Фанула Папазоглу
Фанула Папазоглу (на сръбски: Фанула Папазоглу или Fanula Papazoglu; на гръцки: Φανούλα Παπάζογλου) е югославска историчка, академик в Сръбската академия на науките и изкуствата, деятелка на Югославската комунистическа партия.[1]
| Фанула Папазоглу Фанула Папазоглу | |
| югославска историчка | |
 | |
| Родена |
3 февруари 1917 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Учила във | Философски факултет на Белградския университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работила в | Белградски университет |
| Фанула Папазоглу в Общомедия | |
Биография
редактиранеПапазоглу е родена в 1917 година в Битоля в арумънско гъркоманско семейство. Завършва средно образование в родния си град в 1936 година и до 1941 година учи класическа филология и история във Философския факултет на Белградския университет.[1] Сред преподавателите ѝ е археологът Никола Вулич, който събужда интерес у нея към епиграфията и историческата география.
Окупацията на Югославия от Германия през 1941 година прекъсва обучението на Папазоглу и тя става партизанка. Арестувана е и от 1942 до 1943 година е затворена в концентрационен лагер в Баница.
След освобождението си работи две години в Министерствата на информацията и външните работи.
В 1946 година завършва висшето си образование във Философския факултет и от 1947 година започва академична кариера в катедрата по антична история в Белградския университет. В 1955 година защитава докторат на тема „Македонските градове през римския период“. В 1965 година става редовен професор.[1] Член е на редакторския екип на списанието „Жива антика“ от основаването му в 1951 година.[2]
На 21 март 1974 година Папазоглу става член кореспондент на Сръбската академия на науките и изкуствата, а на 15 декември 1983 година – редовен член. От 1982 година е почетен доктор на Сорбоната. Член-кореспондент е на Немския археологически институт и почетен член на гръцката Филологическа асоциация „Парнас“.
В Белградския университет Папазоглу се запознава и се жени за видния югославски византолог от руски произход Георгий Острогорски (1902–1976), с когото имат дъщеря Татяна и син Александър.
В 1979 година Папазоглу се пенсионира. Умира в 2001 година в Белград.[3][4]
Трудове
редактиране- Македонски градови у римско доба, Скопје, 1957.
- The Central Balkan Tribes in the pre-Roman times. Triballi, Autariatae, Dardanians, Scordisci and Moesians. Amsterdam Adolf M. Hakkert, 1978
Бележки
редактиране- ↑ а б в Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 170. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
- ↑ Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 171. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
- ↑ Η συμβολή της Φανούλας Παπάζογλου στην ιστορική γεωγραφία, Καθημερινή, 11-03-01, архив на оригинала от 22 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131022213245/http://news.kathimerini.gr/4dcgi/_w_articles_civ_7_11/03/01_I7064539%3DI7064539%3D%7C01%2601-0301%21cod110301%2434716.html, посетен на 22 октомври 2013
- ↑ Fanula Papazoglu, PhD