Файт Вернер фон Цимерн

Файт Вернер фон Цимерн (на немски: Veit Werner von Zimmern; Veit Werner Freiherr von Zimmern; * 15 юни 1479, Мескирх; † 25 април 1499, Зулц ам Некар) е фрайхер на Цимерн в Баден-Вюртемберг. Той се стреми да върне обратно собственостите на род Цимерн.[1] Той е чичо на Фробен Кристоф фон Цимерн, авторът на „Цимерската хроника“. Фамилията е издигната на графове през 1538 г.

Файт Вернер фон Цимерн
фрайхер на Цимерн в Баден-Вюртемберг
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Той е най-големият син на Йохан Вернер I фон Цимерн „Стари“ (1454 – 1495) и съпругата му Маргарета фон Йотинген († 1528), дъщеря на граф Вилхелм I фон Йотинген († 1467) и Беатриче дела Скала († 1466). Брат е на Йоханес Вернер фон Цимерн Млади (1480 – 1548), Готфрид Вернер фон Цимерн (1484 – 1554), граф на Цимерн-Вилденщайн, и на Вилхелм Вернер фон Цимерн II (1485 – 1575), граф на Цимерн, господар на Херенцимерн.[2]

Баща му Йохан Вернер I има от 1487 г. конфликти с Верденбергите, получава имперска забрана (Reichsacht), загубва собственостите и бяга в Швейцария. Двамата най-големи сина Йоханес и Файт Вернер са изпратени в двора на пфалцграф и курфюрст Филип в Хайделберг. Файт Вернер се бори за връщането на бащиното му наследство. С помощта на пфалцграфовете на Пфалц и също на Еберхард I Брадатия фон Вюртемберг и град Ротвайл, той завладява обратно Оберндорф на 5 декември 1496 г. Максимилиан I оспорва това и на 7 февруари 1497 г. на имперското събрание в Линдау отново дава забрана против Файт Вернер и град Ротвайл. Максимилиан I обаче се стреми за дипломатическо решение на конфликта, съзнателно си взема време за това. Файт получава финансови проблеми, за да посещава съдилища и да ходи в императорския двор. Затова той взема пари от херцог Георг Богатия от Бавария-Ландсхут. Максимилиан I най-после се съгласява. Той поставя граф Айтел Фридрих II фон Хоенцолерн и Волф фон Фюрстенберг като секвестер (Sequester) в господството Мескирх и Верденберг и след два месеца му дава господството. Забраната против Файт Вернер е премахната, но с условието да стои далеч от Верденберите.

Файт Вернер иска да нападне Хауг фон Верденберг по пътя му към събрание на съда. Хауг едва е спасен от племенника му. Някои от придружителите му са убити или се удавят при бягството им в Дунав. Тези разправии водят до отслабването на тялото на Файт Вернер. По пътя за участието му в швейцарската война той припада от умора при Зулц ам Некар и умира след един ден, на 25 април 1499 г. В „Цимерската хроника“ се предполага, че може би Файт Вернер е отровен.

ЛитератураРедактиране

  • Otto Franklin: Die freien Herren und Grafen von Zimmern. Beiträge zur Rechtsgeschichte nach der Zimmerischen Chronik. Mohr, Freiburg und Tübingen 1884.
  • Beat Rudolf Jenny: Graf Froben Christoph von Zimmern. Geschichtsschreiber, Erzähler, Landesherr. Ein Beitrag zur Geschichte des Humanismus in Schwaben. Thorbecke, Lindau, Konstanz 1959.
  • Gerhard Wolf: Von der Chronik zum Weltbuch. Sinn und Anspruch südwestdeutscher Hauschroniken am Ausgang des Mittelalters. de Gruyter, Berlin, New York 2002. ISBN 3-11-016805-7. Besprechung
  • Erica Bastress-Dukehart: The Zimmern chronicle. Nobility, memory, and self-representation in sixteenth century Germany. Ashgate, Aldershot [u. a.] 2002, ISBN 0-7546-0342-3. Online
  • Die Chronik der Grafen von Zimmern. Handschriften 580 und 581 der Fürstlich Fürstenbergischen Hofbibliothek. Hansmartin Decker-Hauff unter Mitarbeit von Rudolf Seigel. Konstanz: Thorbecke 1964 – 1972 (3 Bde.)

ИзточнициРедактиране

  1. Фробен Кристоф фон Цимерн: Zimmerische Chronik. Bd. III. Herausgegeben von Karl August Barack. Freiburg, Tübingen 1881, S. 617.
  2. Veit Werner v.Zimmern, ww-person.com

Външни препраткиРедактиране