Фалшифициране на историята

Фалшифициране или пренаписване на исто́рията е съзнателно изкривяване на историческите събития.

Авторите на исторически фалшификати могат изобщо да не се позоват на каквито и да е източници, или да се позоват на несъществуващи такива, или да изкривят тяхната информация до пълна неузнаваемост. В такива случаи може да се говори не просто до фалшифициране на историята, но и за създаване на неверни представи и фалшиви исторически митове.

На практика национализмът, расизмът, тоталитаризмът, религиозният фундаментализъм и/или военновременната пропаганда и фалшифицирането на историята са неразривно свързани, като така се създават исторически митове, които най-често се отнасят до следното: изключителната древност на определен етнос, неговите цялостна автохтонност и чистота на кръвта, неговото великото имперско минало, да подхранват определени териториални претенции, да премълчават известни чужди влияния, които са изиграли съществена роля върху неговото развитие и др.

Примери за фалшифициране на историята са:

  1. Първи конгрес на Българското историческо дружество: 27-30 январи 1970 година, Димитър Константинов Косев, Българска академия на науките, 1972, стр. 585
  2. Съратничка на николай Хайтов развенчава "помакологията" в книга
  3. Д-р Валентин Янев в „оПозиция“: Белград претопля тезата за "шопска" нация, а София мълчи (видео)
  4. Румънски фалшификации на българската история
  5. исторически митове и парадокси на Балканите
  6. ΚΑΤΑΓΩΓΗ ΤΩΝ ΕΛΛΗΝΩΝΟΙ ΡΙΖΕΣ, ΟΙ ΣΥΓΓΕΝΕΙΣ, ΟΙ ΓΕΙΤΟΝΕΣ ΔΗΜΟΠΟΥΛΟΣ Π. ΔΗΜΗΤΡΙΟΣ[неработеща препратка]
  7. Великата отечествена безпаметност
  8. Мне говорят, что репрессий в СССР не было. Как с этим спорить?
  9. НЕВЪОБРАЗИМ СКАНДАЛ ИЛИ НЕВЪОБРАЗИМА ИСТИНА?
  10. Част II: Каква щеше да бъде България без комунизма: Митовете за Царството
  11. Митовете за социализма: НРБ сред първите в света по технологии и свобода на словото?

Вижте също

редактиране