Български: Снимката изобразява един от трите православни храма - Катедралата "Свети Вмчк Димитрий Солунски" в с. Коларово, община Петрич, област Благоевград и документира довършителните ремонтни дейности по сградата.

Катедралата е "Свети Вмчк Димитрий Солунски" в с. Коларово, община Петрич, област Благоевград. Сегашната сграда на храма е построена върху "унаследени" основи от Ранното Средновековие - 10 - 12 век. Според османския данъчен регистър от 1570 на бившия Кюстендилски санджак (към който се е числяло и село Коларово - бел.а.) и поменника от 1767 г. на Хилендарския манастир на "Св. Гора" към църквата в Коларово е функционирал манастирски метох, обслужван от четирима свещеници. Споменатите документи са съхранили имената им - Пейо, Шулко, Петре и Георги, както и имена на поклонници и дарители от с. Коларово на Хилендарската света обител. Интерес представлява още, че в споменатия поменник веднага след имената на коларовските дарители е записано и името на отец Паисий Хилендарски. Крупнишкото земетресение от 4.04.1904 нанася сериозни щети на старата средновековна църква - поради опасността да рухне върху богомолците службата за благовещение на 7.04.1904 е извършена на църковната поляна. След укрепването на църковната сграда, през 1910 г. към нея е пристроено помещение, предназначено за училище. Негов първи учител е 20 годишният Иван Атанасов Смуков от с. Враня, Мелнишко. Храмовият комплекс и училището към него са разграбени и опожарени на 16 юни 1913 г. от нахлулите през прохода Демир Капия (Желязна врата) гръцки военни части и местните турци. Възстановяването на храма започва из основи през 1922 г. На 11 май - Денят на славянските равноапостолни просветители Кирил и Методий е направена първата копка, осветена от тогавашния енорийски свещеник отец Стоян Попгеоргиев. Той в съслужение с тогавашния Неврокопски митрополит Борис освещават новоизградения храм на 8 ноември 1925 г. - Димитровден по стар стил. Историята на храма свидетелства и за едно трагично събитие – убийството на Неврокопския митрополит Борис на 8 ноември 1948 – Димитровден. Архипастирът, наричан „съвестта на църквата“, защото остро се противопоставил на провежданата от БКП антибългарска политика на македонизация на Пиринска Македония по време на т.нар. „културна автономия“. Срещу владиката е организирана мащабна кампания за дискредитиране на местно и национално ниво, а партийният орган вестник „Работническо дело“ излиза с обругателната статия „Един недостоен представител на БПЦ“.

Обезкуражени от неуспеха на хулителната кампания и уплашени от устойчивия авторитет на митрополит Борис, властите прибягнали до физическото му унищожение. За да бъде маскирана акцията като криминален акт, към убийството е подтикнат вербувания от ДС бивш свещеник Илия Стаменов от санданското село Хърсово, който е разпопен от дядо Борис заради пиянство и разврат. През 1969 г. по инициатива на митрополит Пимен на храма е извършен основен ремонт. В момента също е в ход основен ремонт, извършван по инициатива на сегашния енорийски свещеник отец Павел Милушев.