ФК Олимпик (Лион)
Олимпик Лион (на френски: Olympique Lyonnais, правилно Олимпѝк Лионѐ) е френски футболен клуб от град Лион. Основан е на 3 август 1950 г. През периода 2002 – 2008 печели Лига 1 последователно седем пъти, нещо което друг френски отбор не е постигал. В историята си имат спечелени седем пъти Суперкупата на Франция, четири пъти Купата на Франция, три пъти спечелена Лига 2 и седем участия в групите на Шампионската лига. Лион е сред съоснователите на Асоциацията на европейските клубове.
 Олимпик Лион | |||
|---|---|---|---|
| Olympique Lyonnais | |||
 Емблема на футболния клуб | |||
 | |||
| Прозвище | Les Gones (Хлапетата) | ||
| Основан | 3 август 1950 г. (на 72 г.) | ||
| Държава | Франция | ||
| Стадион | Парк Олимпик Лионе | ||
| Капацитет | 59 186 | ||
| Собственик | ОЛ Груп | ||
| Президент | Жан-Мишел Ола | ||
| Старши треньор | Лоран Блан | ||
| Първенство | Лига 1 | ||
| 2021/22 |  8-мо | ||
| Екипировка | Adidas | ||
| Уебсайт | www.ol.fr/en | ||
| Екипи и цветове | |||
| |||
| ФК Олимпик в Общомедия | |||
ИсторияРедактиране
СъздаванеРедактиране
През 1899 е сформиран Лион Олимпик Юниверситер (Lyon Olympique Universitaire), спортен клуб, участващ в множество спортни дисциплини. Разногласия през 1950 между футболното и ръгби отделение на Лион Олимпик Университе довеждат до отделянето на футболната секция и създаването на футболен клуб Олимпик Лион. Още като отделение на Лион Олимпик Юниверситер отборът има успехи, като през 1910 г. печелят Френския шампионат и два пъти Лига 2 – през 1951 и 1954. Прекарват известен период в лутане между Лига 1 и Лига 2. През 60-те и 70-те печелят три пъти Купата на Франция – през `64, `67 и `73, както и Суперкупата на Франция през 1973 г.
Предишни именаРедактиране
| Години | Име |
|---|---|
| 1899 – 1910 | „Расинг Клаб“ Racing Club |
| 1910 – 1950 | „Лион Олимпик Юниверситер“ Lyon Olympique Universitaire |
| след 1950 г. | „Олимпик Лионе“ Olympique lyonnais |
Жан-Мишел Ола и европейски амбицииРедактиране
Жан-Мишел Ола поема контрол над клуба през 1987. Ола инвестира в отбора с цел да превърне Лион във фактор в Лига 1 и на европейската сцена, за срок от не повече от петнадесет години. През 1989, с треньор Раймон Доменек, Лион печели Лига 2 за трети път. През следващия сезон завършват осми, далеч от изпадане обратно в Лига 2. В третия сезон на Доменек достига 5-о място, с което си осигуряват място в Купата на УЕФА.
Доменек решава да напусне след сезон 1992/1993. Олас назначава бившия френски национал Жан Тигана за треньор. Той превръща Лион в постоянен претендент за титлата в Лига 1 с помощта на играчи като Абеди Пеле, Мануел Аморос и Ален Кавелиа. След сериозен медиен натиск, Тигана напуска през 1995 година. Лион е поет от Ги Стефан, а след това от известния бивш играч на Лион Бернар Лакомб, като най-големият му успех са третите места през 1999 и 2000 г.
Успех след успехРедактиране
В началото на XXI век Лион доминира в Лига 1. След като завършват втори през 2001, печелят последователно седем пъти Лига 1. В Шампионската лига достигат до полуфинал.
През 2000 г. Жак Сантини е назначен за треньор на „Хлапетата“, като той полага основите на успеха на Лион във Франция. Въпреки успехите, той не успява да спечели доверието на феновете и през 2002 напуска. За мениджър е назаначен Пол Льо Гуен, който извежда отбора до три последователни титли в шампионата. За всеобаща изненада, той подава оставка през 2005. За негов заместник е избран Жерар Улие. Той продължава успешната домашна серия, на не постига желания международен успех и е заменен през 2007 от Ален Перин. Под негово ръководство Лион печели първият си дубъл – Лига 1 и Купата на Франция.
Поддръжници и съперничестваРедактиране
Феновете на Лион (Bad Gones, „gones“ бивайки местна дума за „хлапе“) имат репутация в Лига 1 и Европа.
Отборът има дерби със Сент Етиен. По-ожесточени двубои има с водещите отбори от Франция, като Олимпик Марсилия, АС Монако и ПСЖ.
СъставРедактиране
Настоящ съставРедактиране
Към 27 юли 2020 г.
| Вратари | |
|---|---|
| 1 |  Антони Лопеш
|
| 16 |  Антони Рачопи
|
| 30 |  Чиприан Татарушану
|
| Защитници | |
|---|---|
| 2 |  Синали Диоманде
|
| 3 |  Йоаким Андерсен
|
| 4 |  Рафаел
|
| 5 |  Джейсън Денайер
|
| 6 | Марсело
|
| 14 | Лео Дюбоа
|
| 20 | Марсал
|
| 23 |  Кени Тете
|
| 28 |  Юсуф Коне
|
| Халфове | |
|---|---|
| 8 | Усем Ауар
|
| 12 | Тиаго Мендеш
|
| 15 | Камило
|
| 17 | Джеф Рейн-Аделаид
|
| 22 | Жан Лукаш
|
| 25 | Максанс Какере
|
| 39 | Бруно Гимараеш
|
| Нападатели | |
|---|---|
| 7 |  Карл Токо Екамби
|
| 9 | Муса Дембеле
|
| 10 |  Бертранд Траоре
|
| 11 | Мемфис Депай 
|
| 18 | Матис Шерки
|
| 24 |  Тино Кадевере
|
| 27 | Максуел Корне
|
УспехиРедактиране
Национални:
- Лига 1:
Шампион (7): 2001/02, 2002/03, 2003/04, 2004/05, 2005/06, 2006/07, 2007/08
Вицешампион (5): 1994/95, 2000/01, 2009/10, 2014/15, 2015/16
Бронзов медал (9): 1973/74, 1974/75, 1998/99, 1999/00, 2008/09, 2010/11, 2012/13, 2017/18, 2018/19
- Лига 2:
- Шампион (3): 1950/51, 1953/54, 1988/89
Купа на Франция:
- Носител (5): 1963/64, 1966/67, 1972/73, 2007/08, 2011/2012
- Финалист (3): 1962/63, 1970/71, 1975/76
Купа на френската лига:
- Носител (1): 2000/01
- Финалист (5): 1995/96, 2006/07, 2011/12, 2013/14, 2019/20
- Суперкупа на Франция: (Trophée des champions (от 1986 г.)
Носител (7): 2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2012
Финалист (3): 2008, 2015, 2016
- Суперкупа на Франция: (Challenge des champions (1955 – 1986))
- Носител (1): 1973
- Финалист (1): 1967
Международни:
Шампионска лига/(КЕШ):
- 1/2 финалист (2): 2009/10, 2019/20
Купа на носителите на купи (КНК):
- 1/2 финалист (1): 1963/64
Купа на УЕФА/Лига Европа:
- 1/2 финалист (1): 2016/17
- 1/4 финалист (2): 1998/99, 2003/04
- [Интертото:
- Носител (1): 1997 (група С)
.png){kind=small}
Други:
- Шампионат на Франция по футбол (USFSA) (1894 – 1919):
- Шампион (4): 1906, 1907, 1910, 1913
- Шампионат на Франция по футбол 1944 – 1945 (Южна зона):
- Шампион (1): 1945
- Купа на мира:
- Носител (1): 2007
- Финалист (2): 2003, 2005
- Купа Еузебио:
- Носител (1): 2016
- Емирейтс Къп:
- Носител (1): 2019
СтадионРедактиране
Жерлан
В периода 1950 – 2015 години домашна арена на клуба е градския стадион „Жерлан“, разположен в 7-и окръг, в южната част на Лион.[1][2]
Рекордът по посещаемост на стадиона е бил зафиксиран през 1980 година в дерби между „Лион“ и „Сент Етиен“; числото на зрителите съставя 48 552 зрители.
Парк Олимпик Лионе
От 2007 година започва строителството на новия стадион на клуба на 59 186 места. Стадионът е открит на 9 януари 2016 година с домакинския мач срещу отбора на „Троа“. На мача присъстват 55 169 зрители и той завършва с резултат 4:0 за домакините.[3][4]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Le stade de Gerland. // Archives municipales de Lyon. Посетен на 2017-07-31. Архив на оригинала от 2017-08-01 в Wayback Machine.
- ↑ Nadja Pobel. Gerland : au stade du changement. // Le petit bulletin. 2016-07-06. Посетен на 2017-07-31.
- ↑ Parc Olympique Lyonnais : les 10 chiffres à retenir. // Sports Marketing. 2016-01-15, Thibault Henry. Посетен на 2017-05-29. Архив на оригинала от 2017-08-01 в Wayback Machine.
- ↑ Laurent Maltret. Lyon – Troyes : Lyon a réussi sa première au Parc OL (4 – 1). // L'Équipe. 2016-01-09. Посетен на 2017-05-29.