г. и 1981 г. Марек представя България в груповата фаза на Купа Интертото. През първата година среща шведския ИФК Гьотеборг, австрийския Аустрия Залцбург и датския Б 93 Копенхаген, като постига 2 победи от 6 мача – с 4:2 срещу Аустрия и с 2:0 срещу Б 93 Копенхаген. През 1981 г. дупничани записват 6 загуби в група с немския Щутгартер Кикерс, норвежкия Викинг и холандския Вилем II.

Най-силната ера на Марек в клубната история приключва през сезон 1981/82. Отборът завършва на 13-о място в „А“ група и след загубен бараж от Розова долина (Казанлък), изпада във втория ешелон.

19 години извън „А“ групаРедактиране

През сезон 1982/83 Марек завършва на 6-о място в Южната „Б“ група, а през 1983/84 финишира на 8-а позиция. През 1984/85 отборът се срива и след като се класира на 19-о място от 22 отбора изпада във „В“ група.

Само година по-късно клубът се завръща във втория ешелон под ново име. Преименуван е на Рила. След три години в долната половина на таблицата в „Б“ група (веднъж на 13-о и два пъти на 16-о място), през сезон 1989/90 отборът изпада отново в третия ешелон. Следва тежък период от 9 години, в който страда от остра липса на финанси и крета в аматьорския футбол.

С демократичните промени клубът си връща името Марек. През 1992 г. се преименува на АСЛ 1919, след това и на Дупница, а от април 1994 г. отново приема името Марек. Всичко това обаче не води до някакви ползи за отбора.

Завръщане в елита и участия в ИнтертотоРедактиране

Ситуацията в Марек коренно се променя през 1999 г., когато финансовата издръжка е поета от бизнесмена Стефан Милушев, станал президент на клуба. През сезон 1999/2000 дупничани печелят промоция за „Б“ група, а през следващата кампания се класират на 2-ро място във втория ешелон и се завръщат в елита след 19-годишна пауза.[4] Управлението на Милушев се характеризира с честа смяна на треньорите, но въпреки това отборът успява да се укрепи в „А“ група. През състава минават качествени футболисти като Велизар Димитров, грузинецът Амиран Муджири, Любомир Любенов, Веселин Великов, Крум Бибишков.

Марек се задържа общо 7 последователни сезона в „А“ група, като най-доброто класиране на тима в този период е 7-о място през 2003/04. Клубът в три поредни години е представител на България в летния европейски турнир Купа Интертото – през 2002 г., 2003 г. и 2004 г. През първата година отстранява два съперника – уелският Кайрсус и израелският Ашдод, преди да бъде елиминиран от хърватския Славен Белупо. През лятото на 2003 г. Марек се справя с унгарския Видеотон и стига до сблъсък с немския Волфсбург. Първият мач срещу германците завършва 1:1 на стадион „Бончук“,[5] но във втората среща е записана загуба с 0:2. През 2004 г. дупничани елиминират грузинския Дила Гори, но след това отпадат от белгийския Генк.

През лятото на 2005 г. Стефан Милушев се оттегля от Марек, а издръжката на клуба е поета от Йордан Андреев, който дотогава е президент на македонския Брегалница.[6] През сезон 2007/08 Марек завършва на последно място в „А“ група и изпада от елитната дивизия. През следващите две години клубът има сериозни финансови затруднения, но успява да се задържи в Западната „Б“ група.

Марек 2010Редактиране

През лятото на 2010 г. заради липса на финанси Марек се отказва от участие в Западната „Б“ група. Клубът обявява фалит заради натрупани дългове от 1,5 млн. лева. През юли 2010 г. е създадено ново дружество под името Марек 2010, което започва участие от „А“ окръжна група.[7]

През сезон 2012/13 Марек става шампион на Югозападната „В“ група и печели промоция за професионалния футбол. През следващата кампания възходът на отбора продължава и във втория ешелон. През 2013/14 дупничани завършват на 1-во място в „Б“ група и се завръщат в елита след 6-годишна пауза.[8]

Марек 2015Редактиране

През лятото на 2015 г. Марек за втори път в рамките на 5 години е обявен в несъстоятелност. Създадено е ново дружество, наречено Марек 2015. През сезон 2015/16 отборът печели промоция за Югозападната група на Трета лига, където участва през следващите години без особен успех.

Сезони в „А“ групаРедактиране

Сезон Място М П Р З Г.Р. гол Т
2014/15 11 32 5 5 22 14:71 -57 20
2007/08 16 30 5 3 22 16:68 -52 18
2006/07 12 30 9 7 14 39:58 -19 34
2005/06 11 28 8 7 13 23:37 -14 31
2004/05 9 30 9 8 13 34:44 -10 35
2003/04 7 30 12 2 16 33:50 -17 38
2002/03 9 26 8 6 12 36:42 -6 30
2001/02 7 40 14 8 18 46:57 -11 38
1981/82 13 30 9 8 13 23:40 -17 26
1980/81 8 30 12 4 14 39:40 -1 28
1979/80 6 30 11 9 10 51:42 +9 31
1978/79 6 30 13 7 10 42:39 +3 33
1977/78 14 30 11 4 15 37:40 -3 26
1976/77 3 30 15 8 7 43:28 +15 38
1971/72 14 34 10 6 18 31:65 -34 26
1970/71 10 30 9 9 12 37:41 -4 27
1969/70 11 30 12 3 15 41:49 -8 27
1968/69 14 30 9 7 14 34:46 -12 25
1966/67 16 30 8 5 17 24:41 -17 21
1965/66 12 30 9 9 12 39:51 -12 27
1964/65 13 30 9 8 13 34:41 -7 26
1963/64 9 30 11 6 13 39:32 +7 28
1962/63 14 30 10 5 15 37:53 -17 25
1961/62 14 26 5 4 17 24:50 -26 14
1960/61 5 26 9 9 8 33:45 -12 27
1957 12 22 2 7 13 20:54 -34 11
1953 15 28 3 7 18 23:60 -37 13
1950 10 18 2 2 14 9:47 -38 6
1948/49 8 18 2 4 12 16:42 -26 8

Състав 2018/19Редактиране

Към 5 септември 2018 г.

Вратари
  Пламен Младенов
  Костадин Гоцев
Защитници
  Асен Нешев
  Кристиян Здравков
  Страхил Заров
  Кристиян Филипов
  Евгени Гроздин
  Александър Близнаков
  Иван Влахов
Халфове
  Димитър Владимиров
  Джордж Николов
  Даниел Георгиев
  Росен Йорданов
  Асен Васев
  Емил Стоянов
Нападатели
  Еньо Кръстовчев
  Димитър Чечев
  Виктор Анастасов
  Даниел Димитров
  Стойчо Недков


Почетни листи в „А“ групаРедактиране

С най-много мачове:

# Име Мачове
1   Сашо Паргов 289
2   Борислав Манов 242
3   Георги Сапинев 232
4   Димитър Куков 215
5   Георги Богданов 201
6   Сашо Костадинов 183
7   Любен Севдин 180
8   Кирил Белчински 169

С най-много голове:

# Име Голове
1   Сашо Паргов 72
2   Трайчо Спасов 65
3   Иван Петров 61
4   Венцислав Петров 46
5   Кирил Миланов 34
6   Борислав Манов 30
7   Димитър Исаков 29
8   Сашо Костадинов 28

Треньори на клубаРедактиране

Име От До
  Никола Шулев 1967 1968
  Иван Радоев 1968 1971
  Янко Динков 1971 1973
  Иван Радоев 1973 1973
  Павел Владимиров 1974 1974
  Янко Динков 1974 1981
  Димитър Куков 1981 1982
  Янко Динков 1984 1985
  Димитър Куков 1985 1987
  Марио Митев 1987 1988
  Сашо Паргов 1988 1989
  Роман Караколев 1989 1990
  Георги Димитров март 2001 юни 2001
  Петър Зехтински юни 2001 септември 2001
  Янко Динков септември 2001 януари 2002
  Димитър Алексиев януари 2002 юли 2002
  Георги Димитров юли 2002 октомври 2002
  Иван Кючуков октомври 2002 май 2003
  Любомир Трайков май 2003 септември 2003
  Георги Димитров септември 2003 октомври 2003
  Румен Стоянов октомври 2003 август 2004
Име От До
  Велислав Вуцов август 2004 април 2005
  Войн Войнов април 2005 декември 2005
  Стоян Коцев декември 2005 септември 2007
  Юри Васев септември 2007 ноември 2007
  Георги Димитров ноември 2007 март 2008
  Стоян Коцев март 2008 април 2008
  Альоша Андонов април 2008 юни 2008
  Мануел Лопеш юли 2008 септември 2008
  Илия Илиев септември 2008 ноември 2008
  Атанас Джамбазки декември 2008 юни 2009
  Анжело Кючуков юли 2009 юни 2010
  Ивайло Паргов юли 2010 февруари 2012
  Анжело Кючуков февруари 2012 юли 2012
  Румен Стоянов юли 2012 август 2013
  Ивайло Паргов август 2013 юни 2014
  Антон Велков юни 2014 октомври 2014
  Тенчо Тенев октомври 2014 юни 2015
  Борис Кръстев юли 2015 септември 2016
  Янек Кючуков септември 2016 октомври 2016
  Цветан Видински октомври 2016 януари 2020
  Светослав Георгиев януари 2020 -

Известни футболистиРедактиране

ИзточнициРедактиране

   

Балкан (Ботевград) • Банско • Беласица (Петрич) • Ботев (Ихтиман) • Вихрен (Сандански) • Перун (Кресна) • Велбъжд (Кюстендил) • Марек (Дупница) • Миньор (Перник) • Надежда (Доброславци) • Оборище (Панагюрище) • Пирин (Разлог) • Рилски спортист • Септември (Симитли) • Сливнишки герой • Спортист (Своге) • Чавдар (Етрополе) •